СЛУЖБОМЕР

вторник, март 19, 2013

„Принцеса дьо Клев“

През пролетта на 1678 година в Париж излиза един анонимен роман – „Принцеса дьо Клев“ („La Princesse de Clèves“).

През 1780 година обаче произведението е издадено с посочен автор – Мари Мадлен дьо Лафайет, само че авторството не изглежда да е много сигурно (графиня дьо Лафайет умира близо сто години преди това, без да остави свидетелство, че е написала книгата).

Не съм чел романа и нямам намерение да го чета, но отдавна се канех да гледам филмовата интерпретация на Жан Деланоа по сценарий на Жан Кокто и най-сетне го направих.

Филмът е изграден със стилистиката на френското романтично кино от 50-те години и по всяка вероятност е едно от последните произведения в това направление (годината е 1961-ва, Жерар Филип е вече покойник, а „Новата вълна“ е заявила твърдо за себе си с „Красавецът Серж“ на Шаброл, „До последен дъх“ на Годар и „400-те удара“ на Трюфо).

На мене ми хареса, но на увредените от Холивуд едва ли ще им допадне.

Жан Маре и Марина Влади в сцена от филма.

Зная, че има филм и на Анджей Жулавски по „Принцеса дьо Клев“ със Софи Марсо отпреди десетина години, но не смятам да го търся.

Жулавски изобщо не го храносмилам…

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.