понеделник, юли 06, 2020

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ – 1966 ГОДИНА – ЛИТЕРАТУРА – ШМУЕЛ ЙОСЕФ АГНОН

Шмуел Йосеф Агнон (שמואל יוסף עגנון)

17 юли 1888 г. – 17 февруари 1970 г.

Нобелова награда за литература (заедно с Нели Закс.)

(За характерното му задълбочено повествователно изкуство с мотиви от живота на еврейския народ.)

Израелският писател Агнон (Шмуел Йосеф Халеви Чачкес), автор на романи, повести и разкази, е роден в малкото градче Бучач в Галиция, провинция на Австро-Унгарската империя (днес град Бучач е районен център на Тернополска област в Украйна). Баща му, Шолом Мордехай Халеви Чачкес, по професия търговец на кожи, получава равинско образование. Майка му, Естир Фарб, е много начетена жена; високообразован е и дядо му по майчина линия, търговецът Йехуда Фарб, който оказва силно влияние върху младия Агнон.

Образованието, което Агнон получава в детството си, се проявява в темите и сюжетите на много негови произведения. Той посещава хедер (начално училище), а също така изучава Талмуда под ръководството на своя баща и на местния равин. В „Беф хамидраш“ („Дом за обучение“) чете произведенията на древни и средновековни еврейски разказвачи, поученията на хасидите (последователи на мистична юдейска секта, появила се през XVII в. в Полша) и съвременна еврейска литература. Като юноша става активен ционист. Първите си поетични произведения, публикувани в местния вестник, пише на иврит и на идиш. На осемнадесет години отива в Лвов, за да работи в еврейски вестник, през 1907 г. заминава за Яфа, Палестина, а една година по-късно се мести в Ерусалим. По това време е секретар на юдейския съд и служи в различни юдейски съвети. През 1909 г. Агнон публикува късата повест „Изоставени жени“ („Agunot“), чието заглавие използва по-късно за своя псевдоним („Агнон“ означава на иврит „изоставен“). От 1924 г. „Агнон“ става официална фамилия на писатели. Като всички следващи произведения, повестта „Изоставени жени“ е написана на иврит. В книгата са на лице характерни за творчеството на Агнон особености: използването на фолклор и фантазия, на религиозни мотиви. Творчеството на Агнон, с корени в юдейската селска култура, е скъсване с космополитизма на секуларните еврейски писатели като Шолом Алейхем. Предшественици на Агнон са Шеломо Рубин и Реувен Бройдес.

През 1912 г. Агнон се връща в Европа и се установява в Берлин, където изучава класиците, чете лекции по еврейска литература, дава частни уроци по иврит и заема длъжността на научен консултант. Заедно с теолога и философа Мартин Бубер събира предания за хасидизма. Освен това двамата основават списанието „Юде“ („Jude“). Същевременно Агнон се запознава с немския предприемач от еврейски произход Салман Шокен, който му предоставя през 1915 г. петгодишна стипендия за литературно творчество при условие, че ще редактира антология на еврейската литература. С течение на времето писателят успява да основе свое издателство в Берлин, което издава основно негови произведения. За дванадесет години в Берлин Агнон публикува няколко повести и сборници с разкази.

За да се освободи от армията по време на Първата световна война, в продължение на няколко седмици преди явяването пред наборната комисия през 1916 г. Агнон пуши много, пие хапчета и спи малко, в резултат от което вместо в армията попада в болницата със сериозно разстройство на бъбреците. През 1919 г. се жени за Естир Маркс, която му ражда дъщеря и син.

Заради войната и последиците от нея Агнон се връща в Ерусалим едва през 1924 г.; по това време Палестина преминава под мандата на Великобритания. През 1927 г. писателят се настанява в Талпиот, район на Ерусалим. По време на арабския метеж през 1929 г. къщата му е разграбена и той си построява нова, в която живее до края на живота си.

В края на 20-те години Агнон пише своето значително произведение, двутомния роман „Сватбен балдахин“ („Hachnasat Kalah“), който е публикуван през 1931 г. В този плутовски роман се описват приключенията на беден хасид, който странства по Източна Европа в търсене на съпрузи и зестра за своите дъщери. Хуморът и иронията в „Сватбен балдахин“ се съчетават със състрадание, което е типично за творчеството на Агнон като цяло.

През 1930 г. Агнон отива отново в Европа, където по това време Шокен издава в Берлин неговия „Пълен сборник разкази“ („Kol Sippurav“, 1931 г.). Преди да се върне в Ерусалим през 1932 г., писателят посещава юдейските общини в Полша, които от времето на неговото детство са се променили съществено. Този опит намира отражение в романа „Нощен гост“ („Oreach Natah Lalun“, 1937 г.), чийто герой се връща в родното си село и го намира физическо и културно опустошено след разрушителната и кръвопролитна война. В романа „Обикновена история“ („Sippur Pashut“, 1935 г.) Агнон използва похват, характерен за Гюстав Флобер и Томас Ман – романтичните стремежи на героя се противопоставят на интересите на буржоазното общество в едно от градчетата на Галиция в началото на ХХ в.

В началото на 30-те години произведенията на Агнон се публикуват широко на немски език, но действието на много негови книги от този период се развива в Палестина. Когато през 1938 година нацистите закриват издателството на Шокен, предприемачът заминава за Тел Авив, където продължава да издава произведенията на Агнон. В края на Втората световна война Шокен открива филиал на своето издателство в Ню Йорк и започва да публикува книгите на Агнон на английски език, след което писателят придобива световна известност.

В последните години от живота си Агнон става в Израел нещо като национален кумир. Когато в ерусалимския район Талпиот започват строителни работи, кметът на града Теди Колек нарежда да се сложи специален знак близо до жилището на Агнон: „Пазете тишина! Агнон работи“. Но въпреки огромната си популярност, писателят е убеден, че читателската му аудитория намалява. В газовите камери на Втората световна война загива значителна част от хората, за които е писал, и на него му се струва, че младото поколение е равнодушно към традиционните културни ценности, които са отразени в неговото творчество. Агнон умира от сърдечен удар в Ерусалим. Погребан е на Елеонския хълм.

Освен с Нобелова награда Агнон е удостоен с други израелски национални и регионални награди. Има почетни степени от американската Юдейска теологична семинария, от Еврейския университет в Ерусалим и от Колумбийския университет в САЩ. През 1962 г. е избран за почетен гражданин на Ерусалим.

Малко известен на широкия читател до получаването на Нобеловата награда, Агнон се смята за един от най-големите израелски писатели и не веднъж е сравняван с Джеймс Джойс, Марсел Пруст, Уилям Фолкнър и преди всичко с Франц Кафка, с когото го сродяват многозначността и сгъстения мрачен колорит. Творчеството му се поддава трудно на критично осмисляне до голяма степен поради това, че Агнон преработва често вече издадените си произведения, а също така заради архаичния и сложен за превод синтаксис. Но въпреки това даже в превод прозата на Агнон запазва своята особена, самобитна сила. Оценявайки достижението на писателя, американският критик Робърт Албърт отбелязва, че „в своето многостранно литературно наследство Агнон засяга множество най-сложни аспекти на съвременния свят… Без да губи духовната връзка с миналото… той се придържа към убеждението, че подобна връзка е необходима и може да се постигне“.

Превод от руски: Павел Б. Николов



Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.