СЛУЖБОМЕР

събота, февруари 28, 2009

Парламентарните избори - като тези в Раковски ли?

Частичните избори в община Раковски възпроизведоха познати до болка изборни хватки за печелене на гласове, с които уж всички не са съгласни, но като че ли никой май няма намерение да направи нещо, за да ги няма. А именно (с цитати от вестник "Дневник"):


1. Купуване на гласове ("В деня за размисъл в "Топливо" - Раковски са били раздавани дърва на хора с каруци").

2. Агитация в изборния ден; пред една от секциите агитацията изглежда придобила боксьорски характер ("Със сигнал за бой в 18-а секция в село Стряма започна балотажът в община Раковски, Пловдивска област...").

3. Изборен туризъм ("Виждам с очите си как от сутринта в Стряма започват да идват хора от други населени места", каза кметът на селото...").


Мили родни картинки. Ще ги наблюдаваме ли и по време на парламентарните избори? По всяка вероятност - да. Както казах, всички от които зависи да ги няма, искат да ги няма, но засега само на приказки.


петък, февруари 27, 2009

Миковиадата продължава

Луд умора няма.

Миков също. Не се примири този човек, че копоите му не получиха възможност да си завират носа в скайпа ни, и това си е! Сега иска да се жалва пред парламентарната комисия за вътрешна сигурност, че възможностите на МВР са орязани със Закона за електронните съобщения.

И да му се обяснява на Миков хиляда пъти, че не може да ти се ореже нещо, което не си имал преди това, изобщо няма да разбере.

Както казваше един мой колега, имитирайки западен диалект: "Тапото си е тапо!".


сряда, февруари 25, 2009

Беларус ще бори кризата с жаби

"Беларуските учени намериха изход от кризата" - предаде руският телевизионен канал "Вести". От Беларуската академия на науките са заявили, че "републиката може да разчита на значителни валутни постъпления от износа на местно жабешко месо. По думите на зоолозите най-изгодно икономически, в това число и за вътрешна употреба, е да се отглежда в промишлени мащаби езерната жаба. Това земноводно може да достигне до 20 сантиметра дължина при тегло 1.5 килограма, а разходите за създаване на жабешка индустрия ще бъдет сравнително малки. Своето обръщение академиците отправили към беларуските бизнесмени".


Домоуправителят – приятел на човека?

Тъй като някои „тъмни балкански субекти” не можаха да се преборят за идеята да си пъхат носа в Скайпа, хрумна им друга гениална мисъл, за да ни държат под око.

Научаваме, че БСП възнамерява да предложи връщане на някогашната адресна регистрация.

Няма какво да коментираме това епохално хрумване. Но иначе се сещаме, че заедно с адресните регистрации би трябвало да се върнат и така наречените домови книги. А с тях и домоуправителите.

И веднага ни се завърта в ума култовата реплика от филма „Диамантената ръка”: „Аз не зная как е в Лондон... Може би там кучето е приятел на човека. А у нас - домоуправителят е приятел на човека”.

video

Влизайки в горчивата ирония на филмовата фраза обаче, трябва да кажем: знаем какви бяха по време на „социализма” домоуправителите – очи и уши на МВР.


вторник, февруари 24, 2009

Неизпратено писмо до президента на Русия


От блога на Марина Собе-Панек, руска писателка, автор на сценарии


Скъпи Президенте!


(Няма нищо, че пиша на "ти", нали? Това не е от неуважение. И не е, защото съм по-голяма. Традицията е такава: простият народ към Бащицата Цар винаги да се обръща на "ти". Като към роднина).

И така: Скъпи Президенте! Никога в живота си от никого нищо не съм искала - нито от тебе, нито от началството, нито дори от Дядо Мраз - а сега, ето, ще ми се да поискам.

Не-не, не ми трябва морско свинче! (Намек за писмо, в което руска ученичка поиска от президента да й подари морско свинче. - бел. П.Н.)

Ще ми се да поискам от тебе, скъпи президенте, орден.

Или поне медал.

Но не за себе си, а за Липецкия областен здравен отдел.

В най-лошия случай става и почетна грамота да получат. Само в нея трябва да бъде написано: "Награждава се за най-оригиналния и действен начин за решаване на кризисните проблеми".

Сега ще ти разкажа за този оригинален начин като дам за пример едно отделение на една болница. Просто за да не те затрупвам с излишна информация. Ти след това, ако поискаш, ще можеш сам да провериш, че този оригинален начин Липецкият областен здравен отдел е въвел навсякъде на подведомствената му територия.

Та ето. Има в Липецка област град Елец. А в град Елец – първа градска болница. В тази болница има отделение за хемодиализа и гравитационна кръвна хирургия. Единственото, впрочем, в целия град.

До съвсем скоро време това отделение имаше собствена стая за своите болни и работеше денонощно. Съответно лекарите получаваха, освен основната си заплата, и различни надбавки: за нощни дежурства, за празниците и почивните дни. Представи си колко излизаше това за всички. Ужас, какви пари. Те и за нормална страна не са по силите. А когато страната е в опасност? Когато кризата протяга ноктестите си лапи към пилешки нежното гърло на нашата двуглава мечка... тю, прощавай, грешка на езика – нашият двуглав орел, разбира се.

И ето (още през лятото, между другото, още до каквото и да е обявяване на кризата) Липецкият областен здравен отдел намери възможност да икономиса за своята родна страна малко парички. Отначало взе от отделението за хемодиализа стаята му, а след това отмени нощните дежурства, работата в почивните дни и през празниците.

Разбира се, несъзнателният болен народ веднага започна да роптае. Виждате ли, пристъпи на остра бъбречна недостатъчност им се случват не само в делнични дни от 8.00 до 17.00, а и нощно време, и даже в празнични дни. Започнаха още да викат, че човек с болни бъбреци, като го замъчат събота вечерта, изобщо няма да изкара до понеделник без хемодиализа. И започнаха да дават за пример скорошната смърт на 20-годишно момиче. За да трогнат, разбира се...

Е, умряло момичето, не доживяло до понеделника. И какво? Да не се е преобърнал светът?

И всичките хронично болни пациенти на елецката градска болница да лъснат петалата, светът бълха го ухапала. Нали, между нас казано, тези пациенти само напразно заемат място под слънцето.

Прецени сам, на кого са нужни инвалидите, които чакат с години операция за присаждане на бъбреци (и никога няма ад дочакат) – на никого.

