СЛУЖБОМЕР

понеделник, септември 30, 2019

Пионерката Грета Тунберг

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА (“НОВАЯ ГАЗЕТА“)

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Използването на деца в идеологически битки е класически признак за тоталитарна идеология.

Един от любимите ми персонажи от световната история е петнадесетгодишното момиче Нонгкавузе.

Нонгкавузе живяла в Африка през XIX век и произлизала от скотовъдното племе хоса. През 1856 година тя се върнала от реката и съобщила, че духовете на предците са ѝ казали, че хоса трябва да убият всичкия си добитък. След това мъртвите ще възкръснат, духовете на предците ще прогонят белите, ще дадат на хоса нов добитък и изобщо ще настъпи рай на земята. Хоса послушали момичето и започнали да убиват добитъка си. Духовете на предците, обаче, не идвали.

Тогава хоса разбрали кой е виновен: виновни били тези хоса, които още не са убили добитъка си. И започнали да ги колят и убиват.

Всичките животни били убити, посевите били забранени (също от духовете на предците), а духовете на предците все не се появявали и не се появявали. Започнал страшен глад: от всеки четирима хоса умирали трима.

Подобна история се случила в колониалния Масачузетс през 1692-1693 година. Имам предвид знаменитите процеси над салемските вещици – един от класическите примери за случаи на масова истерия. Там всичко също започнало от едни момичета.

Дванадесетгодишната Ан Пътнам обвинила съседката си робиня, че я омагьосала и внезапно придобитото всевластие завъртяло бързо главите на момичето и нейните приятелки. След няколко месеца цяла бригада малки мъченици ходели по улиците, сочейки къщите на омразните си съседки като обиталища на вещици. Деветнадесет вещици и магьосници били обесени.

Историите на Нонгкавузе и Ан Пътнам са доста типични от гледна точка на психологията. Дванадесет-петнадесет години са именно възрастта, когато подрастващите искат да утвърдят себе си като независими личности. В традиционните общества по това време те преминавали през обреда на инициацията и после се смятали за възрастни; в съвременното общество, където процесът на обучение продължава повече, това е така наречената „трудна възраст“. Възраст, когато предишната детска любов към родителите се сменя с разединение, когато подрастващите желаят да надскочат възрастните, които са глупави и които не ги разбират – нито тях, нито каквото и да е друго нещо. И фрустрацията на подрастващите е толкова по-силна, колкото е по-развито обществото и колкото по-дълго им предстои да учат, преди наистина, а не в мечтите си да изпреварят предишното поколение – или поне да застанат наравно с него.

На мене дълго ми се струваше, че историята на Нонгкавузе е невъзможна в съвременното западно общество – докато не видях шестнадесетгодишното шведско момиче Грета Тунберг, говорещо от трибуната на ООН.

Грета, момичето, което страда, по собствените му думи, от анорексия и депресия (като също така има, по данни на средствата за масова информация, диагностиран синдром на Аспергер, който може да се смята за най-лека форма на аутизъм), изведнъж разбрала, че светът скоро ще загине от глобалното затопляне и за да предотврати това, престанала да ходи на училище всеки петък. След това смелото момиче Грета стана световна героиня, като прекоси Атлантика с платноходка и се изказа от трибуната на ООН.

„Аз не би трябвало да съм тук – заяви Грета, - аз би трябвало да съм в училище на другата страна на океана. Но всички вие идвате при нас, младите хора, за надежда. Как смеете!“

Така от речта на Грета излезе, че не тя бяга от училище. Възрастните са виновни, че не ходи на училище. „Ние ще ви наблюдаваме!“ – предупреди шведската пионерка [1].

„Как смеете – продължаваше тя, – със своите празни думи вие откраднахте моите мечти, моето детство… Хората страдат, умират. Разрушават се цели екосистеми. Ние стоим в началото на масово измиране. А вие говорите само за пари, храните ни с приказки за непрекъснато икономическо развитие. Как смеете?“ „Вие сте въплъщение на злото“ – гърмеше момичето от трибуната.


Това беше реч на момиче, което живее в една от най-благополучните страни в света, което използва невероятни за миналите векове блага на цивилизацията, което не мръзне, не гладува, което може да попадне от Стокхолм в Ню Йорк за девет часа полет.

Това момиче живее в свят, където има томографи и компютри, интернет и редактиране на генома; в свят, в който по-малко от два процента население, заето в селската стопанство, събира от едни хектар земя реколти, превишаващи десет пъти тези, които са събирали техните предци – и всичко, което тази петнадесетгодишна Нонгкавузе можа да каже на тези хора, беше: „Вие сте въплъщение на злото“, „Със своите празни думи вие откраднахте моето детство“.

Светът рядко е виждал толкова безсъдържателна и толкова инфантилна реч от страна на едно неуравновесено момиче, на което му се е замаела главата от собствения триумф.

След речта на Грета левите от цял свят трепнаха в единен пароксизъм на възхищение. „Гардиан“ сравни Грета с Абрахам Линкълн! И не само това, става дума за „важна реч в историята на човечеството“! Учениците от цял свят последваха примера на смелата Грета и обявиха климатична стачка.

