ДИМИТЪР СТРАШИМИРОВ / “ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ / „СВЕДЕНИЯ, СЪБРАНИ В НАШИ ДНИ“ / ДРУЖЕСТВО „В. ЛЕВСКИ“ ОТ ЛОВЕЧ ДО ДРУЖЕСТВО „В. ЛЕВСКИ“ В КАРЛОВО

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на документи от по-късно време, свързани със съвремието на Васил Левски.

Документите са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 530

Дружество „В. Левски“ от Ловеч до дружество „В. Левски“ в Кардово

Ловеч, 8 март 1923 г.

До Ученолюбивото дружество „Васил Левски“

гр. Карлово

Господа,

Тука се разкриват интересни данни по предаването на Левски. Още от 3-4 години се мълви из града, че тукашният свещеник Георги Антипов има сигурни доказателства, че Левски е предаден не от поп Кръстя, а от други. Но това бяха все още мълви, които можеха само да заинтересуват човека, но не и да го уверят. Преди празненството [1] обаче, споменатият свещеник Георги Антипов е заявил публично, че Левски не е предаден от поп Кръстя, че неговото семейство въобще е съвсем непричастно към това предателство, че предателите са други и има замесена и жена. Поканен да разкрие истината, той заявил, че това представлява професионална тайна и ще стане известно след смъртта му. Знае се почти положително, че свещеник Георги Антипов притежава изповед, която разкрива истинските предатели. Но съществува опасност, че ако се чака смъртта на свещеника, може да се прикрие изповедният документ. Жената е умряла, един от предателите също е умрял, а „предполагаемият“ друг участник е още жив човек, е с влияние и са правени опити да подкупят сина на свещ. Георги Антипов да прикрие документите. Свещеникът е доста стар, живее в уединение и е опасно при смъртта му да успеят заинтересовани хора да унищожат документите. Същият свещеник при един разговор по предаването на Левски е заявил: „и да не беше предаден, той щеше да умре!“

Господа,

Мисля, че на дружеството се налага дълг да се заинтересува по тоя въпрос и направи всичко възможно да се разкрие истината. Требва да се действа обаче предпазливо. Гласност на тая работа чрез печата не требва да се дава. Най-добре ще бъде да се действа пред Св. Синод да разреши на свещеника да разкрие изповедния документ или да го предаде на пазене там. Аз мисля, че в тази работа може да Ви бъде много полезен Минко Генов.

Мисля, че с това изпълнявам дълга си като съгражданин и оставам с почит

(подпис) Д-р Ив.Неделчев

Верно. Председател на Ученолюб. дружество „В. Левски" Карлово

24.V.1923 г.

БЕЛЕЖКИ

1. Петдесетгодишнина от смъртта на Левски: 6-19 февруари 1873 г.

(Следва)