Или и тези пациенти на отделението – наркоманите след предозировка. Та те са изобщо измет на обществото. На кого са нужни?

А всякакви разни отровени. С гъби някакви или с нещо друго. За какъв дявол ни е да ги лекуваме, сами са си виновни: не плюскайте и не пийте каквото ви попадне.

За болните с хронична бъбречна недостатъчност аз, скъпи президенте, изобщо си мълча. Ако тези хора водеха здравословен начин на живот, ако гласуваха за „Единна Русия”, ако не ходеха на митингите на несъгласните, ако не четяха разни опозиционни щуротии, ако не подписваха най-различни писма (ту в защита, ту в знак на протест), щяха ли да им откажат бъбреците? Не, разбира се.

Та така, през лятото персоналът на отделението беше освободен от нощни дежурства и от работа през почивните дни и по време на празниците. Какво трябва в такъв случай да направи всеки нормален човек? Да се радва! А те – медицинските работници – какво правят? Възмущават се.

И се крият при това зад интересите на болните.

В действителност, ако нещо възмути медиците, това е намалението на работната им заплата. А то какво намаление – фу, не си струва да се говори.

Ето например по-малката ми сестра Альона, която работи в това отделение като медицинска сестра със стаж 20 години и първа категория получаваше до началото на кри-зата 5 хиляди и някакви си копейки. А сега получава 3 хиляди и 380 рубли. И какво, това голяма разлика ли е? Никаква даже! При наем за жилище 4200 все й е едно колко получава, три хиляди и четиристотин или четири хиляди и триста. Дори и от петте с копейките остатъкът стига май само да се нахрани котката.

Аз на мястото на Липецкия областен здравен отдел изобщо нямаше да давам на медицинските работници повече от хиляда рубли. Защо са им повече? Да оживяват и да стигат до пенсия ли?

Виж, скъпи президенте, каква икономия може да се получи, ако се приложи този опит по цялата страна. Отначало ще измрат всички медицински работници, след тях ще измрат и всичките им пациенти. Държавата веднага ще забогатее приказно заради (свивай пръсти): а) икономисаните заплати; б) неизплатените помощни за инвалиди; в) пенсиите; г) безплатните лекарства... (Да, да, безплатни, а ти как мислеше? Не зная как е в другите отделения на болницата, но в това отделение за хемодиализа хронично болните се лекуват на муфта!)

Да смятаме по-нататък: оборудване, разни медицински прибори, ръкавици и спринцовки, квадратни метри помещения, които се заемат от разни ненужни отделения и дори цели болници.

Защо са необходими онкологични клиники, щом ракът е неизлечим?

Защо трябва нашата скъпа двуглава мечка... фу, извинявай, пак грешка на езика – нашият скъп двуглав орел да взема под крилото си разни хронично болни инвалиди, щом те никога вече няма да са от полза на държавата?

А болни деца защо са ни? По-добре е да народим нови. Здрави...

Скъпи президенте, татко наш роден, царю-бащице, вслушай се, моля те, в мнението на простия народ. И се вгледай внимателно в челния опит на Липецкия областен здравен отдел. Току виж, не само успеем да преодолеем проклетата криза, но и да излезем от нея с печалба.

А, и не забравяй за един орден.

Или поне за един медал.

Не го искам за себе си...


P.S. Скъпи президенте, моля те, много те моля: отмени заплатите на медиците изобщо. А някои отделни медицински сестри (моята сестра например) накарай, ако обичаш, да си плащат за правото да ходят на работа.

Защото иначе в страната ни нищо няма да се промени. Никога.


Превод от руски: Павел Николов


понеделник, февруари 23, 2009

За вота на недоверие

Какъв е смисълът от този седми вот на недоверие, чувам да казват, когато правителството пак няма да падне?

Че правителството няма да падне, е ясно. НДСВ няма да изневери на тройната коалиция, както някои наивно си мислеха, а може би все още си мислят. Жълтите депутати са наясно, че в следващия парламент няма да ги има или, ако партията им се пришие към някоя коалиция (засега такава на хоризонта не се вижда), в народното събрание ще влязат толкова нейни представители, че да се броят на пръстите на едната ръка. Затова „блондинките” ще направят всичко, само и само правителството да оцелее.

От друга страна, доста спорен е въпросът доколко пет месеца преди редовните избори е целесъобразно кабинетът на Станишев да бъде бламиран, след което три месеца служебно правителство, назначено от агент Гоце и, естествено, предано нему, ще трябва да подготвя изборите. Лично аз мисля, че това е най-лошият от всички възможни варианти.

Трето, ако от всеки вот на недоверие падаха правителства, доста „интересна” картина щеше да се получи. Както имаше някога един период в Италия, когато правителствата се сменяха май на всеки три месеца и цялата страна се тресеше от непрекъсната политическа криза, отразяваща се, естествено, върху живота в страната във всичките му измерения.

Наивно е да се мисли, че при парламентарно мнозинство, което не смята да се цепи, а мнозинството на тройната коалиция е такова и ще си остане такова, един вот на недоверия може „да мине”. И какво тогава? Да не се прави нищо, за да се покаже несъгласие с управляващите? Изобщо да не се иска вот на недоверие? Защото, виждате ли, правителството няма „да си отиде”?

Естествено, че не! Дори и когато е пределно ясно, че вотът на недоверие няма шансове да бъде приет с мнозинство, той има своето основание и значение. В смисъл, че показва на избирателите кой от народните избраници как гледа на проблемите, които съществуват в страната.

От своя страна обаче избирателите трябва много добре да си отворят ушите и да слушат. И да не излизат с малоумния лаф: „Какво да ги слушам, те само се карат!” А какво да правят? Лично аз не съм гласувал за тези, за които съм гласувал, за да се целуват с тези, за които не съм гласувал. Гласувал съм именно, за „да се карат”! За да им сочат грешките, за да им намират кусурите, за да им вадят кирливите ризи!!

Трябва да се слуша и да се внимава кой как гледа на проблемите, на нашите проблеми, защото те са наши, на всички ни, а това най-добре може да стане именно по време на дебати във връзка с вот на недоверие. И да се мисли! Да се правят изводи, основа за бъдещи наши действия като избиратели. И когато ни се даде възможност да избираме, да решаваме трезво, да гласуваме с ума си, а не с емоциите си.

