СЛУЖБОМЕР

понеделник, октомври 22, 2012

W moich myślach Consuelo

Чух тази песен за първи път на една студентска бригада.

Свиреше я на китара и я пееше едно момче, ако не се лъжа, от английска филология.

Вече поназнайвах полски, поразбрах малко и от текста.

А днес откровено смятам, че „В моите мисли, Консуело“ е най-хубавата песен, написана и изпълнена от Северин Краевски…

Изгубилият се в пустинята нямаше вече никаква надежда за спасение. Денем другар му беше слънцето, нощем - звездите. Консуела беше името на неговото момиче... Вече завинаги в морето от пясъци изгубен, гледам небето, което мога да побера в дланите си, и за тебе все си мисля, Консуело... Заедно с морето, което е изсъхнало, но е било живо, заедно със сърцето, което за Тебе винаги биеше, благославям Те в моите мисли, Консуело. Пясък ще засипе нашите следи, Консуело, вятър ще понесе нашите думи там, където не е бил никой. Само нашите мисли се срещат някъде сред пясъците на недостъпните дюни. Когато отново изгрее светлината, загубени сред морето от пясъчни преспи, няма да ни намери вече никой. Няма да ни намери, но нашите мисли се срещат някъде сред пясъците на недостъпните дюни. Заедно с вятъра, който утихна над земята, с мечтите, които сега нищо не ще променят, благославям Те в моите мисли, Консуело. Когато отново изгрее светлината, загубени сред морето от пясъчни преспи, няма да ни намери вече никой. Няма да ни намери, но нашите мисли се срещат някъде сред пясъците на недостъпните дюни. Нашите пътища, нашите съдби няма да се променят, моретата и пустините вече няма да ни разделят... Благославям Те в моите мисли, Консуело...