вторник, март 25, 2014

За свободата на четене

Не помня дали вече съм писал в този блог за чистенето на „приятели“ от Фейсбук и за свободата да избирам с кога да другарувам и с кого не.

Ако съм, значи малко ще се повторя.

Но този път ще бъде за блогрола.

Вчера изчистих оттам една личност, чийто блог иначе следях с известен интерес.

Не зная какво им стана на някои хора, но – както се казва – в ненормални ситуации човек проявява истинската си същност.

И ето че този мой „интернет приятел“ и автор на блог, който правеше впечатление на изключително благонамерен и човечен мъж, със събитията, развили се в Украйна и Крим, изведнъж се оказа яростен привърженик на имперската политика на Русия, защитник на инвазията в Крим, откровен путинист, та и – о! - сталинист.

Фашистите на бъдещето ще наричат себе си антифашисти (Чърчил)

Уважавам свободата на словото.

Всеки има право да си каже мнението и така трябва да бъде.

Но освен свобода на словото има и свобода на четенето.

Иначе казано – свободен съм да избера какво от кого да чета и какво от кого да не чета.

Путинистки, сталинистки и фашистки (което е идно и също нещо!) четива не влизат в кръга на интересите ми.

Ако искам все пак да прочета колко е велик и прекрасен Путин, ще се обърна към руските медии, за да пия вода от извора, а не да преглъщам предъвкана от нашенци руска информационна попара.

Така че на такива – сбогом.

Без всякакво съжаление, угризение и уважение…

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.