Разказвам на моите ученици минали случки.
Имах една колежка по математика, която в първия ден на назначението си дойде в училище с дънки.
Директорката, партийната секретарка и профсъюзната ръководителка едва не колабираха.
Привикаха я веднага.
Да я съветват.
За това как подобава да ходи облечен един учител.
Но колежката се оказа костелив орех.
Плюс това годината беше 1986-та.
С една дума – не можаха да й свалят дънките.
А моите ученици ме гледат с недоверчив поглед и питат:
- Ама вярно ли е?
- Вярно е – казвам.
- Не, пак си измисляте...
Наистина обичам да си измислям разни неща.
Този път обаче казвам истината.
Само че децата не ми вярват.
Какво ли учат по история?..
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.