СЛУЖБОМЕР

неделя, юни 18, 2017

Нобелови лауреати – 1944 година

Международен комитет на Червения кръст (Comite International de la Croix Rouge, International Committee of the Red Cross)

Нобелова награда за мир - 1917, 1944 и 1963 г.

Идеята за международна помощ на жертвите от войните и стихийните бедствия принадлежи на Анри Дюнан, швейцарски бизнесмен и хуманист. През 1859 г. Дюнан организира отряд от доброволци за помагане на жертвите от кървавата битка при Солферино (Северна Италия), в която участват 160 хил. френско-италиански войници и още толкова австрийски. Дюнан успява да спаси много ранени, за които осигурява храна, вода и грижи.

В спомените си за Солферино, публикувани през 1863 г., Дюнан набелязва пътищата за помагане на болните и ранените по време на война. Книгата предизвиква всеобщо съчувствие към жертвите на войната и през февруари 1863 г. Женевското дружество за благоденствие, малка благотворителна организация, поставяща си за цел да помага на болни и нуждаещи се, образува комитет от петима души със задачата да разгледа предложенията на Дюнан. През октомври 1863 г. комитетът, в състава на който участва и Дюнан, организира международна конференция в Женева. Представителите на 16 страни създават национални благоденствени организации, за чиято емблема е избран червеният кръст на бял фон (видоизменено швейцарско знаме). Комитетът на петимата е преобразуван в Международен комитет на Червения кръст (МКЧК), чиято задача се състои в това да координира дейността на благотворителните групи.

Конференцията дава тласък за организиране от швейцарското правителство на аналогично мероприятие през 1864 г., по време на което са формулирани принципите за работа с пострадалите. На 24 август представителите на 12 държави подписват конвенция за подобряване на положението на болните и ранените във воюващите армии. Съглашението, наричано още Женевска конвенция от 1864 г., гарантира неутралитет на медицинския персонал и медицинското оборудване, а червеният кръст е приет официално за разпознавателен знак. С течение на времето повечето държави признават тази и други конвенции.

Бойното си кръщене Червеният кръст получава през 1864 г., когато оказва помощ по време на датско-пруския конфликт заради херцогствата Шлезвиг и Голщайн. В по-широки мащаби той разгръща своята дейност по време на Френско-пруската война от 1870-1871 г., макар че френските ръководители не одобряват хуманизма на Дюнан и Франция, за разлика от Прусия, не се присъединява към Женевската конвенция.

Макар и ограничен в своите възможности, МКЧК успява да се прояви по време на Руско-турската война през 1877 г., Сръбско-българската война през 1885 г. и Балканските войни през 1912-1913 г. Много национални дружества на Червения кръст са създадени по това време. Например американският Червен кръст е основан през 1881 г. от Клара Бартън, която е негов първи председател до 1904 г. Но колко важна е дейността му, Червеният кръст показва през Първата световна война.

В началото на войната през 1914 г. МКЧК уведомява националните дружества на Червения кръст за събиране на писма и колети за военнопленниците. В Женева е организирана Агенция за информация и помощ на пленените от всички страни, където работят 8 доброволци. През септември, когато след първите сериозни сражения се появяват хиляди военнопленници, в агенцията нахлуват въпроси за безследно изчезналите. За няколко месеца тя приема и обучава повече от хиляди нови сътрудници, за които в Женева се наема едно знание.

По време на войната агенцията регистрира 7 млн. пленници, като установява съдбата на няколкостотин хиляди безследно изчезнали. В лагерите са отправени повече от 2 млн. колета, сътрудниците на Червения кръст следят да се спазват изискванията на Хагската мирна конференция от 1907 г. за отношението към военнопленниците. Макар че представителите на МКЧК не могат да посещават лагерите свободно, те често получават разрешение за това. Контролът от страна на Червения кръст довежда до значително подобряване на положението на военнопленниците, преговорите за репатриране позволяват на мнозина от тях да се върнат по домовете си. Други отиват в Швейцария, където чакат края на войната.

Дейността на МКЧК е отличена през 1917 г. с Нобелова награда за мир – единствената за годините на Първата световна война.

След примирието МКЧК осъществява репатрирането на милиони бежанци от военното време. През 1919 г. националните дружества на Червения кръст, работещи до това време независимо, създават Лигата на дружествата на Червения кръст (днес Лига на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец), чиято цел е да координира усилията и помощта за жертвите на стихийните бедствия. Оттогава МКЧК, Лигата на дружествата на Червения кръст и националните дружества работят под общото название Международен червен кръст. През 1986 г. е прието ново название – Международно движение на Червения кръст и Червения полумесец.

