СЛУЖБОМЕР

четвъртък, ноември 10, 2011

Куче

Вързано е за гаража, където си оставям всяка сутрин колелото.

Познава ме от година и половина.

И всеки път, когато мина покрай него, лае, та се къса (добре е, че не къса синджира!).

До онзи ден.

Някой му беше хвърлил пет-шест филии хляб.

Минах сутринта покрай него, но не ми обърна внимание: набиваше лакомо филиите.

Минах втори път, като си оставих колелото: пак нула внимание.

И оттогава не ме лае.

Разбра явно животинчето, че не ходя там, за да посегна на хляба му, и вече ме гледа със съвсем друго око…