Какво да кажем…

Всички тоталитарни идеология са експлоатирали с удоволствие тази черта на психиката на подрастващите – отчаяното желание да се утвърдят за сметка на възрастните, съчетано с внушаемост и инфантилност.

Първи в това дело бил знаменитият Савонарола. С какъв ентусиазъм през 1495 година флорентинските подрастващи чукали по вратите на богатите къщи, сваляли от минувачите разкошните украшения и изгорили „Леда“ на Ботичели върху „Кладата на суетата“!

След това дошло времето на пионерите: Сталин прекрасно осъзнал какви преимущества има за тоталитарната държава шпионирането на родителите от подрастващите, на които лесно могат да се промият мозъците, като се настроят срещу възрастните, недостатъчно верни на високите идеали. Истински майстор обаче в използването на подрастващите за внедряване на тоталитарно единомислие е Мао Цзедун със своите хунвейбини.

Хунвейбини на площад Тянънмън, 1966 година.

Идеята на хунвейбините била все същата – много проста. Ще разрешим на подрастващите да преобърнат реда на нещата, който толкова мразят. Ще им разрешим да не ходят на училище! Ще разрешим на децата с неукрепнала психика да поучават учителите, да бият учителите, да унижават професорите. Ето как знаменитият китайски историк Юн Чжан описва в своите спомени възпитаването от хунвейбините на „въплъщението на злото“, което „им е откраднало детството“ и е имало наглостта да иска от учениците знания.

„Те ритаха моята учителка, тя се търкаляше от болка по пода, косите ѝ бяха раздърпани. Когато започна да вика да спрат, момчетата, които се бяха нахвърлили върху нея, казаха отмъстително: „Сега ти молиш! Нима ти не беше жестока? Моли се сега така, както трябва!“

Те започват отново да я ритат, а след това ѝ заповядват да застане на колене, да им се поклони и да каже: „Моля, пощадете живота ми, господари“.

Това бил истински триумф на младото поколение, което отърсило праха на миналото от нозете си. Няма нито един лозунг на хунбейвините, който не би предизвикал одобрението на днешните ученици, които героично, като Грета Тунберг, бягат от училище всеки петък, и на ековойните, протестиращи срещу замърсяването на околната среда, оставяйки след себе си купища боклуци.

„Вече тридесет години – заяви Грета Тунберг в своята реч – науката е кристално ясна. Как смеете да гледате настрани!“

Демонстрация на екоактивисти в Берлин с лозунг „Как смеете?“ – от речта на Грета Тунберг.

Уви, именно речта на Грета показва, че истерията на левите по повод на ужасните капиталисти, които унищожават целия свят с глобалното затопляне, не се основава на науката.

  • Нито една наука няма за свои емисари шестнадесетгодишни неуравновесени момичета, обвиняващи възрастните във всички въображаеми беди по света от трибуната на ООН.
  • Нито една наука не организира протестни акции в резултат от откровения, получени в процеса на наркотично опиянение, не прегражда с лодки Regent Street и не се приковава с белезници към бензиностанции.
  • Нито една наука не използва методи от арсенала на тоталитарните режими с цел да внедрява в обществото единомислие.
  • Никой не ходи на демонстрации в подкрепа на теорията на Айнщайн и никой още никога не е преграждал шосета в защита на закона на Бойл-Мариот.

Затова пък тоталитарните идеологии, които се маскират като наука – например, научния комунизъм – правят именно това и теорията за глобалното затопляне съвсем не случайно смени в главите на левичарите от цял свят теорията за прибавената стойност. Преди левичарите обясняваха за капиталистите, че са откраднали прибавената стойност, а сега, след кончината на СССР, левичарите обясняват, че проклетите капиталисти развалят климата, и плашат човечеството с ужасни истории за суша, наводнения и край на света, действащи безотказно върху тълпата още от времето на Откровението на Йоан Богослов.

Но не става въпрос за Нонгкавузе, за хунбейвините и за момичето Грета. Става въпрос за възрастните, които използват нестабилната и инфантилната психика.

От изчезването на пролетариата като класа левичарите от цял свят търсят нови групи по интереси, на които могат да се опрат в своето перманентно въстание срещу всички достижения на съвременната западна постиндустриална цивилизация. Те се опитваха да намерят такава група по интереси в мигрантите от ислямските страни и в жените, на които обясняваха, че всичките бели мъжкари ги потискат. Сега те намериха още една група обидени, която с удоволствие ще се разбунтува – подрастващите.

Така че не трябва да говорим за „наука“: използването на деца за принуждаване на обществото да мисли еднакво е класически признак за тоталитарна идеология. И аз силно подозирам, че когато вълната на левичарството, заляла съвременния Запад, се отдръпне, пионерката Грета няма да се окаже в историята до Абрахам Линкълн, а до Павлик Морозов, до момичето Нонгкавузе и до епидемията от масова истерия в Салем.

БЕЛЕЖКА

1. Пионери в някои бивши комунистически страни се наричаха членовете на юношеската организация на комунистическата партия, членуването в която организация беше задължително. В България също имаше такава организация.

Статията на Юлия Латинина и в предаването "С две думи" (сгрешил съм годината в началото и на два пъти казвам "хунбейвини" вместо "хунвейбини", но не стреляйте по пианиста - той толкова си може)...


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.