Цяла седмица бях далече, много далече. Без интернет, който никак, ама никак не ми липсваше: мога и без това чудо. А трябваше да замина, защото ми предстоеше среща с един много важен приятел. Ето го:
След като влезе и излезе от пещта, която се вижда зад мене, от важния приятел до вечерта останаха, естествено, само костите.
Срещата приключи и аз се върнах. Другата година - дай, Боже, пак такава среща!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.