Не е вярно, че няма избор. Тезата „Всички са маскари” е теза, насаждана именно от маскарите. Алтернатива има винаги, па била тя и в лицето на по-малкото зло. Мисля, че мислещият човек е в състояние, мислейки, да намери най-доброто решение. А за това може да му помогне не малко един вот на недоверие.


неделя, февруари 22, 2009

По света (не целия) и у нас


Превод на надписите върху плаката:


1. Избирателю, твоите надежди ще се сбъднат!

2. Депутатът е слуга на народа.


събота, февруари 21, 2009

Тъпизъм на седмицата

Тази седмица тъпизмът идва от "братска" Русия.

"Русия няма и никога не е имала агресивни намерения и цели..." - е заявил руският президент Медведев, цитиран от вестник "Жечпосполита".


Без Хилари, но с Путин

И каква стана тя? Долу-горе като при Марк Твен: "Слуховете за моята смърт са малко преувеличени".

Така и с участието на Хилари Клинтън и Владимир Путин на "енергийния форум" в Пловдив. Слуховете се оказаха малко преувеличени. Хилари Клинтън никой не я бил канил (изявление на Ивайло Калфин по Дарик радио). А за Путин можем да бъдем сигурни и без Калфин да ни казва - ще дойде! Така ами, закъде сме енергийно без "бащицата"!..


петък, февруари 20, 2009

МВР плаче, че няма да слухти безразборно в Интернет

"Тотално намалява способността на МВР и ДАНС да работят по "горещи следи" за разкриване на престъпления като отвличания, убийства, бомбен тероризъм, тежки грабежи, наркотрафик и наркоразпространение." - четем в пресата жалби на МВР във връзка с приетите поправки в Закона за електронните съобщения.

"Достъпът на МВР до данни за интернет трафика ще става само за разкриване на тежки или компютърни престъпления, решиха днес окончателно депутатите." - четем също в пресата по същия повод.

И се питаме: убийствата, бомбеният тероризъм, тежките грабежи, наркотрафикът и наркоразпространението не са ли тежки престъпления? Или този плач Еремиев е просто резултат от това, че няма да се слухти безразборно в Мрежата?..


четвъртък, февруари 19, 2009

Вайда прави ФИЛМИ, ние леем сълзи

"Полша е щастлива, че има в лицето на Вайда такъв неуморим, проницателен летописец..." - пише известният американски критик A. O. Scott на страниците на "New York Times" във връзка с прожекциите на филма "Катин" ("Katyn") в САЩ.

82-годишният Вайда, който взе награда за последния си филм "Акорус" ("Tatarak") на тазгодишния Берлински фестивал, възнамерява да направи филм за Лех Валенса...

А у нас?.. У нас най-често леем едри сълзи, че българската култура била загинала, а сред нея и българското филмово изкуство.

Ами че то, байовци, кравата си иска бик! А изкуството - хора на изкуството! Традиции в изкуството, създавани поколения наред!!

Докато някога Вайда, Кешловски, Зануси, Цибулски, Олбрихски (изброявам напосоки) създадоха цяла школа в световното кино и имената им гърмяха по света, ние се тупахме в гърдите с върховото си постижение "На всеки километър"! Че и още го въртим по екраните!!

Каква култура търсите, какво кино?!


На снимката (от "Gazeta Wyborcza"): Анджей Вайда и Мая Осташевска преди снимане на сцена от "Катин".


сряда, февруари 18, 2009

Да прекръстят министерството на Етем!

Министерството на извънредните ситуации предупредило, че на 19 и 20 февруари се очакват силни валежи.

Посред зима същото министерство ни предупреди за силни снеговалежи.

Абе, тези какво се помотват и не вземат да го нарекат Министерство на предупрежденията!


Диалог със Сергей Станишев

Сергей Станишев: "Дори европейската преса пише, че България във финансово отношение е една от най-стабилните..."

Павел Николов: Тя, европейската преса, писа и това, че сте премиер на най-корумпираната страна в Европа. Ха и оттам едно цитатче, де...


вторник, февруари 17, 2009

Стари сапунени филми

Преди много години, в много, ама много ранното ми детство, нямаше сапунени сериали. Но имаше сапунени филми. Ако мога така да се изразя. Два от тях са се забили дълбоко в паметта ми - “Бродяга” и “Господин 420” на Радж Капур (режисьор и изпълнител на главните роли). По-късно разбрах, че го наричат класик на индийското кино.

Въртяха се тези филми в малкото селско кино доста често и всички – мало и голямо, куцо и сакато – се изсипваха да ги гледат, за кой ли път вече. Цели сцени се знаеха наизуст, цели реплики се повтаряха, в селския ни език влезе и дълго време обикаляше един новосъздаден глагол - “да чоря” (“да открадна”), взет от филма “Бродяга”, един мой братовчед и досега си носи прякора Бродягата (пак благодарение на същия филм), а песните… о, те се тананикаха и припяваха под път и над път. Аз съм музикален инвалид, но текстове помня много и в паметта ми още се върти първата строфа от началната песен в “Господин 420”:


“Гуменките ми – японски,

панталоните – английски,

шапката ми е пък руска,

а сърцето ми – индийско…”


Спомени, спомени… И в тяхно име се реших наскоро да изгледам филма “Бродяга”. “Реших се” е на място казано, защото не си падам никак по индийското кино. И – да знаете - издържах филма до края! В името на същите споменати вече спомени от далечното ми, ама много далечно детство. Но – да не си кривя душата – песента “Aawaara hoon” (“Бродяга съм”) ми харесва. Ето я тук в клип (сцена от филма), оригинал на текста и превод (от английски, че с разните индийски езици нямам нищо общо):


Aawaara hoon, aawaara hoon

Ya gardish mein hoon aasmaan ka taara hoon) - 2

Aawaara hoon

Gharbaar nahin, sansaar nahin

Mujhse kisi ko pyaar nahin - 2

Us paar kisi se milne ka ikraar nahin

Mujhse kisi ko pyaar nahin - 2

Sunsaan nagar anjaan dagar ka pyaara hoon

Aawaara hoon, aawaara hoon

Ya gardish mein hoon aasmaan ka taara hoon

Aawaara hoon

Aabaad nahin barbaad sahi

Gaata hoon khushi ke geet magar - 2

Zakhmon se bhara seena hai mera

Hansti hai magar yeh mast nazar

Duniya

Duniya mein tere teer ka ya taqdeer ka maara hoon

Aawaara hoon, aawaara hoon

Ya gardish mein hoon aasmaan ka taara hoon

Aawaara hoon, aawaara hoon, aawaara hoon


Превод:


Бродяга съм, бродяга съм,

на хоризонта съм, звезда в небето съм.

