СЛУЖБОМЕР

понеделник, януари 23, 2012

Моите мисли за SOPA

Автор: Паулу Коелю

Превод от английски: Павел Николов

В бившия Съветски съюз, в края на 50-те и 60-те години, много книги, които поставяли под съмнение политическата система, се разпространявали неофициално в циклостилна форма. Авторите им не получавали и копейка хонорар. Напротив, те били преследвани, обвинявани в официалната преса и изпращани в печално известните сибирски лагери. Въпреки това те продължавали да пишат.

Защо? Защото трябвало до споделят това, което чувстват. Литературата позволила на идеите да поемат на път от Евангелията на политическите манифести и дори да променят света.

Нямам нищо против хората, които печелят пари от своите книги; и аз така си изкарвам прехраната.

Но вижте какво става. Stop Online Piracy Act (SOPA) може да се окаже пагубен за Интернет. Това е РЕАЛНА ОПАСНОСТ не само за американците, но и за всички нас, защото законът – както се твърди – ще повлияе на цялата планета.

Какво трябва да мисля аз по този въпрос? Като автор би трябвало да защитавам „интелектуалната собственост“, но не го правя.

Пирати от цял свят, обединявайте се и пиратствайте всичко, което някога съм написал!

Добрите стари времена, когато всяка идея имаше свой стопанин, си отидоха завинаги. Първо, защото каквото и да направи някой, все преработва едни и същи четири теми: любов между двама, любовен триъгълник, борба за власт и пътешествия. Второ, защото всички писатели искат техните произведения да се четат, било то във вестник, в блог, в брошура или на стена.

Колкото по-слушаме една песен по радиото, толкова повече искаме да си купим CD-то. Същото е и с литературата.

Колкото повече хора „пиратстват“ книги, толкова по-добре. Ако харесат началото, ще си купят цялата книга на следващия ден, защото няма нищо по-уморително от това да четеш предълги текстове на екрана на компютъра.

1. Някои хора ще кажат: Вие сте достатъчно богат, за да позволите книгите ви да се разпространяват безплатно.

Това е вярно. Аз съм богат. Но желанието да натрупам пари ли ме накара да пиша? Не. Моето семейство и моите учители ми казваха, че няма никаква перспектива в писането. А започнах да пиша и продължавам да пиша, защото това ми доставя удоволствие и осмисля моя живот. Ако ме мотивираха парите, щях да престана да пиша още преди години и щях да се избавя от това да се примирявам с неизменните негативни рецензии.

1. Издателската индустрия ще каже: Хората на изкуството не могат да просъществуват, ако не им се заплаща.

През 1999 година, когато бях публикуван за първи път в Русия (с 3 000 екземпляра тираж), страната страдаше от остър недостиг на хартия. Случайно открих „пиратско“ издание на „Алхимикът“ и го публикувах на своя уебстраница. Една година по-късно, когато кризата премина, продадох 10 000 печатни екземпляра от книгата. До 2002 година продадох един милион екземпляра в Русия, а досега съм продал над 12 милиона.

Когато пътувах през Русия с влак, се срещнах с няколко души, които ми казаха, че са открили за първи път моето творчество чрез „пиратското“ издание, което бях публикувал на моя уебсайт. В днешни времена стартирах уебсайта „Пиратът Коелю“ (вече част от блога на Коелю: http://paulocoelhoblog.com/category/pirate-coelho/ - бел. П.Н.) с линкове към всички мои книги, достъпни на Р2Р сайтовете. И продажбите ми продължават да растат – близо 140 милиона екземпляра по целия свят.

Когато изядете един портокал, трябва да се върнете в магазина, за да си купите друг. В такъв случай се налага да платите веднага. Но когато става въпрос за произведение на изкуството, вие не купувате хартия, мастило, четка или музикални ноти, а идея, родена от съчетанието на тези продукти.

„Пиратстването“ може да послужи за увод към художественото произведение. Ако го харесвате и харесвате неговата идея, ще поискате да си го имате у дома; добрата идея не се нуждае от защита.

Останалото е или лакомия, или невежество.

-------------------------------------------------

Забележка: Понеже английският ми е на пещерно равнище и може тук-там да съм се изгубил в превода, ето оригиналния текст - http://paulocoelhoblog.com/2012/01/20/welcome-to-pirate-my-books/).