СЛУЖБОМЕР

понеделник, декември 01, 2014

Два стари филма

Скоро не бях гледал кино: разни други неща все не ми даваха възможност.

Вчера обаче започнах да наваксвам и като резултат - цели два филма.

1. „Самозванецът Тома“ („Thomas l'imposteur“).

Филмът е създаден през 1964 година по едноименния роман (някои казват – повест) на Жан Кокто (един от тримата сценаристи), който авторът пише през 1923 година, опирайки се на впечатленията си от Първата световна война, в която участва като доброволец.

Действието вплита в себе си войната с нейните жестокости…


…и любовта, фатално обречена във времето на военното безумие.


В ролята на принцеса дьо Борм виждаме актрисата Еманюел Рива (днес на 85 години), която познаваме също така от култовите филми „Хирошима, моя любов“ на Ален Рьоне, „Три цвята: син“ на Кшиштоф Кешловски и „Човекът и неговото куче“ на Франсис Юстер (в последните два филма – епизодични роли).


Добре направен филм от времето, когато френското романтично кино вече си е отишло и реалността присъства на филмовия екран в истинската си същност.

2. „Худини“ („Houdini“, 1953 година; в главната роля – Тони Къртис).

Изчел съм за Хари Худини (истинско име – Ерик Вайс) много неща, интересувайки се от него не само като велик маг, но също така и като разобличител на най-различни шарлатани, най-вече спиритисти (с което си навлякъл неприязънта на Артър Конан Дойл, с когото отначало бил в много добри отношения, но Конан Дойл вярвал сляпо в спиритизма и скъсал всякакви връзки с Худини).

Филмът не е нещо особено, но става за гледане, ако човек не иска да си напряга много клетките на мозъка.

В по-голямата си част върви като лека комедия, а постоянен център на действието са Хари и Бес Худини, съпрузи и партньори на сцената.


Показани са едни от най-известните трикове на Великия Худини…


…сред които и хвърлянето в реката, само че събитието, случило се през 1903 година, в действителност става на река Темза (Худини е окован с белезници и вериги, в сандък с окачена 30-килограмова гира), а във филма е на река Хъдзън, магът е затворен и окован в сандък без гира, но действието се развива посред люта зима, героят не може да намери дупката в леда - отнася го течението - и дълго плува под водата, за малко да се удави (Холивуд си е Холивуд!).


Присъства и сцена с разобличаване на спиритисти.


Краят е отново типична холивудска измишльотина за създаване на повече драматизъм и финално сиропиране.


Всъщност Хари Худини не се е удавил във водна вана на сцената по време на представление, а умира от перитонит.

Има няколко филма посветени на Худини, последният от които излезе по екраните тази година и който съм се приготвил също да гледам.

А в края един бонус – документални кадри от знаменитото събличане на усмирителната риза във висящо положение.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.