“I am not afraid of robots. I am afraid of people, people, people. I want them to remain human. I can help keep them human with the wise and lovely use of books, films, robots, and my own mind, hands, and heart. I am afraid of Catholics killing Protestants and vice versa. I am afraid of whites killing blacks and vice versa. I am afraid of English killing Irish and vice versa. I am afraid of young killing old and vice versa. I am afraid of Communists killing Capitalists and vice versa. But…robots? God, I love them. I will use them humanely to teach all of the above. My voice will speak out of them, and it will be a damned nice voice.”
Ray Bradbury, in correspondence with a fan, 1974
Не се страхувам от роботите. Страхувам се от хората, от хората, от хората. Искам те да си останат човеци. Мога да им помогна да си останат такива с мъдрото и възхитително използване на книгите, на филмите, на роботите, с моя ум, с моите ръце и с моето сърце. Страхувам се от католици, които убиват протестанти и обратното. Страхувам се от бели, които убиват черни и обратното. Страхувам се от англичани, които убиват ирландци и обратното. Страхувам се от млади хора, които убиват стари и обратното. Страхувам се от комунисти, които убиват капиталисти и обратното Но... от роботите? Господи, аз ги обичам. Ще ги използвам човечно, за да уча всички на гореказаното. Гласът ми ще говори с техния глас и той ще бъде дяволски хубав глас“.
Рей Бредбъри, в писмо до свой почитател, 1974 г.