Бродяга съм.

Нямам дом, огнище нямам,

нямам покрив над главата.

Нямам кого да обичам.

Не искам никого да срещна на оня свят.

Нямам кого да обичам.

На безлюдния град, на непознатия път любимец съм.

Бродяга съм, бродяга съм,

на хоризонта съм, звезда в небето съм.

Бродяга съм.

Но макар неуспял, но макар и пропаднал,

пея весела, радостна песен.

Ще направя чудо с душа, със тяло,

но усмивка в очите блеснали ще видиш,

свят!

Свят, пронизват ме стрелите на жестоката съдба!

Бродяга съм, бродяга съм,

на хоризонта съм, звезда в небето съм.

Бродяга съм, бродяга съм, бродяга съм...


понеделник, февруари 16, 2009

Руският патриарх Кирил ще връща руснаците в ХІV век

„Единственият пряк път към възраждането на нашия народ е изграждането на здраво семейство, на духовно-нравствено възпитание и образование, връщането към историческите корени, към истинската култура. Дошло е време да възродим истинските традиции на… Домострой…” – прозрял Светейшият Патриарх Московский и всея Руси.

За здравото семейство – съгласен съм. За духовно-нравственото възпитание и образование – също съм съгласен (без църквата да се меси, че като гледам колко са духовно-нравствени нашенските владици, направо ми се повръща). Въпросът с връщането към историческите корени винаги ми е бил мътен и все си представям как целокупно се отправяме да живеем в пещерите или по дърветата – в края на краищата там са ни историческите корени. Истинската култура от своя страна е локумено понятие, кой както си го разбира, така си го разтяга.

Най-интересен обаче в случая е Домостроят. Ето какво пише за него Едвард Радзински в книгата си „Иван Мъчител”:


„Силвестър написал за младия цар (Иван Грозни – бел. П.Н.) безсмъртна книга - "Домострой". Книгата (която в действителност е компилация от древни ръкописи) била създадена по образец на "Поучения на Владимир Мономах", един от любимите прадеди на Иван.

"Домострой" е удивително огледало, в което е застинало изображението на един изчезнал свят. Светът на религиозната и житейската мъдрост, на семейното благочестие на древна Рус, светът на Робството и Властта…

Робството и Властта ръководят целия живот на Семейството и живота на главната героиня на "Домострой" - знатна жена, болярка или княгиня.

С проклятия за "вкусилата от змията" са изпълнени преводите на множество църковни византийски книги в манастирските библиотеки: "Жената е същество дванадесет пъти нечисто... мрежа за мъжете..." и прочее, и прочее, като включим и знаменития разказ за древния философ, който предпочел да се ожени за лилипутка, казвайки знаменитото изречение: "Избрах най-малката зло"…

В Московия "женският въпрос" бил решен не толкова радикално. Решено било "опасното вместилище на греха" да бъде усърдно крито - и болярката "да седи зад двадесет и седем катинара и да се заключва с двадесет и седем ключа..." Към покоите на знатната затворничка води вход и ключът за него е в ръцете на господаря й - мъжа. От затворническия прозорец тя вижда само двора, заобиколен от висока ограда. Тя не може да види дори себе си, тъй като по времето на Иван вкъщи няма огледала - те са обявени за "грях", защото през тази вратичка към женската душа, толкова склонна към съблазън, може да влезе дяволът...

Денят на затворничката започва рано. Не слугите трябва да я будят - тя буди слугите и следи как изпълняват своята работа. "Никога да не остава без работа... и ако мъжът й дойде, да седи зад ръкоделието..."

И през цялото време трябва да мисли как да угоди на мъжа си - Властта! Защото животът вътре в дома е огледално отражение на живота отвън. Вертикалът на Властта пронизва московския свят. Господарят е Бог за поданиците си, мъжът е господар и Бог за жена си и слугите. "Жените питат за всичко мъжете си и им се покоряват във всичко..."

Както Господарят строго, но бащински трябва да наказва поданиците си за техните провинения и неподчинението им, така и господарят-мъж трябва да наказва небрежната жена. И "Домострой" описва подробно какво трябва да бъде наказанието. Не следвало болярката да бъде бита пред слугите, а насаме. Боят трябва да става с камшик, да не се забравят "полезните правила как трябва да се бие": "По ухото и по лицето да не се бие, и по сърцето да не се бие... да не се бие нито с юмрук, нито с тояга, нито с желязна, нито с дървена" (тези, които не знаели полезните правила, явно често биели и с юмрук, и с тояга). Но разумните и добродетелни хора, "като свалят ризата й" (тук не става дума за еротика и така доброто е запазено), умеят "много вежливо да я поналожат с камшика", а след това да простят на жена си и да се помирят...”


Край на цитата и добре дошли при „истинските традиции на Домострой”! А като си помисли човек, че точно от този плесенясал мозък нашият президент искаше подкрепа срещу съда в Страсбург…


неделя, февруари 15, 2009

"Стандарт" удари рамо на подслушването в Skype

"Мафията общува само в Skype" - четем анонимен материал във вестник "Стандарт", който има претенциите да е кореспонденция от Рим. Изнесеното в материала повече ми прилича на "братовчедката на моята колежка чула от съседката си, че...", но да оставим това настрани. Тревожно е, че появата на публикацията е точно в началото на седмицата, когато Народното събрание трябва да гласува поправките в Закона за електронните съобщения. Помним, че привържениците на тоталното подслушване у нас излязоха точно с този калташки аргумент: трябва да се следи Skype, защото мафиотите си уреждат по него мафиотските сделки!


Вестник "Монд" отново за "делото Борилски"

"Двадесет години след края на комунистическия режим и две години след влизането си в Европейския съюз България не е на висотата на очакванията, които създаде у своите партньори. След скорошното замразяване на присъединителните фондове заради опити за измама, тя създава безпокойство до такава степен, че някои страни-членки повдигат въпроса за прилагане на защитна клауза съобразно чл. 38 от Договора за присъединяване заради състоянието на съдебната система. В продължение на много години съдебната система, основа на всяка една демокрация, е подкопавана от пълзящата криминализация на държавата и от корупцията. Илюстрация за това е скорошният пример с така нареченото "дело Борилски".

