СЛУЖБОМЕР

вторник, август 01, 2017

Елън Уайт и аз

Идвам си от центъра на селото, до мене спира една кола, прозорецът се отваря и шофьорът, момък на около двадесет и пет години, ме пита:

- Обичате ли да четете?

- Да – отговарям.

- А искате ли да ви подаря една книга?

- Разбира се, искам.

- Ето – момъкът ми подава книгата, която вади от един от четирите кашона, които виждам колата. – Прочетете за нашето спасение.

След което казва „до виждане“ и докато успея да отговоря, колата вече е нагоре по шосето.

Поглеждам автора на книгата (винаги гледам първо автора, а не заглавието) – Елън Уайт.

И се върнах назад във времето.

Беше точно тогава долу-горе, когато комунистите си легнаха комунисти и се събудиха социалисти, а 99% от атеистите си легнаха атеисти и се събудиха правоверни вярващи от всякакъв калибър (най-много източноправославни, разбира се).

И ето че тогава се звъни на вратата на апартамента ни.

Отварям – момък и девойка на около двадесет и пет години.

- Обичате ли да четете?..

Аз обичам да чета и така библиотеката ми в Ихтиман се попълни с две книги на Елън Уайт (по това време – Елена Уайт, защото още не бяхме станали всичките англофони и се превеждаше главно от руски).

Елън Уайт (1827-1915) е американка, дейна участничка в основаването на църквата на адвентистите от седмия ден (у нас ги наричаме простонародно съботяни), която обаче е по-известна със своето обширно творчество (около двадесет нейни книги са преведени и на български език), интерпретиращо евангелски теми и въпроси на възпитанието (от религиозна гледна точка, разбира се).

Мисис Уайт е изключително популярна с книгите си по света, но е и изключително остро критикувана от тези, които виждат в нейните трактовки несъвместимост с техния зрителен ъгъл (християните много обичат да говорят за Христовата любов към ближния, но – с много редки изключения – веднага заемат бойна поза, когато не им угодиш с нещо).

А книгата, която така любезно ми беше подарена, се казва „Копнежът на вековете“ (на англ. „The Desire of Ages“).

Веднага щом си отидох, седнах да я прегледам: коментарен преразказ на живота на Исус Христос, което засега ме отказва да я чета – след „Син човешки“ на отец Александр Мен, „Животът на Исус“ на Ернест Ренан и „Животът на Исус“ на Давид Щраус четвърта интерпретация на евангелската история би ми дошла малко в повече.

От откъсите, които обаче прочетох, мога да кажа само едно: книгата е написана много увлекателно, простичко и разбираемо (евангелистите винаги са много близки до читателя и слушателя, за разлика от мнозинството мазни православни калимявки), има само един недостатък: отвратителния маниер да се говори за живота на Исус в свидетелско наклонение, но това може да е дефект на преводача, а не на оригинала.

Така или иначе – имам си за моята библиотека още една книга…


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.