СЛУЖБОМЕР

неделя, декември 28, 2014

Цитат от Карл Сейгън

Днес много се говори (нас по говоренето само арменците могат да ни бият, тяхното знаме според вица е метър на метър плат и на него нарисувани два метра уста!) за реформи в образователната система: ще променим образователните изисквания, ще променим програмите, ще променим учебниците.

А ще променим ли и изобщо как ще променим учителите – никой нищо не казва.

Макар че без такава промяна – чакайте реформи, колкото от джанка круши да роди.

И в този ред на мисли - ето един цитат от книгата на Карл Сейгън „Свят, изпълнен с демони: науката като свещ в мрака“ („The Demon-Haunted World: Science as a Candle in the Dark“, 1995 г.), която започнах да чета вчера (на руски, не на английски, пазил ме Господ):

„Бих се радвал да спомена с добра дума учители от началното, средното и основното училище, които са ме вдъхновили да се насоча към науката, но аз такива учители нямах. Ние знаехме наизуст периодичната система на елементите, занимавахме се с лостове и наклонени плоскости, запомняхме, че в зелените листа се извършва фотосинтеза, и научихме каква е разликата между антрацита и битуминозните въглища. Но го нямаше окриляващото изумление (според Сайгън науката е резултат от съмнение и изумление – бел. прев.), както нямаше и намек за еволюцията на идеите, нито дума за заблудите, които някога са били общоприети. В горните класове започнахме да правим лабораторни упражнения с предварително известен резултат – не го ли получиш, няма да получиш и добра оценка. Личните склонности, интуицията, желанието да провериш – и дори даже да опровергаеш една хипотеза – изобщо не се поощряваха. Винаги ми се струваше, че най-интересните глави в учебника са приложенията, но учебната година винаги свършваше, преди да достигнем до тези незадължителни страници. Забележителни книги по астрономия можеше да се намерят в библиотеката, но съвсем не в училище. Делението с опашка се изучаваше като набор от правила, по-скоро даже като рецепта, без всякакви обяснения защо този набор от обикновени деления, умножения и изваждания води до отговора. В горните класове ваденето на квадратен корен се преподнасяше с такава почит, все едно е единадесетата заповед, провъзгласена от планината Синай. Главното беше да се получи верният отговор и нямаше значение, че не си разбрал нищо. На втората година от изучаването на алгебрата часовете ни водеше един способен учител, от когото усвоих много знания, но той беше груб и често довеждаше момичетата до плач. Интереса към науката запазих в училищните си години единствено благодарение на книгите и научните (а също така и научно-фантастичните) списания…“

1 коментар:

  1. Просто средното образование има за цел да направи 85% от завършилите го годни за живот в обществото, но нищо повече. Не са виновни учителите, а целеуказването :)

    ОтговорИзтриване

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.