СИЦИЛИАНСКАТА ВЕЧЕРНЯ: КАК ХИЛЯДИ ФРАНЦУЗИ НАМЕРИЛИ СМЪРТТА СИ, ЗАЩОТО ЕДИН ИДИОТ ПИПНАЛ ЖЕНСКИ ГЪРДИ

ИЗТОЧНИК: DISGUSTING MEN

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Вечерта на 29 март 1282 година един френски сержант решил, че най-добрият начин да отпразнува Възкресение Христово е да пипне гърдите на една сицилианска красавица направо пред очите на нейния съпруг. Глупакът умрял почти веднага, след което още две хиляди французи били изклани за една нощ. Не били пощадени дори жените, децата и монасите. А шестстотин години по-късно Джузепе Верди написал по случая известната опера „Сицилианска вечерня“.

По някакво странно съвпадение на обстоятелствата най-малко три исторически кланета, за които се говори в Европа, не минали без участието на французите. Но ако по време на Вартоломеевата нощ те се клали с удоволствие един друг, то Брюжката утреня и Сицилианската вечерня били организирани за тях от други народи. В първия случай – от фламандците, във втория, както подсказва названието, от сицилианците.

КАК ФРАНЦУЗИТЕ ДОВЕЛИ СИЦИЛИАНЦИТЕ ДО КРАЕН ПРЕДЕЛ – ИЗТОЧНИЦИ НА КЛАНЕТО

Остров Сицилия, сам по себе си доста голям, е разположен също много добре и географски. Като го контролирате, можете да затрудните доста навигацията на враговете си в Средиземно море. Поради това бил превзет и от финикийците, и от древните гърци и римляни, от вандалите, византийците, остготите и арабите, докато накрая, през XI век, не бил завладян от норманите. Те създали Сицилианското кралство и управлявали там до 1194 година, когато чрез успешен брак Хоенщауфените, които управлявали тогава Свещената Римска империя, завладели кралството.

Сицилия

Под управлението на германските императори, които не били особено ангажирани с местните дела, сицилианците, които не били обременени с големи данъци и имали определени свободи, живели без сериозни проблеми. Това продължило, докато император Конрад IV не починал, оставяйки след себе си своя двегодишен наследник Конрадин.

Бедата се прокраднала, откъдето не я очаквали. Профренско настроеният папа Климент IV не признал правата върху трона на незаконния син на Конрад, Манфред Сицилийски, който завзел трона, когато Конрадин бил още дете. Понтификът прехвърлил наследството на брата на френския крал, амбициозния Шарл I Анжуйски, който заел трона през 1266 година, веднага след като Манфред бил убит.

И тогава сицилианците разбрали, че преди това са живели практически в рая. Не само защото Шарл почти не живеел в Сицилия и я управлява от Неапол, но също така и поставил французи, които не били много склонни да разбират местните обичаи, на най-важните постове вместо обичайните местни благородници.

Шарл I Анжуйски

Още по-лошо било това, че Шарл мечтаел да стане господар на Средиземно море и планирал кръстоносен поход срещу Византия. Той използвал Сицилия като плацдарм, оставяйки там значителна флота и налагайки огромни данъци на сицилианците в името на бъдещата война. В същото време си затварял очите за произвола на анжуйските войници и чиновници, само и само да текат пари в хазната.

Последна капка станала екзекуцията на вече порасналия Конрадин, който се опитал да вземе обратно с военна сила трона на своите предци, бил разбит, пленен, осъден и убит през 1268 година. Шарл се надявал, че публичната екзекуция на последния крал на Сицилия ще изплаши народа и местните благородници, но получил обратен ефект. Те започнали да го мразят яростно, а с него и всичките французи.