В периода между двете световни войни МКЧК усъвършенства законите, забраняващи задържането на военнопленници. Негова е заслугата за ратифициране на Конвенцията за военнопленниците през 1929 г. от всички големи държави освен Япония и СССР. МКЧК се стреми да облекчи участта на пострадалите по време на италиано-етиопската война през 1935 г. и гражданската война в Испания, започнала през 1936 г.

С началото на Втората световна война през 1939 г. МКЧК организира централна агенция по въпросите на военнопленниците. Повече от 3 хил. доброволци обработват 200 хил. пощенски пратки на ден. МКЧК изпраща на пленниците 34 млн. колета и повече от 1.3 млн. книги. Агенцията следи за отношението към военнопленниците в лагерите, сред които и японските, макар че страната не е ратифицирала Конвенцията от 1929 г.

Обединена комисия на МКЧК и на Лигата на дружествата на Червения кръст помага и на населението на страните, пострадали от войната. Макар че нацисткото правителство не одобрява помощите за евреите, подложени на гонения в Германия, МКЧК доставя продукти, дрехи и медикаменти в някои концентрационни лагери. Червеният кръст се изказва в защита на повече от 30 хил. евреи, много от които успяват да се спасят.

Втората си Нобелова награда за мир МКЧК получава през 1945 г.

След войната Комитетът помага да се върнат в родината си милиони интернирани и военнопленници. На репатрираните се издава документ от Червения кръст, който им служи като документ за самоличност. МКЧК контролира разпределението на компенсационните суми сред военнопленниците в Япония и наблюдава репатрирането на 75 хил. корейци, намиращи се в японски плен.

МКЧК продължава да търси пътища за по-ефективна защита на гражданското население, особено на интернираните, в резултат от което през 1949 г. е допълнена Женевската конференция. В нея също така намира място въпросът за претърпелите корабокрушение и за жертвите на морски конфликти.

Локалните конфликти, които избухват от време на време след Втората световна война, тревожат не малко МКЧК. По време на Корейската война представителите на Червения кръст помагат на военнопленниците и на интернираните в южната част на полуострова, но достъпът им до Северна Корея е отрязан. Сътрудниците на МКЧК участват в репатрирането, започнало след примирието през юли 1953 г., те съпровождат военнопленниците, намиращи се на юг, и подготвят отпътуването на 85 китайски и 600 севернокорейски войници, макар че Червеният кръст все така не успява да проникнат в КНРД.

Когато Израел, Великобритания и Франция нахлуват в Египет по време на Суецката криза през 1956 г., МКЧК доставя продоволствия в Порт Саид и евакуира ранените. По време на унгарското въстание през 1956 г. Комитетът прехвърля в Будапеща по въздуха повече от 90 тона продукти и медикаменти, а Лигата на дружествата на Червения кръст оказва помощ на унгарските бежанци, устремили се към Австрия. Между 1955 г. и 1961 г. по време на въстанието срещу френската държава в Алжир МКЧК наблюдава условията, при които живеят военнопленниците, а Лигата на дружествата доставя медикаменти, продукти и дрехи на 285 хил. бежанци.

През 1960 г., когато Белгия създава Демократична република Конго (днес Заир), а сепаратистите от провинция Катанга (днес Шаба) започват гражданска война, МКЧК работи за създаването на неутрални медицински зони и за помагане на военнопленниците. По призив на Съюза на националните дружества на Червения кръст в Конго са изпратени да се грижат за ранените повече от 100 лекари и медицински сестри.

МКЧК е удостоен за трети път с Нобелова награда през 1963 г., сто години след своето създаване, заедно с Лигата на дружествата на Червения кръст.

След получаването на третата си Нобелова награда Комитетът продължава да функционира като независима непартийна и хуманитарна агенция. Ръководи се от 25 души, в съответствие с устава те са швейцарски граждани. Решенията взема щаб от 500 души плюс 500 делегати от местата на събитията. Около 75% от бюджета на Комитета се предоставя от швейцарското правителство, останалите средства постъпват от други държави, националните дружества на Червения кръст и отделни дарения.

Като цяло Червеният кръст се управлява от Международната комисия на Червения кръст, състояща се от 9 души, двама от които са представители на МКЧК, двама на Лигата на дружествата, а петима на националните дружества. Един път на четири години се събира Международната конференция на Червения кръст, в която участват представители на МКЧК, на Съюза на националните дружества и на всички страни, подписали Женевската конвенция.

Източник: http://www.n-t.org/nl/mr/icrc.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов


ДО ТУК - в „Библиотека на Павел Николов – Нобелови награди“

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.