СЛУЖБОМЕР

неделя, юни 25, 2017

Нобелови лауреати – 1944 година

Йоханес Вилхелм Йенсен (Johannes Vilhelm Jensen)

20 януари 1873 г. – 25 ноември 1950 г.

Нобелова награда за литература, 1944 г.

(За рядката сила и богатство на поетичното му въображение в съчетание с интелектуална любознателност и самобитност на творческия му стил.)

Датският романист Йоханес Вилхелм Йенсен е роден в град Фарсьо, Северна Ютландия, в семейството на ветеринарния лекар Ханс Йенсен и Мария (Кристин) Йенсен. Широкият светоглед на бащата, интересът му към естествените науки, историята, антропологията и други науки се предава на Йенсен и в детството си той чете много. Живеейки в уединения, открит за ветровете Химерланд, Йенсен от ранно детство обиква природата и се интересува от живота на датските селяни. До 11-годишна възраст го учи майка му, след това две години момчето ходи в местното училище, а после взема частни уроци, готвейки се да се запише във Виборгското катедрално училище (1890 година).

Като учи три години във Виборг, Йенсен постъпва в Копенхагенския университет, където се занимава с медицина и естествени науки, но повече се интересува от литература. Освен датските писатели юношата чете Хайне, Зола, Шекспир. По това време излиза първият роман на Кнут Хамсун. "Той правеше силно впечатление... със своя стил и със съвсем новото отношение към живота" - спомня си по-късно Йенсен. Но още по-силно влияние върху бъдещия писател оказва Ръдиард Киплинг, чиито произведения, по думите на Йенсен, са разтворили пред него врата към живота и за цял живот са го пристрастили към пътешествията и далечните страни.

През студентските си години Йенсен се препитава като съчинява детективски романи, които печата в серийни издания под псевдонима Ивар Люке. По това време начинаещият писател работи над романа "Датчани" ("Danskere", 1896 година) и със спечелените от книгата пари още същата година предприема кратко пътешествие по Съединените щати, които го разтърсват с жизненото си равнище, с развитието на технологиите и стават за него идеал за всяка вървяща по пътя на прогреса нация. Особен интерес предизвиква у него животът в Америка на датските емигранти и когато се връща в Копенхаген, той пише "Ейнар Елкер" ("Einar Elkær" 1897 година), психологически роман с автобиографични мотиви за млад човек, който се стреми напразно към любовта и новия живот. Романът получава добри отзиви, но по-нататък Йенсен се отказва от автобиографичността, която лежи в основата на неговите първи книги.

Ободрен от литературния си успех, Йенсен скъсва през 1898 г. с медицината и става кореспондент на датския вестник "Политика" ("Politiken"), откъдето е изпратен в Испания да коментира Испано-американската война. След това в продължение на няколко месеца отбива военна служба, после заминава за Париж, а през 1902-1903 г. право околосветско пътешествие; през цялото това време той продължава да пише книги и статии за "Политика". Жени се през 1904 г. за Елиза Мария Улрик и живее със семейството си (съпруга и трима сина) в Копенхаген.

"Хората от Химерланд" ("Himmerlandsfolk"), сборник с реалистични разкази за нравите и обичаите на жителите на Ютландия, се появява през 1898 г. и привлича вниманието на критиците. Следващите сборници - "Нови химерландски истории" ("Nye Himmerlandshistorier", 1904 г.) и "Химерландски истории. Трети том" ("Himmerlandshistorier, tredie Samling", 1910 година) - продължават същата тема. В тритомния роман "Падението на краля" ("Kongens Fald", 1901 година), най-голямото датско историческо произведение за живота на крал Кристиан II, съжителстват причудливо митични и реалистични елементи. По това време се появява първият поетически сборник на Йенсен "Стихотворения" ("Digte", 1906 година).

През 1912 г. Йенсен заминава на околосветско пътешествие, посещава Цейлон, Сингапур, Пекин, Монголия и накрая Ню Йорк, откъдето през 1914 г. се връща в Копенхаген. Впечатленията от пътуването описва в книгата си "Увод в нашата епоха" ("Introduktion til vor Tidsalder", 1915 година).

От 1922 до 1924 г. Йенсен издава шестте тома на "Дългото пътешествие" ("Den lange Rejse"), широкомащабно художествено представяне на еволюционните му теории, според които суровата природа е стимул за търсене на изгубената идеална земя. Цикълът започва с изобразяване на първобитните жители на Ютландия и достига своята кулминация, разказвайки за откриването на Новия свят от Христофор Колумб. "Дългото пътешествие" има връзка с по-раншните "Митове" ("Myter"), дванадесеттомен сборник с малки разкази и очерци, публикувани между 1907 и 1944 година и представляващи изложение на всевъзможни научни и философски теории на Йенсен.

През 1925 г. Йенсен отново тръгва на пътешествие - този път в Египет, Палестина и Северна Африка. Като се връща в Копенхаген през 1928 г., писателят завършва "Етапи на съзнанието" ("Andens Stadier"), философски трактат за еволюцията на природата и човека. Продължавайки да пише проза и поезия, Йенсен отделя вече по-голямо внимание на есеистиката, в която се чувства влиянието на Дарвиновите теории и която се запомня по-скоро със стила си на изложение, отколкото с научната си проницателност.

През 1939 г. Йенсен посещава отново Съединените щати, но заболява и е принуден след няколко месеца да се върне в Дания. Макар писателят да се смята за напълно аполитичен, критикува остро фашизма и антисемитизма, и когато Хитлер окупира Дания, писателят унищожава своите дневници и голяма част от личната си кореспонденция.

"Митове" и есета Йенсен пише до края на живота си. Умира в Копенхаген.

Йенсен има репутацията на водещ представител на датската натуралистична литература. "Ясновидец с пет чувства" го нарича Кнут Хамсун. Американският писател Хамилтън Басо сравнява през 1945 г. известността на Йенсен в Дания с тази на Зигрид Унсет в Норвегия и на Томас Ман в Германия. Но едновременно с това Басо го сравнява с играч на бейзбол, който е бил преместен от нисшата във висшата лига: "Макар че Йенсен получи Нобелова награда, мястото му не е във висшата лига". С голям ентусиазъм се изказва за Йенсен един от неговите биографи Марион Нелсен: "Малко са писателите - пише Нелсен, - които така дълбоко и с такъв ентусиазъм проникват в миналото на своя народ и показват взаимната връзка на миналото, настоящето и бъдещето... Може би нито един писател не е уловил очарованието на датската природа като него". Много от днешните специалисти по скандинавска литература ценят високо Йенсен. Така през 1980 г. американският учен от датски произход Свен Росел пише: "Произведенията на Йенсен имат огромно значение за европейската литература. В неговите книги съвременността се свързва с вечността в едно митично видение".

Източник: http://n-t.ru/nl/lt/jensen.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов


ДО ТУК - в „Библиотека на Павел Николов – Нобелови награди“

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.