петък, април 03, 2020

ПСИХИАТЪР, УПОТРЕБЯВАЩ КОКАИН, РАЗСЛЕДВА ОКУЛТНИ УБИЙСТВА ВЪВ ВИЕНА ПРЕЗ ХХ ВЕК: КАКВО СЕ СЛУЧВА В СЕРИАЛА „ФРОЙД“

ИЗТОЧНИК: DISGUSTING MEN

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Във Виена през 1886 година всичко е лошо: някой убива жестоко девойки и деца, фанатични медиуми организират спиритически сеанси и повръщат ектоплазма, а младият Зигмунд Фройд (Роберт Финстер) се тъпче с кокаин и се мотае навсякъде с джобния си часовник за смях на своите колеги от научните кръгове. По същото време унгарците кроят антиправителствен заговор, а една жена медиум като че ли може да предвижда бъдещите покушения на сериен маниак.

„Фройд“, както вече можем да се досетим, съвсем не е традиционен биографичен филм за великия психоаналитик. Това е по-скоро крайно волна фантазия в духа на „Ейбрахам Линкълн: Ловецът на вампири“, където историческата личност е поставена в не съвсем исторически събития и от това е набъбнала цяла епопея.

Епопеята се е получила интригуваща – както от позицията на криминален филм с елементи на ужаси, така и от позицията на психологическа драма за хипнозата и умстрените разстройства.

Още от първия си епизод „Фройд“ ни въвежда в транс, деформира случващите се на екрана събития, кръстосва безсъзнателното със съзнателното. Отначало ни се струва, че имаме пред себе си банална история за формирането на психоаналитика: младият учен е пренебрегван от научната общност, неговите методи се определят като шарлатанство, докато самият той е на границата на феноменални медицински открития. Австриецът се е върнал току-що от Франция, откъдето е донесъл истерията като душевно заболяване и терапията чрез хипноза. Джобният часовник се люлее като махало, тиктакането заглушава околните звуци, „Аз“ заспива, събужда се „То“.


„То“ е убило вече една девойка и като че ли се насочва към момиче от висшето общество. За това Фройд разбира от Фльор (Ела Румпф) – унгарка медиум, чийто пристъп по време на един от светските сеанси предизвиква видение. Оттам нататък Фройд се превръща в Шерлок, Фльор в Уотсън, а ветеранът и офицер от местната полиция Алфред Кис започва да играе ролята на Лестрейд. Има даже аналог на мисис Хъдсън – за психоаналитика също се грижи престаряла домакиня.

Сериалът за миг се превръща в мрачно и до потръпване студено криминале.

Образът на Фрайд се вписва в него идеално – педантичен психиатър, способен да проникне до най-съкровените желания на пациента. „Фройд“ е сниман в Чехия по поръчка на австрийски телевизионен канал, което явно е залагане на автентичността – шоуто може лесно да се нареди до „Алиенистът“ и „Табу“ с Том Харди. При което от първия сериал у „Фройд“ са образът на лекаря от XIX и опитът да се създаде психологически портрет на убиеца, а от втория съвсем дивата, граничеща с траш фантастика, основаваща се на древни митове.


„Фройд“ само се преструва на методичен, ясно очертан в структурата си детективски филм, но като резултат още в средата на сезона се превръща в бъркотия от свръхестествено и халюциногенно.

Един хипнотизира друг, другият вбесява трети, у третия реалното започва да се наслоява върху въображаемото. Сериалът се оказва крайно ефективен, но хаотичен поток на фантазията, някаква стилна компилация за Фройд, който преследва зли духове и серийни убийци.

Но когато ефектът „уау“ се изпари, идва осъзнаването, че от истинския Фройд в сериала е останала само визуализацията – даже буквализацията – на психоаналитичния сеанс. При което този сеанс не е толкова за зрителя, колкото за цялата Австро-Унгария в края на века. Където по улиците цари беднотия, каналите и дворовете са задръстени от боклуци, смесени с бездомници, а всеки втори минувач е покрит със следвоенни белези, да не говорим за душевните рани като масовата истерия и посттравматичния стрес.


Именно тях се опитва да излекува Фрайд от сериала: не толкова един наблюдаван пациент (разбирай: умствено нестабилната Фльор), колкото цялата нация, въвеждайки жителите на Виена в хипноза. Безсъзнателното се измъква навън и без това мрачните улици се изпълват с ужасите на войната, от които не може да се избяга никъде: залети с кръв тела, осакатени крайници.

Физиолозите, основните противници на Фройд, копират царящия ужас в изтезания под формата на медицински процедури. Медиуми свалят оковите на емоциите от клиентите, опитомяват ужаса и с негова помощ побъркват елита. Само Зигмунд Фройд като че ли се опитва да намери златната среда, да сведе до минимум едновременно физическата и душевната болка на своите пациенти – не рязко да я изтръгва, а да я разтваря и приема като свой личен, безкрайно въртящ се в главата му кошмар. А шоурънърите на „Фройд“ са се погрижили този опит да изглежда дяволски стилно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.