четвъртък, май 02, 2013

За един набожен

Забелязал съм едно странно нещо.

Много хора, когато наберат почтена възраст, изведнъж стават набожни.

А преди това са били убедени атеисти.

Дали подсъзнателна надежда за светъл живот в отвъдното ги тласка, дали подсъзнателен страх, че ще им се потърси сметка за земните дела – не зная: много са ми далече тези преживявания, защото съм още мъж в разцвета на силите си, както казва Карлсон.

Но и Цецо Антената е мъж в разцвета на силите си, ама ето – вика, че само Бог можел да го съди за делата му.

Бре, майка му мечка, и той станал набожен!

Дали подсъзнателна надежда, че всичко ще му се размине, го тласка, дали подсъзнателен страх, че рано или късно ще го облекат в раирано – не зная.

Но искрено се надявам да си получи заслуженото…

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.