СЛУЖБОМЕР

понеделник, февруари 22, 2010

Панаири

Ако някой си е помислил, водейки се от заглавието, че ще стане въпрос за панаирите, които разгръщат пред погледа ни нашите любими политици, да хвърли още един път картите и да се допита по-добре до звездите.

За политическите панаири – друг път. И не един път.

Но сега думата е за онези, истинските панаири. Панаирите от моето далечно детство. Свищовския. Беленския. Може да е имало и други, но не помня.

- Утре отиваме на панаир – казваше баба и сърцето ми започваше за лумка като църковна камбана.

Откъслечни са спомените ми, много малък съм бил, но се връщат в мислите ми с усещането за нещо много хубаво. За нещо много мило. Много скъпо.

И едновременно с това винаги се сещам за една много стара песен.

Не, не е „Панаири” на Лили Иванова. Лили Иванова не е сред тези, които някога съм слушал и които сега бих слушал. По какъвто и да е повод.

Песента се казва „Цветни панаири” ("Kolorowe jarmarki") и е авторска песен на Януш Ласковски. В Полша е по-популярен вариантът (по-късен) на Марила Родович, но лично аз предпочитам оригинала. Текстът (преведен след клипа от мене) се доближава много до това, което са оставили в спомените ми някогашните мои детски панаири.



„Цветни панаири”


Когато гледам далече зад себе си

в онези години, които отминаха,

понякога мисля какво проиграх,

колко неща отидоха по дяволите,

какво изгубих по своя воля,

колко въпреки себе си.

Каквото пресметна, ще пресметна,

но винаги ще кажа,

че най-много ми е жал...


Припев:


за цветните панаири,

за тенекиените часовници,

за пернатите петленца,

за балончетата на пръчици,

за дървените пеперуди,

за буйните кончета,

за памука от захар,

за къщичките-курабийки.


Когато се връщам в страната на детството

и си спомням хубавите мигове,

чувам камбаните на моят град...

Някой времето ли спря?

И когато питам тихо себе си

за какво днес съжалявам,

каквото пресметна, ще пресметна,

но винаги ще кажа,

че най-много ми е жал...


Припев:


За цветните панаири ...


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.