НЕ ПИПАЙ ГЪРДИТЕ НА СИЦИЛИАНКИТЕ – НАЧАЛО НА КЛАНЕТО

Повратна точка станало Възкресение Христово на 29 март 1282 година. В град Палермо по време на Възкресенските празници анжуйските войници се държали отвратително със сицилианците, което доведе до глобално клане. Има няколко версии за началото на събитията. Историкът Стивън Рънсиман в книгата си „Сицилианската вечерня: история на средиземноморския свят в края на XIII век“ пише за народните празненства, към които се присъединили пияни французи. Един от тях, кралският сержант на име Друе, нямал търпение да пообщува с женския пол и не измисли нищо по-умно от това да издърпа една сицилианка от тълпата и да започне да я тормози пред очите на съпруга ѝ. Естествено, негодникът получил почти веднага кама в ребрата и когато приятелите му се нахвърлили върху отмъстителя, тълпата ги нападнала и ги избила до един.

Друга версия посочва историкът Амари Микеле в книгата си „Войната на Сицилианската вечерня“. На входа на църквата, където протичали тържествените молитви, стояли анжуйци и под претекст, че търсят оръжие, се опитвали да опипват местни момичета. Една от младите красавици при подобно отношение на споменатия вече сержант Друе, припаднала в ръцете на съпруга си, който извикал гневно: „Умри! Кога ще умрете, французи!”

Изведнъж един ловък младеж изскочил от тълпата, обезоръжил и заклал негодника сержант. Той бил убит веднага от други анжуйски войници, но с това те разгневили тълпата толкова много, че тя ги нападнала като освирепели зверове направо в църквата, като проболи и убили с камъни и тояги всичките присъстващи французи и залели с кръв масите и празничните прибори.

Тази версия има още по-зловещ вариант, който цитира изследователката Бриджит Урбани в статията си „Темата за Сицилианската вечерня в Италия през XIX век: преглед на италианските изследвания“. Тя пише, че анжуйските войници убили момиче по време на обиска, след което били разкъсани от гневната тълпа.

Както и да е започнало клането, точно в момента на началото му камбаните, призоваващи за вечерня, се чули из цялото Палермо. Оттук идва и името на събитието. Вярно, то е измислено по-късно, през XVI век. След като започнала убийствата, опиянена от кръвта и омразата към французите, тълпата вече не можела да спре. Подстрекателите изпратили вестоносци до всички краища на града и скоро всички жители на Палермо колели с ентусиазъм омразните завоеватели, викайки „Смърт на французите!“

Стивън Рънсиман споменава, че всички непознати трябвало да казват думата „нахут“ на сицилиански: ciciri. Французите не можели да произнесат тази дума правилно и веднага бивали убивани.

Сицилианците влизали в хановете и къщите и убивали всички поданици на Шарл, до които успявали да се доберат. Повечето бягали от изненадата и всеобхватната омраза, която се изсипала върху главите им, или се предаваха на клането, но имало и смелчаци. Микеле разказва за един французин на име Аскос, който решил да не умре, без да вземе със себе си няколко убийци и се втурнал в тълпата с ужасяващ вик. Преди да бъде убит, храбрецът пронизал трима сицилианци.

Бунтовниците нахлували и в манастирите и след „езиковия тест“ избивали всички френски монаси и послушници и според твърдението на Амари Микеле някои миели ръцете си в кръвта им и я пиели.

Сицилианците убивали също така жените и децата, въпреки възрастта им, толкова силна била тяхната омраза. Сицилианските момичета, които били омъжени за французи, също нямали късмет, убивали и тях и убитите им деца хвърляли върху гърдите им. Забременелите и още неродилите жени убивали с камъни до смърт.

Само за една нощ загинали две хиляди французи.

КЛАНЕТО ШЕСТВА ПО СИЦИЛИЯ

Ръководителят на французите в Палермо, юстициарият Жан дьо Сен-Реми, оцеля при клането, като получил рана в лицето по време на щурмуването на двореца му и избягал с двама слуги, препускайки в галоп от бунтовниците. След като се добрал до замъка Викари недалеч от града, той разказал на гарнизона за съдбата на своите сънародници, подбуждайки ги да отмъстят. Но скоро не им било до отмъщение. Жителите на Палермо обсадили замъка и според някои източници юстициарият бил убит от стрела по време на преговори, а според други - по време на отчаяно бягство. След това замъкът бил превзет и всички французи били убити, като нарязали телата им на парчета и ги оставили непогребани. Микеле пише, че труповете им били изядени от кучета и лешояди.

