СЛУЖБОМЕР

петък, ноември 04, 2011

Съответствия

Постепенно влизам в стария си ритъм.

Умората малко по малко ме напуска.

Снощи успях да изгледам един филм от край до край, без да изпадна в непробудна забрава до сутринта.

Филма „Mussolini: Ultimo atto“ на Карло Лизани, разказващ за последните дни на Бенито Мусолини и Кларета Петачи.

И в този филм героят понякога много ми напомняше един нашенец.

Краят на Дучето е известен: разстрел и трупът му виси с главата надолу в центъра на Милано.

А на мене ми се струва, че краят на нашенеца ще е същият.

Но в преносен смисъл, разбира се…