СЛУЖБОМЕР

сряда, август 02, 2017

„Остани с мен“

Ако не сте гледали филма „Остани с мен“ („Stand by Me“, 1986 г.) и чуете, че е по произведение на Стивън Кинг, не очаквайте да видите вампири, извънземни или автомобили, обладани от зли сили.

Ако още чуете, че филмът е по повестта „Тялото“ („The Body“) на Стивън Кинг, не се надявайте да настръхнете от страх при вида на труп, който се изправя на краката си и тръгва да гони главните герои, че и не само тях.

Труп наистина има, но той е съвсем обикновен труп – лежи и не шава като всеки истински труп, а и се мярва само за миг отдалече, защото е само претекст, а не значещ елемент, вплетен в цялата история.

А историята е за четири момчета, които тръгват на двудневно пътешествие.


За два дена момчетата преминават през разни перипетии, срещат се с обидата, със смъртната опасност, със страха, с грубостта, които обаче успяват да преодолеят заедно.


Защото филмът, както и книгата, е всъщност за всепобеждаващото приятелство, тема, която Стивън Кинг разработва и в други свои произведения (например в „То“), а също така и за порастването – не случайно книгата има подзаглавие „Краят на невинността“ („Fall From Innocence“).

Момчетата се връщат в своя град, който им се струва някак си друг, някак си по-различен, но всъщност градът си е същият, променили са се те – излезли са от тази възраст, която наричаме детство.


Избягвам да препоръчвам филми, но за този ще направя изключение – ако ви падне, гледайте го.

А ако ви падне книгата, още повече – прочетете я…

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.