Мартин Борилски е млад българин на 24 години, който следва четвърта година право в Париж. През юли 2000 година той е убит с 93 удара от нож. Независимо от научните доказателства (сред които и ДНК проби - бел. П.Н), събрани от френската полиция, и предадени на българското правосъдие, предполагаемите му убийци, двама българи, които успяват да напуснат Франция, са оправдани с решение на апелационния съд. Въпреки че френските власти изразиха силната си заинтересованост от това дело (френският посланик присъстваше по време на първия съдебен процес в Шумен, министърът на правосъдието обсъди въпроса с българския си колега), съдебното решение след деветгодишна процедура говори за извратено, подкупно и гнило правосъдие..."


Това пише маститият вестник "Монд" в статията си "Българска измама?". На ред са мъничетата Първанов (агент Гоце) и Сергей Дмитриевич да започнат да джавкат, че французите са подели "антибългарска кампания".


С привърженици на Путин не спим!

В Москва е проведена акция "С путинистами не спим!" ("С привърженици на Путин не спим!), организирана от Роман Доброхотов и активисти на движението "Мы" ("Ние") - съобщава елетронното издание "Грани.ру".

Осем активистки на движението са раздавали на минаващите жени значки с надпис "С путинистами не спим!" и "С путинистами не встречаемся!" ("С привърженици на Путин не се срещаме!"). Според Доброхотов акцията трябвало да напомни на московчани за комедията на Аристофан "Лизистрата", чиито героини отказали на мъжете си да спят с тях, за да прекратят войната. Лидерът на движението "Мы" е изразил увереност, че режимът на Путин ще престане бързо да съществува, ако жените откажат любов на неговите привърженици.


събота, февруари 14, 2009

БСП срещу БСП

Рекъл Кирил Добрев (да бе, същият, който не знае къде се пише пълен член!), че предстоящите избори нямало да бъдат между ляво и дясно, а между интелекта и мускулите.

Като имаме предвид чии са мускулите (разбирай: мутрите!) и къде интелектът не е в някакво особено изобилие (виж им вождовете, за друго не питай!), излиза, че БСП се кани да гласува срещу БСП.

И това ако не е новина…


Свети Трифон и свети Валентин

Сетих се за един виц. Баща на момиче казва на бъдещия си зет: „Давам ти дъщеря си за жена, пък ако излезе и мома – късмет ти е”.

А за вица се сетих покрай днешния 14-ти. Едни казват, че бил ден на св. Валентин, ден на влюбените. Аз пък знам, че е ден на св. Трифон, виночерпеца. По един от двата стила, няма значение кой, защото аз св. Трифон си го уважавам и на 1-ви, и на 14-ти, и през цялата година. Така че – да уважим все пак св. Трифон, а пък ако ни споходи покрай него и св. Валентин – късмет ни е.


Азнавур – посланик в Швейцария

Френският певец от арменски произход Шарл Азнавур прие предложението да стане посланик на Армения в Швейцария.

„Голяма чест е за мене, че Армения ми предложи да стана посланик в Швейцария. Отначало с колебаех, но накрая си помислих, че ако това е важно за Армения, трябва да е важно за всички нас. Затова приех предложението с вълнение и радост” – каза Азнавур в интервю за арменската телевизия.

През декември миналата година известният певец получи арменско гражданство. Беше също така назначен за постоянен посланик на Армения към UNESCO.

84-годишният Азнавур, който е роден в Париж в арменско семейство, поддържа живи връзките със земята на своите предци. През 1988 година той основа комитета „Азнавур за Армения”, за да събере средства за жертвите от земетресението, разтърсило Северна Армения и предизвикало смъртта на 25 хиляди души.

След като посети през 1989 година Армения, Азнавурян, както е истинското име на Азнавур, написа песента "Pour toi Arménie" ("За тебе, Армения"). Записано в началото на 1989 година с участието на 90 души, хора на изкуството, произведението беше продадено в надмилионен тираж.

Когато Азнавур навърши 80 години, беше наречен от тогавашния арменски президент Роберт Кочарян „народен герой” на Армения. През 2001 година на негово име е кръстен един от площадите в Ереван, където е поставен негов паметник.


Вестник "Rzeczpospolita"




четвъртък, февруари 12, 2009

България отново става прочута

Току-що прочетох във вестник "Жечпосполита" статията "България ще контролира връзките в интернет". "Съгласно с поправките в закона (за електронните съобщения - П.Н.) телефонните и интернет операторите са задължени да записват и да пазят две години данните за всички връзки в интернет и клетъчните телефони, сред които разговорите по Skype и sms-ите... Министерството на вътрешните работи и Държавната агенция за национална сигурност ще имат право на достъп до тези данни..." - пише вестникът.

Носи ни се славата вече, гърми по света!

А всичко това ми напомня онзи разказ на Чехов, в който един чиновник изпаднал във възторг, че се прославил, защото местният вестник писал за него. А във вестника имало кратка бележка, че същият този чиновник, като се връщал вечерта кьор-кютюк пиян, бил блъснат от файтон.


сряда, февруари 11, 2009

Скандал!!!

В предаването „Булевард България” по RE:TV изтече скандална новина: в промените на Закона за електронните съобщения, които утре трябва да се гледат в пленарна зала, е дописан текст, който не е гласуван от парламентарната комисия!

Александър Кашъмов от Програма „ Достъп до информация” в експресен коментар пред RE:TV (информационна емисия „20 часа”):


Ралица Ковачева: Довър вечер, господин Кашъмов.

Александър Кашъмов: Добър вечер.

Р.К.: Вие следите темата, какво мислите за това буквално дописване очевидно на текстове?

А.К.: Първо трябва да кажа, че аз присъствах заедно с директора на Програма „Достъп до информация” на заседанието, там имаше много представители на неправителствени организации и на медии и такъв текст не е гласуван в комисията на 22 януари. Тоест, тази добавка, която е направена, препращане към Закона за МВР за достъп до електронните ни данни, е направена по някакъв криминален начин, който трябва да бъде изяснен. Това не е гласувано от депутатите. Вторият проблем е, че това директно противоречи на решението на Върховния административен съд, което намира подобен вид достъп за противоконституционен. И третото, което е много важно да бъде припомнено, е, че остават в този закон още три скандални поправки, които противоречат на Конституцията. Това е увеличаването от 12 на 24 месеца на срока за запазване на електронните съобщения, това е възможността те да не се унищожават и да не се използват само за разкриване на тежки престъпления. Това са много сериозни посегателства.

