Което ме подсеща за предстоящия външен изпит за седми клас и за трансформиращия преразказ, който ще трябва да правят.
Няма да обяснявам какво е трансформиращ преразказ, но ще кажа, че този филолог от висините, който измисли преди време това понятие, няма хал хабер от семантична (смислова) съчетаемост на сегашните деятелни причастия.
А те, сегашните деятелни причастия (на –ещ, -ащ, -ящ; "трансформиращ" е такова причастие), допускат свързване само с думи, които означават вършител на действието, съдържащо се като информация в причастието.
Да речем:
говорещ папагал = папагал, който говори
смеещ се човек = човек, който се смее
гърмящ газ = газ, който гърми
И сега внимавайте:
трансформиращ преразказ = преразказ, който трансформира
Пълна глупост!
Както е и глупост да казваме, че само учениците са неграмотни.
Allez venez, Milord Vous asseoir à ma table Il fait si froid dehors Ici, c'est confortable Laissez-vous faire, Milord Et prenez bien vos aises Vos peines sur mon cœur Et vos pieds sur une chaise Je vous connais, Milord Vous ne m'avez jamais vue Je ne suis qu'une fille du port Une ombre de la rue...
Pourtant, je vous ai frôlé Quand vous passiez hier Vous n'étiez pas peu fier Dame! le ciel vous comblait Votre foulard de soie Flottant sur vos épaules Vous aviez le beau rôle On aurait dit le roi Vous marchiez en vainqueur Au bras d'une demoiselle Mon Dieu! qu'elle était belle J'en ai froid dans le cœur...
Allez venez, Milord Vous asseoir à ma table Il fait si froid dehors Ici, c'est confortable Laissez-vous faire, Milord Et prenez bien vos aises Vos peines sur mon cœur Et vos pieds sur une chaise Je vous connais, Milord Vous ne m'avez jamais vue Je ne suis qu'une fille du port Une ombre de la rue...
Dire qu'il suffit parfois Qu'il y ait un navire Pour que tout se déchire Quand le navire s'en va Il emmenait avec lui La douce aux yeux si tendres Qui n'a pas su comprendre Qu'elle brisait votre vie L'amour, ça fait pleurer Comme quoi l'existence Ça vous donne toutes les chances Pour les reprendre après...
Allez venez! Milord Vous avez l'air d'un môme Laissez-vous faire, Milord Venez dans mon royaume Je soigne les remords Je chante la romance Je chante les milords Qui n'ont pas eu de chance Regardez-moi, Milord Vous ne m'avez jamais vue... Mais vous pleurez, Milord Ça, j' l'aurais jamais cru.
Eh! bien voyons, Milord Souriez-moi, Milord Mieux que ça, un p'tit effort... Voilà, c'est ça! Allez riez! Milord Allez chantez! Milord Ta da da da... Mais oui, dansez, Milord Ta da da da... Bravo! Milord... Encore, Milord... Ta da da da...
МИЛОРД
Хайде, елате , Милорд, да седнете на моята маса! Толкова е студено навън, а тук е уютно. Не се колебайте, Милорд, и се чувствайте удобно; разкажете ми за вашата мъка, сложете краката си на стола... Аз ви познавам, Милорд, но вие никога на сте ме виждали... Аз съм само момиче от пристанището, една улична сянка…
Но аз се докоснах до вас, когато минавахте вчера... Бяхте толкова горд! Разбира се! Небето ви бе дарило с копринено шалче, което трептеше на раменете ви... Вие бяхте в най-добрата си роля, все едно някой крал... Вие вървяхте победоносно под ръка с една госпожица... Господи! Колко беше хубава! Чак ми изстива сърцето...
Хайде, елате , Милорд, да седнете на моята маса! Толкова е студено навън, а тук е уютно. Не се колебайте, Милорд, и се чувствайте удобно; разкажете ми за вашата мъка, сложете краката си на стола... Аз ви познавам, Милорд, но вие никога на сте ме виждали... Аз съм само момиче от пристанището, една улична сянка…
Казват, че понякога е достатъчно само един кораб, за да рухне всичко, когато корабът си замине… Той отнесе със себе си красавицата с нежните очи, която не можа да разбере, че разби вашия живот… Любовта ни кара да плачем и така животът ни дава всички възможности да опитаме пак...
Хайде, елате, Милорд! Видът ви е като на дете... Не се колебайте, Милорд, елате в моето царство! Аз лекувам угризенията, аз пея романс, пея за милордите, които не са имали късмет... Погледнете ме, Милорд вие никога не сте ме виждали… Но вие плачете, Милорд! Никога не бих го повярвала...
Е, хайде, Милорд! Усмихнете ми се, Милорд! Така е по-добре, едно малко усилие… Ето, това е! Смейте се, Милорд! Пейте, Милорд! Та-да-да-да… Да, танцувайте, Милорд! Та-да-да-да… Браво, Милорд! Още, Милорд! Та-да-да-да…
Първо, на църква; всяка неделя и на всеки църковен празник.
За едно съвсем малко дете, на което му се тича свободно навън, това беше истинско наказание.
Ето защо и до ден днешен мразя да влизам в църкви и ако го направя, то е, за да разгледам иконите и стенописите, след което се завъртам кръгом и бягам навън по възможно най-бързия начин.
Второ, баба ме водеше на кино, два пъти в седмицата.
За разлика от църквата, киното ми събираше очите, та чак до сега.
Цели сцени се запечатваха в паметта ми и не ме оставяха на мира дълго време.
Една от тях беше тази.
Още се чувам как питам баба:
- А какво стана с онази жена, която си сряза гърлото? (Явно съм бил много малък и не съм схванал всичко от киноразказа.)
- Нищо – отговори ми тогава баба, - само вратът й остана крив.
По-късно разбрах, че това е сцена от „Тихият Дон“ („Тихий Дон“, 1958 г., реж. Сергей Герасимов).
Един филм, който заслужава да бъде гледан.
В него могат да се видят интересни неща за едно много жестоко за Русия време.
Могат да се видят, разбира се, и някои болшевишки митове.
Това е "щурмът на Зимния дворец", част от болшевишкото изкуство и историография.
Такъв щурм обаче никога не е имало.
Който не вярва, да прочете „Десет дена, които разтърсиха света“ на Джон Рид, свидетел на събитията: болшевиките влизат в двореца, без да гръмне нито една пушка, разставената там кадетска част не оказва никаква съпротива.
Но като оставим настрани митовете и донякъде театралността на актьорите в някои сцени, за да се съсредоточим върху трагичната съдба на Григорий Мелехов, погълнат и изплют от месомелачката на събитията, филмът наистина не е лош.
Гледал съм го няколко пъти.
Жалко, че сега попаднах на оцветено копие, но не ми се търсеше наново оригиналния черно-бял вариант.
А що се отнася до книгата „Тихият Дон“, за която Шолохов получава Нобелова награда през 1965 година, тя – струва ми се – задължително трябва да бъде прочетена.
P.S. През 1930 година излиза друг филм „Тихият Дон“. Филмът е прожектиран за кратко по екраните, след това е спрян заради липса на революционност, а режисьорката му Олга Преображенская изпада в немилост пред съветската власт. Има и сериен филм (седем серии) „Тихият Дон“ на Сергей Бондарчук. Не съм ги гледал и двата, но в момента ги тегля (пират непреклонен!) и смятам да ги гледам в най-близко време.
