СЛУЖБОМЕР

сряда, октомври 10, 2018

По какво се различават хората с леви и десни убеждения?

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА (https://www.novayagazeta.ru)

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

През юли тази година в Таджикистан бяха убити двама велосипедисти от Вашингтон – Джей Остин и приятелката му Лорън Гейгън (Jay Austin and Lauren Geoghegan). Двамата напуснали скучната си работа и тръгнали да се возят по света с велосипеди. На 369-тия ден от тяхното пътешествие, когато в състава на още една група пътували по един междуселски път, ги настигнала лека кола. Шофьорът спрял, обърнал, а след това се врязал в групата велосипедисти. Тези, които останали живи, излезлите от колата хора разстреляли, доубили и ограбили.

След два дена ИДИЛ (забранена в Русия организация) излъчи поредното видео: петимата души, извършили престъплението, седяха на фона на черния флаг на джихада и се кълняха да колят „неверниците“.

Вие, разбира се, ще попитате: за какъв дявол велосипедисти с шорти и тениски са хукнали да пътуват по ислямска територия?

Отговорът се състои в това, че Джей Остин и неговата приятелка не били просто търсачи на приключения. Те били идеалисти. Тръгнали на околосветско пътешествие, за да докажат, че злото е измислица.

„Вие четете вестници и вас ви карат да вярвате, че светът е голяма опасно място – пише Джей Остин в своя блог. – На хората – казват ви – не трябва да се вярва. Хората са лоши. Хората са зли. Аз на тази въдица няма да се хвана. Злото е изкуствено конструирано понятие, което сме създали, за да не можем да разберем сложностите на също такива като нас хора, но имащи ценности, вярвания и перспективи, различни от нашите… Като цяло хората са добри… Великодушни и прекрасни, и добри“.

Печалната история на Джей и Лорън е жива илюстрация към поразително интересните опити на Джон Хибинг, професор в университета „Небраска-Линкълн“. Джон Хибинг и сътрудниците му от оглавяваната от него лаборатория по политическа физиология твърдят, че по физиологическите реакции на човека може да се определи лесно дали е ляв или консерватор.

Статията на Хибинг с резултатите от неговото изследване беше публикувана през 2008 г. в Science, а през 2013 г. той издаде цяла книга: Predisposed: Liberals, Conservatives, and the Biology of Political Differences. От експериментите на Хибинг и неговата група следва, че левите и десните имат различни физиологични реакции на опасностите. Ако десният чуе силен шум, той реагира по-явно от левия.

Хибинг показвал на хората снимки, на които имало нещо отвратително – например огромен паяк върху човешко лице или открита рана с гъмжащи в нея червеи, и лесно можел да определи по техните реакции кой е ляв, а кой има консервативни убеждения. При вида на отвратителните снимки симпатиковата нервна система на консерваторите започвала да работи много по-силно – появявала се пот. Съвсем иначе реагирали левите – техните реакции били доста по-слабо изразени.

Друга серия от опитите на Хибинг се състояла в това, че на хората се показвали редица изображения, след които едни били неутрални, а другите – отвратителни. Консерваторите задържали очите си върху отвратителните снимки много по-дълго време от левичарите. Ето защо Хобинг стигнал до извода, че у консерваторите има нещо, което той нарекъл „негативно предубеждение“.

Като дълбоко ляв човек, каквито са почти всички американски професори, Хибинг заключил с прискърбие, че консерваторите обръщат внимание на всичко негативно, заплашващо и отвратително, докато правилните хора просто игнорират въпросните стимули. „Тези, които се намират в политиката вдясно, и тези, които се намират вляво, просто възприемат света по различен начина“ – обяснява Хибинг.

Това според мене е съвършено поразителен резултат. Още по-поразителен е с това, че авторът, принадлежащ към либералите, като че ли не разбира много какво е казал.

Той в известен смисъл даже съжалява „консерваторите“. Вижте, значи, колко са нещастни. Повредени са на когнитивно равнище. Когато видят нещастие, проблем, беда – се спират върху тях и мислят за тях, вместо да си кажат „това не ме вълнува“ и да изпърхат с крилца към следващото цветенце.

Откровено казано, този експеримент ми даде отговор на един въпрос, който винаги ме е занимавал: защо има толкова много левичари сред младите, благополучните, ситите, израснали без проблеми и грижи хора?