Р.К. : Господин Кашъмов, това препращане към Закона за МВР, което сега се появява и което отсъства в текста, гледан от комисията, всъщност според вас защо се случва? Какво получава МВР очевидно, след като е добавено?

А.К.: Това е част от голямата битка на МВР да има достъп до всичките ни данни. Програма „Достъп до информация” спечели делото пред Върховния административен съд през декември 2008 година, но очевидно империята отвръща на удара. Очевидно е, че до последно се прави опит да се върви срещу европейските стандарти, защото Европейският съюз изисква такива данни да бъдат получавани само за борба със сериозни престъпления, а тук ние виждаме, че не само за сериозни престъпления, не само за престъпления, но дори само за някаква си абсолютно неясна оперативно-издирвателна дейност ще може да има достъп до нашите собствени електронни данни.

Р.К.: Благодаря ви, господин Кашъмов…


Тъпизъм на седмицата

Георги Първанов (иже нарицаем Агент Гоце):

"От решението на съда в Страсбург не произтича автоматично едно или друго задължение на българското правителство".


вторник, февруари 10, 2009

Разговор с Маяковским


Вл. Маяковский:

"Кто там шагает правой?

Левой!

Левой!

Левой!"

П. Николов:

- Я Владимир Владимирович. Я шагаю правой! Вот те на...

------------------

Превод:

Разговор с Маяковски

Вл. Маяковски:

"Кой там крачи с десния?

Леви!

Леви!

Леви!"

П. Николов:

- Аз, Младимир Владимирович. Аз крача с десния! Ето на...


понеделник, февруари 09, 2009

Отново за калпавия материал

Прост народ – слаба държава. Народна мъдрост. Който иска, да спори с народните мъдрости.

„Не сме народ, а мърша…” Петко Рачов Славейков. Който иска, да спори с титана на Българското Възраждане.

Аз нямам намерение да споря. И ще повторя това, което медии и политици въртяха ден-два из устата си: калпав материал сме! И нямам предвид като Бойко Борисов само циганите, турците и пенсионерите. Изобщо сме калпав материал.

Че ако не бяхме калпав материал, щяхме ли да повярваме на Кобурга и да хукнем като изоглавени да гласуваме за него, та да ни оправи за 800 дни?

Ако не бяхме калпав материал, щяхме ли да забравим Лукановата и Жанвиденовата зима, за да дадем властта пак на същите, които ни доведоха до нова нарицателна зима - Станишевата?

Ако не бяхме калпав материал, щяхме ли да имаме президент, който… те неговите едно и две ли са; като последно: вижте „подвизите” му в Русия.

Ако не бяхме калпав материал, щяхме ли да сме тоалетната на Европейския съюз?

Ако…

Прост народ – слаба държава. „Не сме народ, а мърша…” Изобщо – калпав материал.


събота, февруари 07, 2009

Бойко Борисов: Трябва ли потенциалът на нацията да се използва?

Анализ за размисъл от доц. д-р Любима Йорданова, политолингвист

Ако аз трябваше да отразя срещата на Бойко Борисов с българите в Чикаго, бих използвала горното заглавие, защото то е цитат от негови думи и отразява връзката на българската емиграция с родината.

Ако трябваше да отразя самото посещение в САЩ, сигурно бих сложила акцента върху срещите на Бойко Борисов с политическите среди.

Бих постъпила така, ако не съм представител на жълтата преса и имам морална отговорност пред читателите и професионално задължение да ги информирам.

Истерията, която избухна в медиите покрай отразяването на срещата на Бойко Борисов с българи в САЩ, ме принуждава да кажа няколко думи за стратегиите, които се използват при подготовката на манипулативен текст. „Манипулативният езиков израз има за цел да представи информацията в невярна светлина, като заедно с това даде примамлив вид и убедителна сила на дезинформацията.” Това съм го писала преди две години в анализите на actualno.com пак по повод на Бойко Борисов и дезинформация за него. Датата е 8.03.2007 г.

Заглавията

Ето някои заглавия с различна стилистика и различна степен на манипулиране на читателската аудитория: „Строителят на нова България /ирония/; Бойко Борисов: В България остана кофти човешки материал”/откровена лъжа, не го е казал/; До Чикаго и назад – по Бойкоборисовски /сензация с използване на нова дума като трик за привличане на вниманието/; Бойко Борисов говори пред емигранти в Чикаго /неутрално/; Борисов взриви България от Чикаго /експресия/; Изказването на Борисов изуми политиците /откровена лъжа, те знаят какво е казал/; Най-големият проблем на България е лошият човешки материал /откровена лъжа, не го е казал/; Емигранти посрещат Бойко Борисов като Господ в Чикаго /ирония/; БСП ще сезира Европейската комисия заради изказване на Бойко Борисов в Чикаго /новина с цел дискредитация на личността, в случая – политическия опонент/; Лош човешки материал /откровена лъжа, не го е казал/; Извънредно: България е шокирана от изказването на Бойко Борисов /експресия/; Лютви Местан: Изказването на Бойко Борисов е проява на политически цинизъм /оценка от страна на политическия опонент/ и т.н.

Целта на статиите е да предизвикат сензация и след като я предизвикат, да дискредитира съответната личност, тъй като България е в предизборен период. За тази цел се използват думи от жаргона, новоизковани думи, експресивни думи и думи, оценъчни думи на политическия опонент и думи, които заобикалят проблема и му дават интерпретация в невярна светлина с цел дискредитация на личността.

Манипулацията във в. „Сега”

Ще засегна само два, най-коментирани в медиите, момента от статията на журналиста Божидар Божков, като ги сравня с текста-запис на словото на Бойко Борисов. /Божидар Божков/ Бойко Борисов: В България остана кофти човешки материал vs. /Бойко Борисов/ И вие – милион и половина, дето избегахте… Материалът, дето се явява на избори или от който можем да избираме като кадри, никак не е голям”. „Не е голям”, казва Борисов, а не „кофти” или „лош”. Става въпрос за липса на кадри, които да бъдат привлечени като експерти в управлението на страната и липса на информирани избиратели. Използвана е разговорна дума „материал”, която може и да не е най-точната, но е разбираемо, че става дума за хора, които да избират и да бъдат избирани.

