СЛУЖБОМЕР

вторник, ноември 13, 2012

„Момичето от Нагасаки“

Оригиналният текст е на Вера Инбер.

Същата Вера Инбер, която през 1946 година ще получи Сталинска награда за литература, после ще вземе участие в разправата с Борис Пастенрнак след излизането на „Доктор Живаго“ в Италия (1957 г.), но през 20-години на миналия век си играе на стихотворна екзотика и създава произведения, които по аршина на болшевишката критика не са нищо повече от сълзлива дребнобуржоазна упадъчност.

Както и да е, но скоро след създаването си съвсем непретенциозното стихотворение „Момичето от Нагасаки“ („Девушка из Нагасаки“, края на 20-те години на ХХ в.), под музиката на Пол-Марсел Русаков, придобива всенародна популярност, заемайки едно от първите места сред произведенията на руския градски фолклор.

Съответно – по законите на фолклора - търпи и някои промени: юнгата от оригинала се превръща в капитан (за по-голяма тежест може би), преправят се цели стихове, добавят се нови куплети (при различните изпълнителни – различен брой).

От многото интерпретации предлагам двете, които ми допадат най-много: на Джема Халид и на Владимир Висоцки, а накрая – за владеещите руски език – прилагам и оригиналния текст на Вера Инбер (за сравнение).


Той е капитан, роден е във Марсилия,

той обожава да спори, да шуми и да се бие,

той пуши със лула, пие най-силен ейл

и обича момиче от Нагасаки.

Тя има следи от проказа на ръцете,

тя има татуирани знаци

и всяка вечер жига в кръчмите

танцува момичето от Нагасаки.

Тя има такава малка гръд

и устни, устни алени като макове…

Заминава капитанът на далечен път

и обича момичето от Нагасаки.

Корали, алени като кръв,

и копринена блузка с цвят хаки,

и жарка, и страстна любов

носи той на момичето от Нагасаки.

Върна се капитанът отдалече

и разбра, че джентълмен със фрак

веднъж, замаян от хашиша,

заклал момичето от Нагасаки.

Тя има такава малка гръд

и устни, устни алени като макове…

Заминава капитанът на далечен път,

без да види момичето от Нагасаки.

ДЕВУШКА ИЗ НАГАСАКИ

(оригинальное стихотворение)

Он юнга, его родина – Марсель,

Он обожает пьянку, шум и драки.

Он курит трубку, пьет английский эль,

И любит девушку из Нагасаки.

У ней прекрасные зеленые глаза

И шелковая юбка цвета хаки.

И огненную джигу в кабаках

Танцует девушка из Нагасаки.

Янтарь, кораллы, алые как кровь,

И шелковую юбку цвета хаки,

И пылкую горячую любовь

Везет он девушке из Нагасаки.

Приехав, он спешит к ней, чуть дыша

И узнает, что господин во фраке,

Сегодня ночью, накурившись гашиша,

Зарезал девушку из Нагасаки.