СЛУЖБОМЕР

понеделник, декември 19, 2011

Плачещата жена

Най-напред да кажа, че съм запален почитател на легендите.

Преди всичко на градските, но не се отказвам и от всякакви старинни легенди.

И понеже обещах на едно място да разкажа легендата за Плачещата жена (La Llorona – Ла Йорона), скромно пристъпвам към изпълнение на обещанието си.

Смята се в общи линии, че легендата е по произход мексиканска, но е разпространена и в други латиноамерикански страни, които също си я имат за своя.

Нещо като: „Hepta poleis marnanto sophēn dia rhizan Homērou“ („Седем града спорят за родното място на Омир“).

С една дума – за слава всеки се натиска, а дали има принос – отделен въпрос.

Но нека продължим…

Старинната легенда за Плачещата жена е известна в много варианти, както всяко впрочем популярно фолклорно произведение.

Един от тези варианти разказва за високомерната селска красавица Мария, която отблъсквала един след друг кандидатите за ръката й, а накрая се оженила за богат собственик на ранчо, който обаче се оказал неверен съпруг; вбесена от изневерите му, Мария удавила в реката двете си деца, но когато осъзнала какво е направила, започнала да тича по речния бряг, да плаче и да вика: „Oh hijos mios, оh hijos mios!..“ („Деца мои, деца мои!..); така и до ден днешен - тича, вика децата си и плаче…

А ето как разказва легендата за Плачещата жена старицата от мексиканския филм „Тридесет и първият километър“.


„Това станало преди много години, по време на колониалната епоха в едно село близо до Мексико. В това село живеела невероятно красива девойка, в която се влюбил испански военен. Той я излъгал, използвал я, за да има деца, каквито не можела да роди жена му. Когато девойката разбрала това, обезумяла от гняв и се хвърлила със сина си в реката, повличайки го след себе си към смъртта. Оттогава душите на жената и детето са обречени да се скитат край реката…“

Филма „Тридесет и първият километър“ изобщо не ви съветвам да го гледате.

Треторазряден филм на ужасите.

В който Плачещата жена вместо така (в духа на романтизма, макар и зловещия романтизъм)…

…е представена така (в духа на: дай да те стреснем, че май започваш да дремеш от скука).

А мексиканската фолклорна песен „Плачещата жена“ (станала доста известна в единия от вариантите си покрай филма „Фрида“) може и да е имала връзка с легендата за Ла Йорона, но с времето явно връзката се е изгубила.

Само в един вариант можем да открием далечен намек:

„Ay de mí, Llorona Llorona,

Llorona, llévame al río…“

(Уви, Плачеща жено,

Плачеща жено, води ме към реката…“)

Накрая ето и тази песен в любимата ми интерпретация на Джоан Баес.