СЛУЖБОМЕР

понеделник, май 13, 2019

Половият въпрос в Средновековна Европа

ИЗТОЧНИК: СПИСАНИЕ „ДИЛЕТАНТ“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Въпросът за взаимоотношенията между мъжете и жените е вълнувал винаги хората. Средновековната култура на Европа е имала своите тънкости. Ние знаем добре парадната страна - поезията на „сладостния стил“, куртоазната любов, песните на трубадурите, християнското целомъдрие и благородните постъпки. Но реалната картина е била много по-сложна.

“МЪЖКИЯТ ВЕК“

Средновековният човек бил заобиколен от природата и прекрасно съзнавал, че за продължаването на рода е необходима връзка между двата пола. Подобен съюз не предполагал превъзходство. Връзката може да бъде инстинктивна, а понякога здрава и постоянна. Така тя продължавала стандартните механизми на живота в социума: двойка, семейство, род. Аналогични връзки човечеството виждало в природата при животните. В културата се появили много литературни и легендарни „догадки“. Не може да не си спомним тук знаменития „Роман за Лисицата“ и сатиричната поема „Роман за Фовел“.

Мъжки развлечения

Въпреки многобройните археологически находки, които подчертават ролята на жената в живота на средновековния социум, епохата била изцяло положена в ръцете на мъжете. За това говорят писмените източници, които се създавали от църковни мъже. Тяхното отношение към прекрасните половинки било надменно и даже презрително. Дамите, разбира се, не пишели книги. Спомняйки си произведенията на Елоиза, Мари дьо Фраянс и Хилдегард фон Бинген от XI-XIII век, можем да изразим съмнение за авторството на техните опуси. Обидените и отмъстителни графини или придворни дами предпочитали действията пред думите.

Изпод перата на мъжете, лишени от женско общество, се родил образът на виновницата за грехопадението, на жестоката вълчица и на ненаситната похотлива свиня. Щом съблазнява, значи трябва да бъде мразена. Аристотел казвал, че жената няма ум: напълно безсъзнателно същество, което не знае какво прави. Йероним Стридонски настоятелно препоръчвал да бъде наказвана за грешките си и бита. С течение на времето авторите „преобразили“ още малко жената, като ѝ добавили редица характеристики: разточителна, бъбрива, капризна. Достойнства - минимум. Главното е да си затваря устата и да се подчинява на своя господар.

Предачки

Въпреки урагана от критики по адрес на жените, отделни умове си задавали въпроса как да примирят в едно лице Ева и Божията майка. Простолюдието, разбира се, нямало такива грижи. Жената предизвиквала страх, недоверие и презрение. В границите на дома тя нямала равна в доминирането по сексуална линия и мъжете безусловно трябвало да я обуздават. Принудителното отшелничество на дамите се разглеждало като предохранителна мярка. Мъжките похождения били простими, а женските опити да се тръгне по кривия път подлежали на строго наказание. Представите за сексуалната ненаситност на жената и неспособността на мъжете да ѝ се противопоставят се изграждали от изтънчени и лукави автори, които си позволявали волности в повествованието.

Но насилието над жените не било безгранично. Макар че било простимо и понякога го поощрявали, то било необходима мярка, нещо като отговор на моралното насилие, което съвременниците приписвали на жените. По този начин мъжете изразявали гняв и отчаяние, предизвикани от неразбраната същност на своите партньорки.

Характерът и поведенческите особености на противоположния пол предизвиквали интерес. Бащата на схоластиката Тома Аквински направил не малко опити да създаде типологизация на женския вид. Средновековните учени мъже се обръщали към опита на Хипократ и Гаелн, а също така към астрологията. За зимата, за пролетта, за лятото, за есента - за всичко бил необходим особен поведенчески модел. Много външни прояви - влечението към красотата и изяществото, обръщането към материалното, умелото водене на домакинството - се основавали на здравата връзка на жената с природата и с отвъдния свят. Така поне мислели мъжете.

Уви, за това какво мисли женската половина от човечеството за противоположния пол, по обективни причини не можем да знаем. Но анализирайки целия комплекс от претенции на средновековната мъжка аудитория към дамите, не е трудно да се досетим, че жените са виждали друга картина и са действали по свой начин.

СРЕДНОВЕКОВНИЯТ СЕКС

Към интимните въпроси, в съгласие със Свещеното писание, трябвало да се подхожда строго и отговорно. Мъжът и жената са едно цяло. Основа на цялостта на съюза, сключен на небесата, е моногамията. Следващият етап е създаването на семейство и зачеването на дете. Но идеалът на Средновековието е девствеността. Той обаче е в противоречие с волята на Всевишния. И компромисът бил намерен: половият акт се допуска само за да се появи на света младенец. На мъжа в този процес се отреждала главната роля: именно той определял удобното време за една толкова сериозна стъпка.

Сключване на брак

С времето светлите умове на църквата завършили формирането на теорията за деликатния въпрос и изобретили догма. Трябва да сме наясно, че бащите на църквата нямали никакво отношение с жените. И, разбира си, теорията противоречала на практиката.

Изображението на голи дами не се смятало за еротика. Голите тела изглеждали безполови. Истински символи на сексуалността били косите, ръцете, цвета на устните и лицата.

Пир

Мъжкият пол постепенно попивал традициите на народните култури, в които имало място за полигамия и се признавала важността на удовлетворението от половия акт. Богословите през XI век век започнали да търсят трескаво изход от догматичния капан. Били разрешени прегръдките, препоръчвало се изповед преди и след акта.

Що се отнася до самия сексуален акт, мненията на средновековния социум се разминават. Пазителите на нравствеността смятали, че това е само мъжка воля. А трубадурите го виждали като начало в желанието на жената. Методите за средновековна контрацепция (прекъснат акт, различни отвари от треви, заклинания и даже внушения) се забранявали строго от църквата, защото нарушавали традиционните представи за целта на акта.

Средновековната литература и нейният нарастващ с вековете интерес към ранните епохи правели интимния живот по-ярък. Анекдоти с пикантни теми, разкази за интимния живот на знатни личности и нескромни стихове „просвещавали“ публиката. Средновековната християнска мисъл изобщо не виждала връзка между половия акт и физиологията на човека. Духовниците съзирали в неуспешните опити да се зачене дете истински грях. Ръкоблудството се осъждало, защото бог не е дал на хората семето, за да го хабят напразно! Макар че за тези грехове жените си патели много повече от мъжете. Може би защото младите вдовици, монахините или просто самотните дами не били малко.

Съпружеска двойка

Съществували и нетрадиционни сексуални практики. Те безусловно се осъждали, но не се обсъждали открито. Содомията предизвиквала омерзение, зоофилията като пристрастие на пастирите се стараели да не я забелязват, а разбирането за педофилия се различавало от съвременното. Щом нещо подобно станело обществено достояние, нарушителят се осъждал от социума и се лишавал от имуществото си. При това еднополовите отношения предизвиквали по-скоро снизходителна реакция, те се разглеждали като личен грях, а не като обществен.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.