СЛУЖБОМЕР

понеделник, януари 16, 2012

Реве та стогне Дніпр широкий

Това е любимата ми украинска песен.

Музиката е народна.

Текстът е на Тарас Шевченко и обхваща встъпителната част (12 стиха) от баладичната поема „Причинна“ („Омагьосана“).

А това момченце е очарователно с изпълнението си.

Реве та стогне Дніпр широкий,
Сердитий вітер завива,
Додолу верби гне високі,
Горами хвилю підійма.
І блідий місяць на ту пору
Із хмари де-де виглядав,
Неначе човен в синім морі,
То виринав, то потопав.
Ще треті півні не співали,
Ніхто нігде не гомонів,
Сичі в гаю перекликались,
Та ясен раз у раз скрипів.
Реве и стене широкият Днепър,
сърдито вятърът зафуча,
до долу гъне върбите високи,
мъгли като планини повдига.
И бледният месец тогава,
зад облака надзърнал едва,
като лодка в синьото море
ту се покаже, ту се потопи.
Още третите петли не са пропели,
никой никъде не шуми,
бухали в гората си подвикваха,
а ясенът скърца ли скърца.