СЛУЖБОМЕР

вторник, април 26, 2011

Изпоналетях тук...

Автор: Валерия Новодворская

Превод от руски: Павел Николов


В света не останаха свободни пустини. Даже в Сахара се намери някакво гражданско общество и там, за наш укор, искат своята пустинна автономия. Няма къде да бъде отведен руският народ. По либийската пустиня бягат противниците и привържениците на Кадафи, ту противниците от привържениците, ту привържениците от противниците, а натовците летят над тях като богове. Но е трудно да бъдеш бог – попитайте братя Стругацки или Алексей Герман. Предлагам на всички да си спомнят бързо за романа на Стругацки „Трудно е да бъдеш бог“, а едновременно с това да се запознаят със сценария на Герман по романа. И още - попрочетете забележителния хуманист, теолог и демократ, свещеника о. Яков Кротов (мой, между другото, духовник). За правата и задълженията на прогресорите, работещи като богове, той си има своя версия.

Какво всъщност става в Либия? С Кадафи всичко е ясно. Дайте на диктатора диктаторовото – тоест Хага. И Лукашенко – в съседната килия. И както винаги - пишем двама, а един ни е в ума. Иначе казано – струва си да се запази една килия и за Путин, с молба да не се заема, резервирана. Ако, разбира се, у нас се създаде някога гражданско общество и започне да тича по нашата постсъветска пустиня. А докато у нас в столицата на главния площад стои пирамидата на Хеопс и не просто на Хеопс, а на Хеопс на куб по мащабите на своите злодеяния, с какво сме по-различни от Египет? Само че Древния Египет, без жасминови революции. Когато имало „роби, за да мълчат, и камъни, за да строят“ (Манделщам).

Натовците се оказаха в интересно положение. Гражданското население на Либия, в чийто състав, ако се съди по телевизионните репортажи, са попаднали не само деца, жени и старци, но и напълно здрави млади мъже, се юрна в плътни редици към остров Лампедуза, така че италианците не знаят къде да дяват това население, а французите вече сложиха на границата си катинар, покрит по-скоро с ръжда, отколкото с елдена каша.

Наистина, вместо да спасяваш и да изграждаш своята държава, по-лесно е да бягаш и да молиш за подаяние в чужда, изисквайки при това пълно обслужване. А кой ще движи вместо тях революцията – натовците ли? Кой ще сваля Кадафи освен шепата въстаници? Силните млади мъже, които бягат от проблемите на своята страна и от своя собствен диктатор, не предизвикват моето съчувствие и на мястото на италианците аз бих пресявала тези паразити още на трапа на кораба, отравяйки ги обратно да се сражават срещу Кадафи.

Става ясно какви са натовците. Те са гастарбатери, които вършат своята работа вместо малодушните (либийци, афганистанци, иракчани, виетнамци, кубинци, сърби и прочее). Но гастарбайтерите поне получават заплата, хранят своите семейства, сменят своите бедни изостанали страни с по-богати и просветени, живеят в комфорт, усвояват културата. А какво получават натовците? Оловни ковчези и проклятия по свой адрес. Пари не им плащат, напротив, те хранят, лекуват и просвещават, харчат за оръжие на бедните революционери, оставяйки в родината си семейства, получаващи известия за смъртта им, и сменят добрия си живот с палатки и окопи. Има международни закони, които защитават бежанците и преселниците, но няма никаква защита за натовците, нещастните гастарбайтери на човечеството.

ООН е лош работодател. Ако кметовете на градовете искат чистота, то поне разрешават на чистачите да използват срещу мръсотията, снега и леда лопата, метла, лом, пясък и сол. А тук: осигурете чистота (иначе казано – прекратяване на войната и защита на страдащия от Кадафи народ), но метли и лопати (с други думи – наземна операция) няма да имате. А без гастарбайтерите не може: като не искате сами да си метете улиците, да си строите къщи, да работите в заводите си – търпете гастарбайтерите. Таджики, узбеки, турци, украинци. Търпете и натовците, след като не искате да се занимавате сами със своите талибани, със своя Милошевич, със своя Саддам Хюсеин, със своя Кадафи. Колко десетилетия страдат кубинците от това, че през шестдесетте прогониха американците от залива Кончинос?

Мисля, че е време натовците да започнат да гледат на себе си като на доброволци, а не като на гастарбайтери и да не чакат кога ще ги наемат. Все едно ще кажат: „Изпоналетяха тук…“ Не трябва да се чака резолюция на ООН. Роналд Рейгън не чакаше, Бил Клинтън и Джордж Буш, спасявайки Югославия, Ирак и Грузия, също не чакаха. Не е ли по-добре да се повика „Мосад“, за да открадне Кадафи, да го отвлече в Хага и с това кръвопролитието да свърши? Време е да се смята, че всяка една крачка встрани от Декларацията за правата на човека и от Пакта за гражданските и политическите права е крайно беззаконие и ако предупрежденията и санкциите не действат, нека натовският конвой да открие огън.

А ако се върнем към романа на братя Стругацки, боговете натовци не трябва да погребват Кира и книжниците и да търпят Дон Реба в дяволския Арканар. Антон е бил прав – като човек. И нека да е прав и о. Яков: ние сме лоши християни. Спасителят не се е защитавал. Първите християни не са се защитавали. Означава ли това, че не е трябвало да се съпротивляваме на Хитлер? И ако пред нас е дилемата: да убием есесовците или да търпим Холокоста, според мене по-честно е да убием есесовците. Иначе ще ни се наложи да признаем съветските хора за праведници, защото са търпели Ленин, Сталин, Брежнев и Андропов. Не трябва да приравняваме християнството с безотговорността, пасивността и капитулирането. Може би си струва да престанем най-сетне да се молим за своите врагове и да започнем активно да се молим, включително и със сила, за своите приятели? За китайците, лежащи в затвора заради съвестта си, и за жертвите на тоталитаризма по цялата планета. Обама може би ще спаси своята душа, но на кого е нужна тя, ако заради неговата слабост и нерешителност злодеите започнат да диктуват своите закони на човечеството и загинат още стотици хиляди невинни хора, докато НАТО чака резолюция на ООН. Християнинът трябва да остане човек. И да подложи на риск личното, егоистичното спасение на собствената си душа.



-------------------------------

Ако имате време, надникнете непременно тук: http://tv.dsb.bg/.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.