СЛУЖБОМЕР

понеделник, май 20, 2019

Каквато църквата – такива и мъчениците


АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА (“НОВАЯ ГАЗЕТА“)

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

За мене тази история започна преди много години, когато отидох в селото, където, по стечение на обстоятелствата, прекарах цялото си детство. Там, близо до магазина, някога имаше селско училище – обикновено, тухлено, на три етажа.

Училището се беше порутило, от прозорците му растяха дръвчета. Срещу училището, на четири пъти по-голяма площ, се издигаше огромна изрисувана църква, заобиколена с висока желязна ограда. Вратите на църквата бяха здраво затворени. Колкото пъти оттогава минех – нито веднъж не видях вратите отворени и вътре да има хора.

(Това, между другото, е удивително нещо. Много ли храмове зад ограда сте видели на Запад? Аз не съм виждала нито един. А много ли нови църкви без ограда сте видели в Русия?)

Скоро църквите започнаха да никнат като гъби. Те се реставрираха, преобразяваха се от складове, в каквито ги беше превърнала съветската власт; изграждаха се нови.

Църквата в Переделкино се увенча с огромна камбана с надпис „от солнцевските братя“ (руска престъпна групировка – бел. П. Н.), а след това – с две статуи на светци при входа. (Статуите, ако някой не е наясно, изобщо не са в стила на руската православна традиция. Това да не ви е Рим.) Наблизо, в Баковка, в гора, която е резерват, започнаха да издигат чудовищна ограда, достигаща небесата, увенчана с бодлива тел. Наричаха обекта „скит“ (малък манастир – бел. П. Н.). В действителност трябваше да бъде резиденция на патриарха – поредната.

В Баковка собствениците на къщи се отнасят много внимателно към старите дървета. Даже в много богатите домове, ако дървото се окаже по средата на оградата, не го секат, а му правят малка ограда.

Не като с баковския „скит“. Около оградата на няколко метра в гората изсякоха цяла контролно-наблюдателна ивица – не, не се шегувам! Цялата идея явно се състоеше в това патриархът да живее зад оградата във вековен лес. Природата не понесе предизвикателството, оградата и контролно-наблюдателната ивица нарушиха изконното състояние на почвата, повредиха корените и целият гъст лес – хиляди вековни ели, борове, огромният парк – загина. Унищожи го беловиноядът. Оградата стърчеше глуха, зелена и страшна, като стена на СИЗО (следствен изолатор – бел. П. Н.), и дълго време на никого от служителите на патриарха не му дойде на ум да облагороди някак си ужасяващата пустош, която се образува вместо леса точно под стените. След това до входа посадиха няколко борчета.

Около переделкинската църква направиха огромен платен паркинг. Но пешеходна пътека от Переделкино до църквата нямаше. Не можеше да се покаже по-ясно, че църквата не се интересува от хора, които ходят до нея пеша. Между другото, на паркинга също не съм виждала никога коли, освен по време на Задушница и Възкресение.

Още една църква дигнаха по диагонал, през железопътната линия, в района Ново Переделкино. Още една, здрава – край потресаващия парк „Мешчерский“, който се поддържа с парите на Абрамович. В парка има много народ, защото този парк – десетки километри добре поддържани пътеки – без преувеличение промени там не само социалната атмосфера, но и руския климат. Съмнявам се, че и 1% посетители ще влязат в църквата.

Всичкото това гигантско църквостроителство, невероятно пръскане на ресурси, се извършва в страна, в която се рушат училища, болници, детски градини, а известни спонсори, едри бизнесмени, вместо да дават пари за лечение на болни деца и за обучение на талантливи деца, жертват парите си за нови и нови църкви. Църквите стояха празни. В болниците се мачкаха по опашките.

Даваха – за църкви и за футбол.

Самата църква също не бързаше да дава. В целия западен свят църквите – католически ли, протестантски ли – са известни като благотворители. Те хранят бездомните, приемат бежанци, грижат се за болни хора.

Но не и Руската православна.

Ден след ден наблюдаваме безкрайна върволица от новини с нейно участие. Чуваме за поредния пиян поп, който в поредното БМВ е помел поредните минувачи, за свещеници-педофили, за шикарния протойерей Вячеслав Баскаков, хвалещ се в инстаграм със своите Gucci и Louis Vuitton, за премахнатия с фотошоп часовник от ръката на патриарха, за жената, която живее в неговото жилище (апостол Павел при аналогичен случай използва думата „сизигия“) и за чудовищния по своя цинизъм иск към болния от рак бивш министър на здравеопазването Шевченко.

Но, уви, когато става дума за благотворителност, неизвестно защо хората, чиито имена постоянно чуваме, са миряни: Чулпан Хаматова, Нюта Федерсмесер, Валерий Панюшкин, Митя Алешковский, покойните Лиза Глинка и Антон Носик. А ако чуваме за православни детски домове, по правило е в много страшен контекст – като например при случая в село Мосейцево, където под формата на „православен приют“ действаше детски концлагер, в който фанатично вярващи салтичихи (по лично име, със значение „садистки“ – бел. П. Н.), бяха превърнали детските мъчения в редовна практика: заливали децата с вряла вода, морели ги от глад и в крайна сметка пребиха до смърт една от възпитаничките (през 2014 година – бел. П. Н.).

И макар че ни най-малко не се съмнявам, че има много свещеници, които служат за жълти стотинки, и вярващи, които се грижат за болни хора – не те правят лицето, а поповете с БМВ-та и патриарх Кирил със синята лампа.

Закономерният резултат от това е много прост. Когато Украйна се отдели от Руската православна църква, с какво ли само не плашеха! Едва ли не с православен джихад. И – нищо. Оказа се, че няма желаещи да дадат живота си, за да може поредния божи раб да си покаже в инстаграм обувките „Гучи“.

Стана ясно, че максималното, на което са способни нашите православни шахиди, е да разгонят, при пълно бездействие на полицията, митинга в Екатеринбург срещу строителството на поредната гигантска църква на мястото на градски парк. Редиците на „светите воини“, които храбро, без да жалят живота си, защитиха вярата от посегателството на жени и деца, се състояха от мъже, владеещи бойни изкуства, а сред тях и Магомед Рамазанович Курбанов – световен шампион по бокс за младежи според версия на WBO.

Какво да се прави? Каквато църквата – такива и мъчениците.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.