Не обичам да ми разказват филми, после не са ми интересни, когато ги гледам.
От своя страна не обичам да разказвам филми, за да не ме намрази някой, подобен на мене.
Затова няма да се разпростирам нашироко върху съдържанието на полския филм „Роизичка“ („Różyczka“).
Млада жена е вербувана от своя приятел, офицер от Държавна сигурност, да следи университетски професор, неудобен със своите възгледи за властите.
Но попаднеш ли в обсега на тайните служби, независимо дали си преследвач или преследван, съдбата ти вече не е в твои ръце; в крайна сметка изгаря и твоето щастие, и щастието на тези, които са около тебе.
Действието на филма се развива на фона на метежните за Варшава 1967 и 1968 година – от постановката на „Задушница“ („Dziady“) през свалянето й от сцена до Мартенските събития, поставили началото на полското сбогуване с комунизма.
Филмът би бил изключително полезен за тези, които оплакват „светлото“ социалистическо минало…