Сега – за т.нар. „дискриминация”. /Божидар Божков/ Според Борисов, най-големият проблем на България е лошият човешки материал в страната. /Следва веднага цитатът на Борисов, който прилагам/. /Бойко Борисов/ Каква е основата на населението в момента – 1 млн цигани, 700-800 хиляди турци, 2,5 млн пенсионери. Ей това е срещу ГЕРБ.” Ясно е, че става дума за изброяване на социални групи, които са потенциални избиратели на други партии – ДПС и БСП, а не на ГЕРБ. Много груба манипулация, която поставя различното твърдение на журналиста в непосредствена близост до цитираните думи на Борисов и по този начин се получа ефектът на манипулативното смесване в рамките на манипулативното поле.

Ранжирането на българското население по етнически или възрастов признак дискриминация ли е? Дискриминация има там, където е налице неравно третиране на хора. Къде в изказването на Бойко Борисов има такъв елемент, който продължава да се разнася чрез медиите с една единствена цел – да вдигне рейтинга им за сметка на авторитета на един човек, който е равноправен гражданин и на държавата ни, и на Европейския съюз. Това поведение на незрял човек ли е, или на незнаещ, ако коментирам поведението на журналиста. Или е поръчка?

За разговорния стил по време на срещата и интерпретацията на журналиста

Тук ми се иска да се спра на разговорния стил, който използва Бойко Борисов в срещата си с българите в Чикаго. Дали са уместни думите, които той използва като „червен електорат”, дори „боклуци”, експресивни изрази като „отрязвам главите”, „омитам веднага”, разговорни изрази като „всеки от вас си е вдигнал торбата – кой в Чикаго, кой по Франция, по Италия, изкарва пари и се оправя”, „издънвам се”?

Отговорът е един. Да, уместни са, защото срещата има неформален характер, това е среща със сънародници, макар че в речта му прониква и политическа лексика, например „коалиционен партньор”. Няма как да не проникват, разговорът е за съотношението на политическите сили в страната и мястото на политическа партия ГЕРБ.

Това е разговор, а разговорната реч се характеризира със спонтанност, необработеност, липса на правилен словоред, наситеност с експресивни и разговорни думи и т.н.

Ако срещата беше с политици на САЩ, тя непременно щеше да бъде написана и прочетена и това е обичайна практика. Спомнете си брифингите на членове на Европейската комисия, предавани на живо по телевизия BBT. Там всяка дума е на мястото си, дело на грижлива предварителна обработка и съгласуване между членовете на институцията и съгласуване с другите институции на ЕС.

Вмъкването на разговорни елементи в речта я прави по-жива, поддържа вниманието на слушателите. И за това свое действие Бойко Борисов не може да бъде упрекван. Точно обратното. В развитите държави на Европа политиците са обучавани на местния диалект, ако те не са родом от съответния район, за да могат да намерят общ език с хората по време на предизборни кампании.

А тук? Само една илюстрация от думите му на срещата:… те /пенсионерите – бел. ЛЙ/ си викат: „Едно време на Хаинбоаз какъв проход правихме… Имаше един Пешо, какъв беше хубав…” Тази реплика не може да не предизвика симпатиите на публиката. Липсват политически клишета като „националноотговорна партия”, които до болка са втръснали на българите. И може би тук именно тази спонтанност и директност, която характеризира речта му, привлича българите, затова те са по-благосклонни към него в сравнение с другите политици.

В политическата реч разговорните думи са не само допустими, но и желани, за да се достигне до по-широк кръг избиратели. Недопустимо обаче е използването на разговорни думи като „Бойко”, „бате Бойко” като назоваване от страна на журналиста. Той е длъжен да използва книжовния език извън цитатите. И да го владее. Друг е въпросът, че в България журналистите още не изучават политолингвистика, както е в развитите държави на Европа и това е сериозен пропуск в образованието им.

За правата на гражданите и етиката на медиите

Бойко Борисов има право да съди вестник „Сега” за нанесени морални щети от публикацията. И ако го осъди за сума от 200 000 лева например, много журналисти ще се замислят дали да подменят думи и дават друга интерпретация на изречени думи. Всеки едно от кого – политик или друг гражданин.

Защото гражданите имат право да бъдат добре информирани като потребители на информация със зачитане на плурализма на мненията. Обективността в горната статия остава обаче само в рамките на констатацията за проведена среща.

И още нещо важно. Защото в част 1 на Хартата на основните права на Европейския съюз пише:„Човешкото достойнство е ненакърнимо. То трябва да се зачита и защитава.” А вече три години ние сме граждани на Европейския съюз.

Не случайно във връзка с отбелязването на 12-годишнината от събитията на 4.02.1997 г. преди два дни едно от посланията на гражданите беше „Да се събудим от мъчителния кошмар на мутризираното управление и МАНИПУЛИРАНИТЕ МЕДИИ!

България пред избори

След няколко месеца предстоят избори – за Европейски парламент и парламентарни избори. Както се вижда от медийната атака, ние вече сме в предизборен период. Гражданите трябва да знаят, че могат да се доверят единствено на собствената си преценка, за да изберат, за коя партия да гласуват. НО Е ВАЖНО ДА ГЛАСУВАТ, ДА ИЗРАЗЯТ СОБСТВЕНОТО СИ МНЕНИЕ ИМЕННО КАТО ГРАЖДАНИ.

И да знаят, че голяма част от информацията, която ще се сипе в публичното пространство в периода преди двата вида избори, ще бъде манипулирана – все едно дали за нея е платено на медията от партията/ коалицията като политическа реклама, или става дума за редакционна политика на медията в подкрепа на една или друга политическа линия.


петък, февруари 06, 2009

Какво е пил руският патриарх Кирил?

Имам чувството че любимият наш президент е прекалил сериозно със сакето, което пи в японския шинтоиски храм, пречиствайки се, та още го държи.

И се оплакал на руският патриарх Кирил от съда в Страсбург, задето постановил, че до три месеца държавата и синодът на Инокентий трябва да постигнат споразумение по спора за собствността на доста църковни имоти.

Първанов и Кирил стигнали до единомислие, че решението на съда е "предизвикателство, насочено към цялото православие" (в. "Дневник").

С една дума: ега ти и простотията! И ако за Първанов предполагаме, че това може да му е от сакето, чудим се какво ли е пил Святейший Патриарх Московский и всея Руси?


Между смирението и съпротивата: пресата пред изпитание

( Относно доклада на „Репортери без граница”)


„Репортери без граница” публикува доклад за положението на свободата на пресата в България, където журналистическите разследвания и плурализмът на информацията са сериозно заплашени от страна на мафиотски групи и различни политически и икономически фактори.


