понеделник, февруари 23, 2009

За вота на недоверие

Какъв е смисълът от този седми вот на недоверие, чувам да казват, когато правителството пак няма да падне?

Че правителството няма да падне, е ясно. НДСВ няма да изневери на тройната коалиция, както някои наивно си мислеха, а може би все още си мислят. Жълтите депутати са наясно, че в следващия парламент няма да ги има или, ако партията им се пришие към някоя коалиция (засега такава на хоризонта не се вижда), в народното събрание ще влязат толкова нейни представители, че да се броят на пръстите на едната ръка. Затова „блондинките” ще направят всичко, само и само правителството да оцелее.

От друга страна, доста спорен е въпросът доколко пет месеца преди редовните избори е целесъобразно кабинетът на Станишев да бъде бламиран, след което три месеца служебно правителство, назначено от агент Гоце и, естествено, предано нему, ще трябва да подготвя изборите. Лично аз мисля, че това е най-лошият от всички възможни варианти.

Трето, ако от всеки вот на недоверие падаха правителства, доста „интересна” картина щеше да се получи. Както имаше някога един период в Италия, когато правителствата се сменяха май на всеки три месеца и цялата страна се тресеше от непрекъсната политическа криза, отразяваща се, естествено, върху живота в страната във всичките му измерения.

Наивно е да се мисли, че при парламентарно мнозинство, което не смята да се цепи, а мнозинството на тройната коалиция е такова и ще си остане такова, един вот на недоверия може „да мине”. И какво тогава? Да не се прави нищо, за да се покаже несъгласие с управляващите? Изобщо да не се иска вот на недоверие? Защото, виждате ли, правителството няма „да си отиде”?

Естествено, че не! Дори и когато е пределно ясно, че вотът на недоверие няма шансове да бъде приет с мнозинство, той има своето основание и значение. В смисъл, че показва на избирателите кой от народните избраници как гледа на проблемите, които съществуват в страната.

От своя страна обаче избирателите трябва много добре да си отворят ушите и да слушат. И да не излизат с малоумния лаф: „Какво да ги слушам, те само се карат!” А какво да правят? Лично аз не съм гласувал за тези, за които съм гласувал, за да се целуват с тези, за които не съм гласувал. Гласувал съм именно, за „да се карат”! За да им сочат грешките, за да им намират кусурите, за да им вадят кирливите ризи!!

Трябва да се слуша и да се внимава кой как гледа на проблемите, на нашите проблеми, защото те са наши, на всички ни, а това най-добре може да стане именно по време на дебати във връзка с вот на недоверие. И да се мисли! Да се правят изводи, основа за бъдещи наши действия като избиратели. И когато ни се даде възможност да избираме, да решаваме трезво, да гласуваме с ума си, а не с емоциите си.

Не е вярно, че няма избор. Тезата „Всички са маскари” е теза, насаждана именно от маскарите. Алтернатива има винаги, па била тя и в лицето на по-малкото зло. Мисля, че мислещият човек е в състояние, мислейки, да намери най-доброто решение. А за това може да му помогне не малко един вот на недоверие.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.