СЛУЖБОМЕР

събота, август 23, 2014

Истински патриотизъм

Винаги съм предупреждавал моите ученици, когато се обърне случай, да внимават особено много с декларацията „Аз съм патриот!“.

Защото в мирно и спокойно време всички сме патриоти (питайте когото си поискате, никой няма да ви каже, че не е).

Истинските патриоти обаче (и фалшивите, разбира се) си проличават едва тогава, когато ситуациите се разбунят и нормалният ход на живота и времето излезе извън коловоза на обичайното.

Иначе казано – когато патриотизмът трябва да бъде проверен с дела, изискващи да дадеш нещо от себе си (не е казано непременно да дадеш живота си, Дядо Вазов го е рекъл много точно: „...всякоя възраст, класа, пол, занятье // зимаше участье в това предприятье: // богатий с парите, сюрмахът с трудът, // момите с иглата, учений с умът…“).

И ето ви един пример за истински патриотизъм, описан в текст от вчерашното издание на „Zaxid.net“ (мой превод от украински):

„Десетгодишният лвовчанин Тарас Кротко предоставил 1300 гривни (142,8 лева - бел. П.Н.) за помощ на украинската армия. Момчето събирало пари за таблет, но решило да ги даде за закупуване на бронирана жилетка. То донесло парите в студиото на местната радиостанция („Львівська хвиля“ – бел. П.Н.), която организирала кампания за събиране на средства, с които да се помогне на бойците от АТО.

Момчето оставило бележка, в която пояснявало, че 1300-те гривни са от родителите му за рождения му ден, но то решило да ги даде за бронирана жилетка на украинските войници.

„Бяхме малко обърсани, защото то дойде с касичката, в която си държеше парите, и каза, че таблетът не е най-важното нещо и може да мине и без него, а войникът без бронежилетка ще загине. А когато войниците загиват, няма да я има страната, а ако я няма страната – Украйна, която много обича, не му трябва нито планшет, нито нищо. И каза: „Слава на Украйна“ – разказва радиоводещият от Львівська хвиля“ („Лвовска вълна“ – бел. П.Н.) Андрий Великий.“

А това е бележката на Тарас с превод под нея и мисля, че няма нужда от никакъв коментар:


„Казвам се Тарас. Аз към на 10 години. Живея в град Лвов. За рожденния ми ден родителите ми дадоха 1300 гривни. Искам да дам тези пари за купуване на бронирана жилетка за нашите войници. Слава на Украйна!!! На героите слава!!!“

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.