четвъртък, декември 22, 2022

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ МЕЖДУ СЪВРЕМЕННИЦИ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ / ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ ДО ЦЕНТРАЛНИЯ РЕВОЛЮЦИОНЕН КОМИТЕТ В БУКУРЕЩ

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.

Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 499

Данаил Хр. Попов до Централния революционен комитет в Букурещ

Т. М. 25 януари 1873 г.

Господа!

Писмото ми от 18 т.м. вярвам, че сте приели. Днес идвам да ви съобщя злощастни вести, които тези дни добихме чрез пътници тук дошли от Свищов, Русе и Търново. Те казват, че В. Левски е уловен навярно и ето как: Той бил в Ловеч на един хан, към който всички нашенци теглеха, защото този хан е в махалата и го държи нашенец. Там, вижда се, че той е престоял повече време. Това е голяма глупост според моето мнение, защото как може да се стои в такъв един град, където е най-голямата опасност. Но сега вече всичко е излишно за критикуване. Казват, че един тамошен поп узнал, отишъл и го обадил на правителството, когото и наградили с пари. Но когато дошли да го уловят нощем, щом бутнали вратата и влезли, той рипнал, дръпнал камата си и я забил в ребрата на първия юзбашия, така и на втория, и на третия, които останали на местата си, още двама други ранил зле. Оттам побягва вън от града към едно село, подире му рукнали да го гонят и край едно село един българин хвърля и го удря зад ухото с пушка. Той пада замаян и тогава пристигат турците, улавят го и го връзват. Едни казват, че го закарали в Търново, където ако го бяха държали и на втория ден, българите били готови да дадат огън на конака. Но това не станало, защото го повели за Филибе, а защо там - не зная. Оттам го повели в София. Казват уж, че и руският консул от Филибе отишъл в София. Доколко са верни тези всичките, не знаем, а че той е уловен, то е вярно. Ето тези ни са засега известията, които са твърде злощастни за нас Но какво да кажем. Това може да е отредено от Провидението, пък ние останалите не трябва да се обезкуражаваме, ами да си гледаме своята длъжност и що Бог даде.

Ви поздравявам и съм вашенец

Драгомиров

Бай Либен дойде ли си? Какво стана с него? Моля, явете ми.

Н.Б.II.В , п. 102. № 47

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.