Автор: Виктор Шендерович
Превод от руски: Павел Николов
Наскоро видях един хърватски идиот.
Той носеше униформата на хърватски полицай.
Дежуреше на летището в град Загреб и дойде при нашата кола. Всъщност дойде не именно като идиот – колата наистина беше спряла на неопределено за това място.
Излязох, за да обясня на полицая простата колизия: след минута ще пристигне служител от фирмата Rent a car, колата веднага ще замине и всичко ще си дойде на мястото…
Но полицаят ме прекъсна на средата на думата: говорете на хърватски!
На хърватски не можех. Можех (лошо) на английски.
- Английски, испански, немски – не! – отряза ме дошлият на също толкова лош инглиш. – Ноу! Тук е Хърватия! Говорете на хърватски!
Нямаше никаква техническа възможност да разговаряме.
Изумен, седнах в колата и с жена ми изминахме, по-далече от белята, сто метра напред, където вече се мяркаше, махайки с ръце, младежът от фирмата за коли под наем…
Който впрочем не се гнусеше да говори на английски език и то доста добър.
Защо си спомних този епизод?
Защото изведнъж разбрах: онзи кръгъл идиот вероятно се смята за хърватски родолюбец, за пазител на езика и културата. Страда от глобализацията. Търси случай да прекара морално чужденците, надошли там…
А младежът от фирмата за коли под наем сигурно изобщо не си мисли за патриотизъм. Той просто работи и заедно с милионите приветливи жители на Хърватия прави страната си по-богата и по-примамлива, привличайки туристите…
Които кръглият идиот прогонва от името на държавата.
Този ентусиазиран полицай е всъщност вредител – като почти всеки патриот от подобен вид (виж многобройните нашенски аналози).
Обича ли той Родината си? Несъмнено.
Само че на Родината му от това не й става по-леко.
* На руски: „Форменный идиот“, което буквално означава „идиот с униформа“.
