СЛУЖБОМЕР

четвъртък, юни 08, 2017

ЕДВАРД РАДЗИНСКИЙ – „МЪЧИТЕЛЯТ ЙОАН“ – Част трета: "От тъмнините на Азия"

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: 1. „УЧИТЕЛЯТ ЙОАН“; 2. „ДВАМАТА ИВАНОВЦИ“

۝۝۝۝۝۝۝۝۝


ОТ ТЪМНИНИТЕ НА АЗИЯ

Легендата, естествено, твърди, че когато се родил, ревяла буря. И бурята наистина ревяла, но много далече от каменния дворец, построен от неговия дядо вместо вехтите дървени жилища на московските царе...

По цяла Западна Европа гърмели оръдия, пустеели храмовете, свещениците хващали мечовете, издигали се ешафоди, точели се граждански войни. Реформацията - Лутер, Калвин, папските проклятия... Пред Европа вече се разкрило чудото на Новия свят.

А някъде там, на Изток, където прекъсвала европейската цивилизация, от загадъчните тъмнини на Азия пред изумената Европа се изправял друг "нов свят" - колосът Русия...

Бащата на Иван, Василий, бил дълго време бездетен. "С печал и сълзи", както ще напише летописецът, гледал той гнездата, в които се боричкали пиленца.

И тази "любов към пиленцата в гнездата" го накарала да заточи в манастир бездетната си жена Соломонида, откъдето тя проклела и него, и бъдещото му потомство... Жадуващият за "пиленца" Василий се оженил за младата красавица Елена Глинская, дъщеря на литовски велможа, който "се преселил" (по-точно, притичал) от полския крал при московския владетел.

Такива "преселвания" натам и обратно дълго време били нещо обичайно. Болярството при тогавашния московски двор наподобявало, както казва един историкът, "каталог на етнографски музей", в който били представени руски, немски, гръцки, татарски и литовски имена... Потомци на литовския княз Гедиминас били князете Мстиславски, Голицини, Куракини, Ховански, Патрикееви - дълъг ще бъде списъкът на Гедиминовичите... Литовски произход имали и Милославски. Потомци на "напусналия Прус" Андрей Кобила били Романови и Шереметеви, от друг "честен мъж от Прус" произлизали Салтикови и Морозови. А колко знатни татари са напуснали Ордата, за да служат на московските господари - от тях са произлезли княжеските родове Урусови, Юсупови, Апраскини... Но още при бащата на Василий болярите били прикрепени към Московското княжество с клетва и целуване на кръста - да служат само на московския господар...

Василий плашел двора с любовта си към своята нова жена: той даже пренебрегнал свещената за Москва брада - обръснал я, за да ѝ бъде по-приятно на младата чужденка. И старците от задволжските манастири обявили брака на Великия княз за блудство.

Елена не измамила неговите очаквания - родила му син. Нарекли го Иван в памет на великия му дядо. Иван Четвърти...

Но "любителят" на пиленца Василий не се наслаждавал дълго на новото си гнездо. Сбъднало се проклятието на Соломонида - Великият княз умрял, когато момчето било само на три години. Никога дотогава Рус не познавала толкова малолетен цар.

Управлението поела майка му. Петстотин години след легендарната княгиня Олга жена, при това и чужденка, стояла начело на Московската държава...

С управлението на овдовялата Велика княгиня като че ли се завърнало забравеното своеволие на болярите и князете, започнали заговори... Елена действала така, както я учел Василий: всичките претенденти за престола били хвърлени в тъмницата - и родния брат на покойния ѝ мъж Юрий, и нейният чичо Глински. А другият брат на Василий, Андрей Старицкий, бил изпратен на заточение, където повехнал в окови. В тъмницата се намирали един Рюрикович - княз Андрей Шуйский, и един потомък на Гедиминас - княз Велский. Все по-къс ставал пътят между двореца и затвора, все по-многолюден... Опалите ("опала" - изпадане в немилост, както и наказанието на изпадналия в немилост - бел. П. Н.) следвали една след друга, на заточение се отправяли най-знатните боляри. И страхът се върнал в двореца.

Нещата движел любовникът на Елена - княз Телепньов-Оболенский. И болярите трябвало да угаждат на могъщия фаворит...

Всички искали промени. Така че само пет години след смъртта на Василий "младата на години и в цъфтящо здраве" Елена внезапно умряла. Пак говорели за проклятието на Соломонида, но това била болярска отрова...

След почти петстотин години ще намерят в останките ѝ многократно повишено съдържание на живак. И черепът на красавицата с по чудо запазили се рижи косми ще разкаже нейната тайна...

Когато погребвали майка му, осемгодишният цар-сирак плачел и се притискал от страх към своя назначен от нея опекун - Телепньов. Но след седмица князът се намирал вече в подземната тъмница. Откъснали го от малкия плачещ Иван... Князете, които до вчера угодничели за неговото благоразположение, които му донасяли един за друг, наредили на болярите да не го хранят.

На свобода излезли изпадналите в немилост князе, като изминали толкова честият по това време обратен път - от затвора до двореца. Болярският клан на князете Шуйски - като московските владетели и те водели рода си от княз Александр Невский, князете Пенкови, водещи рода си от ярославските велики князе, Милославски и Патрикиеви отново заседават в Думата. Дошли обратно в двореца и князете Велски - с мечтата да върнат своите удели ("удел" - територия, управлявана от княз - бел. П. Н.): Велск и Рязан, присъединени с оръжие към Москва. Мечтата за предишната уделна Рус се върнала...

Но всички те се мразят прекалено един друг, за да се обединят и да свалят малкия Иван... И изнемогват от яростни спорове в Думата за болярската чест, за "местата си" и за "отечеството" - кой стои по-високо на тъмната родословна стълба. Спорят до бой - удрят се един друг по бузите, скубят си брадите... И - крадат! Нагло и открито крадат, грабят областите, дадени им за "изхранване".

"Изхранването" е велик обичай, от него започва хилядолетната крадливост на руската бюрокрация, заседнала за вечни времена в гените. Боляринът, назначен за наместник на московския Велик княз, трябвало "да се изхранва" за сметка на управляваната от него област. След пристигането си той получавал от жителите първата вноска, наречена "кой колкото може" - и се опитай да не му дадеш! До голо събличали управляваните, безпощадно. По-лошо от татарското иго било за народа това "изхранване"! Княз Айндрей Шуйский, "като лъв кръвожаден", опоскал богатия Псков, така че в града не останали нито богати, нито бедни, всички били просяци. Но завзелите властта Шуйски не само грабели населението - те открито грабели и царската хазна...

Пренебрегнат, в далечните стаи на двореца расте забравеният отрок, но той всичко вижда, всичко запомня. И ще опише след това жалкото си сирачество: как крадели Шуйски царските златни съдове и изсичали на тях своите имена... Ще запомни и жалката шуба, с която видял за първи път Андрей Шуйский - вехта била, но пък с каква разкошна шуба ходел след това князът, открадната от царските хранилища! И това как, унижавайки момчето, си слагал Иван Шуйский краката на креслото, в което седял баща му, как сядал на леглото, в което умрял... Всички ще запомни момчето, което (както и много бъдещи кървави диктатори) са унижавали горчиво в детските му години.

То вече знаело: те са отровили майка му, те са му отнели дойката Аграфена и са я подстригали за монахиня в далечен манастир само защото е сестра на нещастния Оболенский. И самия княз, който го обичал, уморили от глад в окови.

Кръв е наоколо... Кръв и Власт.

(Следва)

Целият текст на книгата: ТУК.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.