СЛУЖБОМЕР

понеделник, септември 11, 2017

И с новите учебни програми ще пада яко зубрене

Имах намерение да напиша нещо за едно бившо комунистическо капище на петнадесет километра от Ихтиман в местността „Ушите“, сега потънало в боклуци, без някогашния величествен паметник, който рухна сам под напора на времето, и с една останала паметна плоча за една съшита с бели конци „антифашистка“ легенда, върху която плоча стрелките на часовника ще заличат скоро надписите, но когато седнах пред компютъра и понечих да започна, изведнъж осъзнах колко малко вече ме интересуват тези неща.

Защото има други въпроси, които са много по-съществени, много по-наложителни и много по-наболели, защото не паметниците, не бившите комунисти и не бившата Държавна сигурност пречат на демокрацията у нас, както мнозина демократи (?) се опитват да ни вменяват, а ѝ пречи именно мухлясалата реторика на същите тези демократи, пречат ѝ нескопосните им действия и заниманията им с дребнави теми, които се опитват да пробутват за много съществени, но от тези теми - не е ли истина? - почти никой всъщност не се интересува.

Пък и всяка жаба в края на краищата трябва да си квака в гьола.

Затова - сложих му пепел на предишния си замисъл и се обърнах към нещо друго.

И така, прочетох във вестник „Капитал“ една много интересна преводна статия на американския писател и експерт в областта на образованието Марк Пренски под заглавие „Светът се нуждае от нова учебна програма („Време е да поставим всички ученици в истинския център на образованието“).

Статията не е цялата, има пропуснати моменти, означени с [...], но дава изчерпателна представа за основната идея на автора: образователната система в целия свят е тотално неадекватна на потребностите на учениците и върви в обрасъл с храсталаци път, много страничен по отношение на магистралата, водеща далече зад хоризонта към бъдещето.

Аз обаче - за разлика от господин Пренски - съм дребен селски учител и световните проблеми трудно се вместват в главата ми, затова предпочитам да ги свеждам до моята вакарелска даскалска камбанария и оттам вече да ги оглеждам и преценявам.

Ето, проглушиха ни ушите, че вече ще работим по „нови учебни програми“ и всичко няма да е така, както е било до сега.

Нови учебни програми ли?

Нови учебни програми, които да готвят децата за живота, а не да им пълнят главите със зубрашка плява, няма да има в България и след хиляда години!

Така наречените днес нови учебни програми са пак старите - зубрашки и безполезни в по-голямата си част, само че малко поразджуркани.

За което лично аз си имам сигурен индикатор: наличието в учебната програма по български език на урок за залог на глагола (не винете учебниците и авторите на учебници, те са длъжни да следват учебните програми, а те се правят от едни лелки и чичковци, които нямат кьораво понятие от това кое е полезно и кое е безполезно).

Та ето го въпросният залог на глагола в „новата“ учебна програма за 8 клас:


И ми кажете сега, скъпи братя и сестри, колко пъти, по дяволите, ви се е налагало да прилагате в живота си знание за залог на глагола, да разпознавате отношението на глаголния субект към глаголното действие, каквото умение програмата изисква от учениците да усвоят!

Мога да продължа със същия въпрос, заменяйки „залог на глагола“ с други изрази, например със „сложно съставно изречение с подчинено обстоятелствено изречение за време“ (нещо, което някога съм учил чак в университета!) и така нататък, и така нататък.

Това са разбира се реторични въпроси, отговора - един и същ - го зная предварително.

Пък и си мисля сега нещо друго: понеже смятам да работя с два класа по иновативния метод „Обърната класна стая“ („Flipped classroom“), какво ли ще стане при една проверка, която ще установи, че нямам уроци за нови знания (това произтича от същността на метода), а в същото време учебната програма изисква 40% от уроците ми да са за нови знания?

Защото при проверки "отгоре", колежките знаят, се гледа под много дебела лупа „буквата на закона“, а приказките за свобода в действията на учителите са единствено за докладите и за публиката пред телевизорите.

Ще се справя, разбира се, не ми е за първи път да се разправям с бюрократи, но - да го река с една дума: ако сега трябва да започвам трудовото си поприще, никога не бих стана учител и никакви обещания за колосални заплати не биха ме примамили.

Не бих станал учител не заради децата, които според някои големи разбирачи сега били „много лоши“ и правели учителите „на маймуни“, с децата нямам никакви сериозни проблеми, но всичко останало, честно ви казвам, е невъобразимо тресавище, все по-тинесто и по-тинесто и все по-миризливо и по-миризливо с всяка изминала година.

Слава богу, че съм вече на финалната права:


ДОБАВКА: Статията на Марк Пренски според публикацията в „Капитал“ можете да прочетете ТУК.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.