СЛУЖБОМЕР

понеделник, октомври 27, 2014

„Опасни муцуни“

Познавам хора, които обичат да гледат гледани филми.

На мене това не ми е присъщо, но си имам изключения.

А най-голямото сред тях е филмът „Опасни муцуни“ („Les Grandes Gueules“, 1965 г.).

Този филм го гледах за първи път много отдавна, още като ученик, и оттогава не пропусках да го гледам отново и отново, щом видех, че го дават в някое кино където и да е.

Та до ден днешен – и сега „си го припомням“ от време на време, макар че го зная почти наизуст.

Филмът (френско-италианска продукция) е създаден от неизвестния ми с други свои произведения (сериозен пропуск може би) френски режисьор Робер Енрико (1931-2001) по негов сценарий и на писателя Жозе Джовани (1923-2004) по романа на последния от 1962 година „Le Haut-Fer“ („Дъскорезницата“ или „Гатерът“, както ви се хареса).

Не мога да кажа какво точно ме привлича в този филм.

Повърхностно някой може да го причисли към екшъните (каквито не понасям!).


Но определено не е екшън: краят му не съответства на жанра и е много-много тъжен филм.


По-скоро е кинематографична парабола за непостигнатото щастие.

С удивително силното присъствие на двама незабравими френски актьори.

Лино Вентура (1919-1987)…


…и Бурвил (1917-1970).


Изключително силна игра и на Жан-Клод Ролан (1931-1967), начинаещ, но многообещаващ актьор, който – уви! – оставя зад гърба си само два филма (осъден за дребно провинение, се обесва в затворническата си килия на 36 години).


Колко още пъти ще го гледам този филм, не зная.


Ако решите, гледайте го и вие…

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.