понеделник, февруари 22, 2010

Посвещение

Приведения по-долу текст на ученическо съчинение посвещавам на всички ултранационалисти, скинари и прочее тъпанари.

Текстът е на Надка от шести клас. В него има само две правописни грешки.

Надка е от цигански роизход.

Но за разлика от горепосочените ултранационалисти, скинари и прочее тъпанари, които изгарят от желание да направят всички цигани на сапун, пише грамотно и смислено на български език. За разлика от въпросните баш патриоти и грижовници за чистотата на нацията, чиито текстове по форумите задължително са съпроводени от купища правописни, пунктуационни и смислови грешки.


ПРИЯТЕЛСТВОТО


Действащи лица: Нина и Ани


Ани: Харесах си ботуши.

Нина: И какви на цвят.

Ани: Розови.

Нина: И аз оня ден ходих до един магазин и си харесах едни.

Ани: Не може да са като моите, само аз зная къде е този магазин.

Нина: Добре! Искаш ли да дойдеш утре с мене да купя аз моите и после аз ще ходя с тебе да купиш твоите.

Ани: Добре!

Режисьорът: На другия ден, както се бяха разбрали, тръгнаха за магазина, в който Ани е била предния ден.

Нина: Това ли е магазинът?

Ани: Да.

Нина: Не може да бъде!

Ани: Защо?

Нина: Вчера и аз бях тук.

Ани: Дано не си харесала и ти същите ботуши.

Нина: Дано.

Режисьорът: Влязоха вътре, видяха и двете същите ботуши.

Ани: Аз ги видях първа.

Нина: Не, аз ги видях първа.

Режисьорът: И така спориха до обяд.

Ани: Нина, знаеш ли какво да направим?

Нина: Какво?

Ани: Нито ти, нито аз ще ги купим.

Нина: Добре! Наистина така е по-добре.

Ани: Не е нужно само заради едни ботуши да развалим приятелството си.

Нина: Да, приятелството е по-важно от всичко.

Ани: Да!

Режисьорът: Излязоха от магазина. Останаха си приятелки за цял живот.


ЗАВЕСА


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.