СЛУЖБОМЕР

петък, април 29, 2011

Керенски на белия кон

Автор: Валерия Новодворска

Превод от руски: Павел Б. Николов


Александър Фьодорович Керенски бил сполетян от участта на всеки човек, следващ законите, и на всеки интелигент от времето на гражданската разпътица: срещу него се опълчили двете страни - и червените, и белите. Керенски защитавал преследваните, но за него самия не се намерил адвокат. През 1970 година в Ню Йорк Задграничната руска църква (както и сръбската) му отказала християнско погребение заради това, че бил погубил Русия и бил масон. И всичко, което той ще получи за 4 май, за 130-тата годишнина от рождението си, е тази скромна колонка.

Бъдещият ръководител на Временното правителство бил блестящ адвокат, последовател на Плевако и Александров (адвоката на Вера Засулич). Той защитавал унижените и оскърбените, клеймял властта, печелел политически процеси, не се страхувал от нищо. Участвал в адвокатския комитет за помощ на жертвите от 9 януари 1905 година. През 1906-та защитавал селяните, разграбили именията на остзейските барони, през 1912-та – членовете на арменската партия „Дашнакцутюн“. Изказвал се в подкрепа на М. Бейлис, жертва на черносотниците, толкова страстно, че бил даден под съд. Той споделял всичките надежди и заблуди на тогавашната интелигенция: ругаел „кървавия царски режим“ и мечтаел за революция. Станал член на партията на есерите, пишел радикални статии, за което дори лежал 4 месеца в следствения изолатор „Крести“ и бил изпратен за 5 месеца на заточение в Ташкент. Бил депутат в ІV Дума като представител на Трудовата група и най-добър оратор сред левите, а през 1915 година оглавил фракцията на Трудовата партия. Той станал един от лидерите на опозицията в Думата.

Именно Керенски призовал към неподчинение на царската воля, когато на 27 февруари Николай ІІ прекъснал със свой указ заседанието на Думата. Но неговият враг и отявлен монархист Шулгин е написал, че по това време Керенски спасявал царските министри от саморазправа, погрижил се за надеждна охрана и за всичките нужди на ненавиждания от него монарх и неговото семейство, опитал се да се договори с Англия за изпращането на Романови там. Той организирал заминаването на царското семейство в Тоболск, за да отдалечи нещастниците от нажежените в столицата страсти.

Когато Керенски станал министър на правосъдието във Временното правителство, негова заслуга се оказали политическата амнистия, признаването на независимостта на Полша и възстановяването на конституцията на Финландия. Върнатата от заточение „баба на руската революция“ Брешко-Брешковская обвинявала по-късно Керенски, че не е ликвидирал Ленин. Но той не умеел да удря противника си с пикел по главата. И напразно го призовавал към легитимен съд.

Керенски не се съгласявал да разреши заграбването на земята на помешчиците от селяните без откуп. Той се опитвал да удържи фронта, смятайки, че сепаративния мир с Германия е позор за Русия. А от Корнилов се страхувал, както всеки ляв интелигент се страхува от генерали и офицери; смятал, че войските просто ще задушат революцията, а такива настроения в офицерските среди, разбира се, имало. Керенски не повярвал в честните демократични убеждения на Корнилов.

Той рискувал отчаяно след преврата, опитвайки се да се изкаже на Учредителното събрание срещу болшевиките, но есерите не го пуснали. Помъчил се да се присъедини към генерал Каледин в Новочеркаск, но бил отхвърлен с възмущение. Като се прехвърлил през януари 1918-та година в Англия, той напразно искал от Антантата да започне пълноценна военна интервенция.

Като човек с леви убеждения, Керенски нито веднъж не напуснал пределите на триадата „Свобода. Собственост. Законност“. И поздравления на Сталин за победата в Съветско-финската война за разлика от Милюков не е изпращал.

Той се борел още дълго, четял антисъветски лекции и признал съветската власт две години преди смъртта си, като 87-годишен старец, за да умре в родината си. Но не го пуснали.

Най-добра епитафия му е оставил поетът Леонид Канегисер, разстрелян за убийството на чекисткия палач Урицки: „Тогава пред блажения вход в предсмъртен и радостен сън ще си спомня – Русия, Свободата, Керенски на белия кон“. До август 1991-ва Русия нямала какво повече да си спомня.



-------------------------------

Ако имате време, надникнете непременно тук: http://tv.dsb.bg/.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.