Две години след влизането й в Европейския съюз през януари 2007 година „Репортери без граница” публикува доклад за свободата на пресата в България, страната, която се опитва да се справи със задълженията, които е поела пред своите европейски съседи. Ако надеждите за демократизиране на обществото, родени в началото на 1990 година, все още не са се изпарили, реализацията им остава зависима от важни реформи, които се бавят с реализацията си.

„Свободата на пресата няма успехи в страната. Мафиотските движения, които разбраха важността от контрола над информацията и различните ползи, които могат да бъдат извлечени от нея, разпростряха своето влияние върху медийния сектор. Това господство на „сивата икономика” над информацията заплашва занапред съществуването на журналистическите разследвания и информационния плурализъм. Ситуацията, която констатирахме по време на нашата мисия в София ни безпокои” – декларират от „Репортери без граница”.

”Ако някои журналисти са се примирили, отстъпвайки пред автоцензурата, други се съпротивляват активно на икономическия и политическия натиск. Но убийството на Георги Стоев през април 2008 година и насилието над Огнян Стефанов през септември 2008 година напомнят за риска, поет от тези, които отказват да видят как пресата става лесен комуникационен инструмент в служба на лични интереси” – продължава организацията.
………………………………………………

Както се вижда от доклада, публикуван на 5 февруари 2009 година, България остава един от приоритетите на „Репортери без граница” в рамките на страните-членки на Европейския съюз. Организацията призовава особено институциите и европейската преса да не отслабват интереса си и да разширяват подкрепата си, считайки, че ефективността на неправителствените организации за защита на свободата на словото и пресата в България ще се засили значително.

България се намира на 59-то място в световната класация за свобода на пресата, създадена през ноември 2008 година от „Репортери без граница”.


Превод от френски: Павел Николов


сряда, февруари 04, 2009

Кусур му на българското училище униформите

Министерството на образованието щяло да отпуска и тази година по 50 хиляди лева на училище за въвеждане на училищни униформи.

В същото време вече две седмици в моето училище температурата не може да надскочи средно 15 градуса (трябва да е най-малко 18 градуса по изискване), защото парното е отдавна амортизирано и плаче за пълна реконструкция, а от скапалата се дограма на прозорците вее такъв студ, че онзи ден ми настинаха вратните жили, както си седях на катедрата.

Ама на тъпанарите от образователното министерство нали им е топло в министелските кабинети, където се чудят всеки ден каква нова простотия да измислят, та какво ги грее това, че на учениците и на учителите им е студено. Ето защо ще пръскат грешни пари за лъскави парцали, а страшно наболелите битови училищни проблеми - яли ги кучетата!

Направо съм бесен!!!


Вулкан ще избухне не където трябва

"Разположеният на 130 км северозападно от столицата на Аляска вулкан Mount Redoubt заплашва да избухне. Според сеизмолозите изригването може да настъпи всеки момент..." - научих изненадан от вестник "Жечпосполита" ("Alaska czeka na wybuch wulkanu").

Господи, Господи, аз ли криво ти се молих, ти ли криво ме разбра. Нали ти казах три пъти, преди да река "Амин": България, София, в центъра, Народното събрание, Президентството и Министерския съвет! А ти - Аляска...


вторник, февруари 03, 2009

Ако Грънчарова е врачка колкото Плугчиева...

Спокойно, няма да има интрига в доклада на Европейската комисия, който ще бъде оповестен скоро. Правителството е положило от лятото досега значителни усилия и сегашният доклад ще звучи по-балансирано от предишния. В това ни увери от ефира на националното радио министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова.

Ако Грънчарова обаче е същата врачка като вицепремиера по европейските фондове Миглена Плугчиева, спукана ни е работата. Нали именно Плугчиева съвсем наскоро погледна в кристалното кълбо и се произнесе, че парите от Европа за селското стопанство ще бъдат размразени. Да, ама те си останаха във фризера...


понеделник, февруари 02, 2009

Как се озовах в Америка

Честно казано, без да искам.

Просто материалът ми "Февруари - месец на мустаците", препратен през няколко души, се появи изненадващото в един американски блог. И нали моята снимка също се мъдри там - ето ме и мене (във вид на снимка) в Америка. Виртуално. Иначе материално съм си в Ихтиман.

Интересно се е получило, защото колегата блогър (S. Sandrigon), който не знае български, е направил превода на английски с преводача на Гугъл и... вижте сами тук. (Има вероятност преводът да бъде изгладен след време, но засега все още не е.)


неделя, февруари 01, 2009

Исландия с министър-председател хомосексуалистка

"В неделя партиите, формиращи новата коалиция на Исландия, решиха да издигнат за премиер бившия министър на социалните грижи и социалното осигуряване Йохана Сигурдардотир, която е отявлена хомосексуалистка" - съобщава Mediapool.bg.

Горките исландци! Да им изпратим веднага отрепките на Расате, разните там нашенски блъсна..., извинявам се, бръснати глави, целия Свети синод на БПЦ и всички онези, които реваха против един нищо и никакъв гей-парад у нас, за да предприемат решителни мерки срещу този исландски позор!


Февруари - месец на мустаците

Така каза моят приятел и колега Джейсън, който е голям майтапчия. За някои не бил февруари, а април, че дори и май, но в университета, в който учил, месецът на мустаците бил през февруари. И предложи да почетем мустакатия месец, като си пуснем мустаци. Аз, естествено, се съгласих, а съпругата ми ме изгледа малко особено, но и тя се съгласи (или поне се примири). И как няма да се съгласи (или примири), нали Ги дьо Мопасан е казал, че целувка без мустак е като ядене без сол. Мопасан е бил, разбира се, мустакат:

А и българската героична история е пълна с мустакати мъже. Сред които Панайот Хитов държи първенството:

По отношение на световната история пък знаем, че единствената разлика между нацизма и комунизма е в мустаците:

С една дума - важно нещо са мустаците. Така че, това е резултатът при мене в началото на месеца (все още мижава работа):

А това е резултатът на Джейсън:

В края на месеца ще сравним постиженията, ще си направим по една окончателна снимка и ще обръснем тържествено мустаците. До другия февруари.

(Ето и адреса на Фейсгрупата Mustache Month - Peace Corps Bulgaria, която Джейсън създаде).