Отговорът: защото „ляв“ не е въпрос на убеждения. Това е състояние на душата. Това е преди всичко инфантилизъм. Това е безкрайна способност да се игнорират реалните проблеми, „защото на мене всичко ми е наред и аз не искам да се съсредоточавам върху това“.

Левичарят гледа живота през розови очила и се обижда много, ако някой му препоръча да ги свали.

Левичарят научава за афгански бежанец, който наел бандити, за да плиснат киселина в лицето на жена му за това, че е свалила хиджаба си, но не иска да се съсредоточава върху това. Той чете как в Афганистан мъж измъчвал и убил деветгодишната си жена (продали му я за жена на седем години за тридесет хиляди долара), и му е неприятно да мисли за това като за проблем. Той и не мисли. Той чете известие как Британският кралски флот е спасил преди четири години от Либия. терориста, взривил стадиона в Манчестър. „Няма да обръщаме внимание на тези печални неща“ – казва си левичарят.

„Отвратителни са тези работи, по-лесно е да бъдат блокирани още в съзнанието. Те са неприятни , а значи са нерелевантни. Всички, които ги забелязват, са просто фашисти“.

Левичарят чува за зоните в Париж, където не може да влезе полиция, за Моленбек, превърнал се в развъдник на тероризма, и ако за всичко това трябва да се мисли, то става въпрос за проблеми, които трудно могат да бъдат решени. Затова за тях не трябва да се мисли.

Тези факти не се вместват в картината за мир и щастие и затова трябва да бъдат игнорирани. Единственото, което смущава реално левичаря, са хората, настояващи, че всичко това трябва да бъде обсъждано. Необходимо е тези хора да бъдат обявени за расисти. Взривът на брюкселското летище е за левичаря само повод да се свика митинг срещу ислямофобията.

Левичарят прилича на домашна котка, която - приласкана и нацелувана от своите стопани, скача след това на всекиго в скута. На тази котка ѝ е много хубаво у дома. Но ако попадне в големия свят, няма да изкара и месец. Не защото хората са лоши. А защото хората са различни.

Истина е, че между левите и десните има не мирогледна, а психологическа разлика.

Ляв е този, който смята, че всички хора са добри. Всички хора са добри, освен тези, които не признават, че всички хора са добри.

Ако от Афганистан и Сирия идват гъсти потоци бежанци, те са точно такива, каквито сме ние. Нито тяхната култура е по-лоша, нито тяхната история. Трябва да ги посрещнем и да им се извиним за това, че на тях им е зле, а на нас ни е добре. Те имат други обичаи, но тези обичаи не са по-лоши и трябва да бъдат уважавани, трябва да им сготвим обяд според техните мюсюлмански закони. Ако мигранти в Кьолн организират тахаруш (групово изнасилване – бел. П. Н.), трябва да се замислим какво да направим за тези нещастни хора. Ако изнасилят някоя доброволка, тя трябва да бъде накарана да замълчи, за да не навреди на делото за помагане на бедните мигранти.

Злото е изкуствено конструирано понятие. Затова няма нужда от полиция и надзор. ФБР, ЦРУ и АНС са съставени от лоши хора, които подслушват чужди разговори, и това е позор. Защото всички хора са добри, нали?

Всички хора са добри. Затова всички заслужават благоденствие и благополучие. Които трябва да им бъдат гарантирани. Откъде ще се вземе благоденствието, след като те няма да работят, не е важно. Това е дразнещ и неприятен въпрос. Левичарят игнорира дразнещите въпроси.

Напротив, десни са тези, които смятат, че, за съжаление, не всички хора са добри. Хората се раждат равни. Но не са равни. Историята, възпитанието, средата, интелектът, личният характер, културата – всички те водят до това, че вече на девет-дванадесет години хората се различават помежду си.

И ако вие каните в задоволения, сит и щастлив Запад хора от друга култура и им казвате, че са много добри, а вие сте виновни пред тях, може да стане така, че добрите хора от другата култура вече да не мачкат велосипедисти в Таджикистан, а минувачи в Уестминстър.

Ако човекът беше винаги и навсякъде добър, нямаше да има нужда от държави.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.