понеделник, септември 28, 2020

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ – 1968 ГОДИНА – МИР – РЬОНЕ КАСЕН

Рьоне Касен (René Cassin)

5 октября 1887 г. – 20 февраля 1976 г.

Нобелова награда за мир

(Председател на Европейски съд по правата на човека.)

Френският юрист Рьоне Самюел Касен е роден в Байон, той е едно от двете деца в семейството на търговеца Анри Касен (евреин по произход) и Габриел Дебора Драйфус. Касен учи в лицей (Ница) и университет (Екс ан Прованс), където получава степен по хуманитаристика, а след това по юридически науки през 1908 г. Завършва образованието си в Парижкия университет, където се занимава с право, икономика и политически науки, а през 1914 г. получава степента доктор. След кратка адвокатска практика в Париж Касен, когато започва Първата световна война, е призован в армията и става пехотен офицер. През 1916 г. е ранен тежко в корема, но благодарение на това, че майка му, която служи в болницата, настоява за незабавна операция, Касен оживява. Болките в корема обаче го мъчат цял живот. След края на войната Касен преподава международно право в Лил, а след това в Париж. По-късно представлява Франция в Обществото на народите и на няколко женевски конференции по въпросите на разоръжаването през 1924...1938 г.

Фронтовият опит заставя Касен да се замисли за участта на инвалидите, вдовиците и сираците. Той създава и оглавява Федералния съюз на асоциациите на инвалидите и на възрастните ветерани от войната, става също така вицепрезидент на Националния съвет за защита. През 1921 г. Касен организира конференции на ветераните от войната в Италия, Германия, Чехословакия, Полша и Австрия. Чрез Международната трудова организация той се опитва безуспешно да обедини ветераните от различни страни в подкрепа на конференцията по разоръжаването през 1932 г.

През юни 1940 г. германските войски нахлуват във Франция. Сред известните граждани Касен е един от първите, които се присъединяват към правителството на Франция в изгнание, създадено в Лондон от генерал Шарл дьо Гол. Касен е назначен за секретар на Съвета за отбрана и отговаря за военните действия. По-късно заема поста на комисар по правните въпроси и народното образование.

След освобождението на Франция през 1944 г. Касен става вицепрезидент на Държавния съвет и член на Конституционния съвет, който разглежда френските закони по отношение на съответствието им с конституцията. През 1945 г. оглавява Националното училище по въпросите на управлението.

Касен е избран също така за делегат на Комисията по правата на човека, чието създаване е предвидено от устава на ООН във връзка със зверствата по време на световната война. Председател на комисията е Елеонор Рузвелт, а вицепредседател – Касен. В задачата на комисията влиза подготовката на Всеобща декларация за правата на човека, към която може да се присъедини всяка страна. Е. Рузвелт постоянно подчертава, че декларацията е написана именно от Касен.

Подготовката на декларацията не се оказва лесна работа, защото документът трябва да се съобразява с различните религиозни традиции, с политическите възгледи, законите и икономическите системи на страните, които членуват в ООН. Първото заседание на комисията е през януари 1947 г. На следващата година проектът на Касен е представен за разглеждане от Генералната асамблея. След два месеца, 97 заседания и 1200 гласувания по предлагани поправки, Декларацията е приета на 10 декември 1948 г. От 1950 година насам този ден се отбелязва като Ден на човешките права.

Без да е закон, декларацията, състояща се от преамбюл и тридесет члена, трябва да установи „общото равнище на достиженията за всички народи и всички нации“. Сред провъзгласените от нея принципи са правото на живот и лична безопасност, равенство пред закона, свобода на съвестта, религията, словото и събранията, правото на труд, равна компенсация за равен труд, правото на почивка, правото на образование. След 1948 г. много страни включват съответните членове в своите конституции.

През 1966 г. декларацията е облечена във формата на договор и е приета от Генералната асамблея на ООН. По това време Касен е председател на Комисията за правата на човека. Той предлага два нови члена – за гражданските и политическите права и за правата в областта на икономиката и културата, които подсилват значението на документа. Но било ясно, че много държави нямат намерение да се ангажират в тази насока.

Правата на човека и мирът остават основна грижа на Касен през следващите години. Той е сред основателите на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО), чийто устав е утвърден през 1845 г.; от тогава до 1952 г. Касен е делегат на Франция в ЮНЕСКО. Често се случва да критикува политиката на ЮНЕСКО, ако преследва не хуманитарни, а политически цели. През 1950-960 г. Касен е член на Международния съд в Хага, а през 1965-1968 г. е председател на Европейския съд по правата на човека.

Дълги години Касен ръководи Международния институт за правата на човека в Страсбург и си сътрудничи си с Американския еврейски комитет. Участва в кампании за правата на евреите, известно време е президент на Еврейския алианс във Франция.

Касен се жени на 29 март 1917 г. за Симон Изомар, която умира през 1969 г. Намирайки се след сърдечен пристъп в болница през ноември 1975 г. той обявява за женитбата си с Гислен Брю. Умира в Париж след една година. Малко преди смъртта си е удостоен с Големия кръст на Ордена на Почетния легион.

Превод от руски: Павел Б. Николов



Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.