След това, в рамките на една седмица, още около две хиляди французи били убити в други градове, а в Месина изгорили и огромна част от флота на Шарл Анжуйски. Само два града не участвали в клането. Вицеюстициарият на Западна Сицилия, Гийом Порселе, живеел в Калатафими и благодарение на своята снизходителност и добронамереност спечелил любовта и уважението на местните жители. Той и семейството му били ескортирани с почести до Палермо и след това Гийом отплавал за родината си Прованс. В град Сперлинга населението не пожелало да подкрепи общата вълна от кланета и позволило на френския гарнизон да напусне спокойно града.

Според легендата Шарл Анжуйски, като научил за клането и загубата на флота, възкликнал: „Господи Всемогъщи! Ако искаш да ме низвергнеш, остави ме поне да сляза с малки стъпки“.

След като очистили острова от французите, сицилианците се обърнаха към арагонския крал Педро III с молба за помощ и започнала така наречената „Война на Сицилианската вечерня“, която продължила до 1302 година и завършила с поражението на Шарл Анжуйски и укрепването на арагонската династия в Сицилия.

ОПЕРАТА И МАФИЯТА – ДАЛЕЧНИ ПОСЛЕДИЦИ ОТ СИЦИЛИАНСКАТА ВЕЧЕРНЯ

След като разтърсила Шарл и разрушила плановете му за завладяване на Византия, Сицилианската вечерня потънала в забрава за дълго време, за да получи внезапно повишено внимание през XIX век, по време на обединението на Италия. Младата държава се нуждаела от примери за борба срещу чужди (особено френски) нашественици и тогава извадили от прашните архиви историята за това как сицилианците изхвърлили французите от острова, като ги потопили в кървава баня.

Стрелци от „Коза ностра“, XIX век

Историците започнали да изучават това събитие, а политиците го използвали в своите речи. Значението му било толкова голямо, че великият италиански композитор Джузепе Верди написал през 1855 година едноименна опера, чиято премиера на 13 юни се състояла, особено иронично, в Париж.

Нещо повече, както пише изследователят Жан-Франсоа Гайро в книгата си „Светът на мафията. Геополитика на организираната престъпност”, италиански бандити през XIX-XX век разпространявали легендата, че тяхната организация е получила името си точно по времето на Сицилианската вечерня. За това се разказвали две легенди. Според едната от тях думата „мафия“ се появила от възмутения вик на една майката "Ма фиа!" (Ma fia!), което означава „Дъщеря ми!“ Така майката се опитала да помогне на своята дъщеря, изнасилвана от френски войник, след което започнало въстанието. Според втория вариант “мафия” е абривеатура от Morte Alla Francia! Italia Anela! (Смърт на Франция! Италия го иска!) или Morte Alla Francia! Italia Aviva! (Смърт на Франция! Да живее Италия!).

Джузепе Верди

Според твърдението на Гайро мафиотите разпространявали този мит, за да се представят за защитници на потиснатия народ от чуждите поробители. Изследователят Найджъл Коуторн в книгата си „Мафията: история на организираната престъпност“ опровергава този мит, заявявайки, че по време на въстанието италианската нация все още не е съществувала и сицилианците не биха могли да се чувстват италианци, за да издигат подобни лозунги. За вика "Дъщеря ми!" авторът не пише нищо, така че нека го оставим на съвестта на мафиотите и на тяхното богато въображение. А самото название „Сицилианска вечерня“, както заявява историкът Жулиен Тери в книгата си „Тридесет нощи, влезли в историята“, се появява едва през XVI век, но става толкова тясно свързано с масовите убийства, че в Италия от началото на XVII век век думата „вечерня“ в речниците на Accademia della Crusca започнала да означава клане.

Както и да е, но ако внезапно се окажете в Сицилия, опитайте се да не пипате местните красавици по гърдите без тяхно разрешение и за всеки случай се научете да произнасяте думата ciciri без акцент.