СЛУЖБОМЕР

четвъртък, април 30, 2009

Цензурата настъпва

Оксана Жила, „Львівська Газета”


Този път цензурата се добра до училищните учебници: депутатите от Луганския и Миколаивския областен съвет настояват да се извади от училищната програма и от учебника „Украинска литература” за 8 клас произведението на Евген Дудар „Червената шапчица” като противоречащо на общоприетите морални норми, съобщава УНИАН.

Съответните обръщения до органите на държавната власт областните съвети са утвърдили на свои поредни заседания. Депутатите са приели решение да се обърнат към Кабинета на министрите на Украйна и към съответната комисия във Върховния съвет с искане да се извадят от училищната програма „учебниците с аморално съдържание”.

Както информира кореспондентът на УНИАН, депутатите о т Миколаивския областен съвет са нарекли произведението на Е. Дудар „Червената шапчица” „нищо друго, освен пропаганда на нисък морал, високомерие, грубост и безпросветност”. Според тях „учениците ще усвоят поведението на Червената шапчица, положителната героиня на Шарл Перо, на основата на произведението на Дудар, възприемайки примера за поредното развращаване на подрастващото поколение като нормално явление”.

Но акцентът на автора върху аморалността на Червената шапчица може да се разбере, като се направи паралел с известното произведение на украинския класик Иван Нечуй-Левицки „Семейство Кайдашеви”, поведението на главните герои в което също не предизвиква възторг. Но именно в това е поуката на повестта: като показва цялата низост на главните герои, авторът на подсъзнателно равнище оформя у читателя рефлекс за невъзприемане на подобно поведение. По същия начин сатиричното произведение на съвременния писател-хуморист Евген Дудар „Червената шапчица” разказва за едно вулгарно момиче, което пуши, пие, урежда си срещи с Вълка и измъква от Бабата последната й пенсия.


Превод от украински: Павел Николов


Тя, цензурата, май винаги се гради на „благородни” намерения!

сряда, април 29, 2009

Принцеси

Ако мислите, че в училище винаги се занимаваме със сказуеми и подлози, формули на Виет и Питагорови теореми, таблици на Менделеев и атомни тегла, климатични пояси и какви ли не още скучнотии, от които (особено ако е шестият час и отвън слънцето препича през прозорците) направо заспиваш, сериозно се лъжете.

Понякога се занимаваме и с много по-интересни неща.

Днес учениците от моя клас например правиха в часа по домашен труд при госпожица Тодорова принцеси. И понеже точно по това време нямах час, озовах се там и аз.

Цялата афера протече на два етапа.


Етап първи:

Приготвяне

Госпожица Тодорова показва като как стават тези работи.


Кой сериозно.


Кой с усмивка.


Момчетата не остават по-назад от момичетата.


И аз се правя, че правя нещо.


Да се изпече до леко златисто!


Едно малко клипче.


Етап втори:

Ядене

Вкуснооооо!


Без думи.


Ние сме най-гладни.


Аз - да не остана назад.


Госпожица Тодорова е много доволна.


Послепис: Следващия път учениците ще правят овчарска салата. Само че тогава ще имам час. Както казва лисицата от "Малкият принц": "В света нищо не е съвършено".

Послепис втори: Продуктите, от които са направени моите принцеси и принцесите на госпожица Тодорова, са наши, а не на учениците. Казвам го, за да не речете: "Ей, тези гладни даскали са излапали сандвичите на децата!"


вторник, април 28, 2009

Как руската църква помага срещу Инокентий

„Руската православна църква помага на българското правителство срещу Инокентий” – чета във вестник „Стандарт” и разбирам, че иде реч за жалбата, която правителството подаде в Европейския съд по правата на човека относно ултиматума за решаване на проблема с „двата синода”.

И понеже съм човек без абстрактно мислене, си представям тази работа с помагането в следните нагледни сценки (настоящи и бъдещи):


Сценка 1: Българското правителство се е засилило да прескочи един трап.

Сценка 2: Руската православна църква стои отстрани и вика: „Хайде хоп!”.

Сценка 3: Българското правителство цопва в трапа.

Сценка 4: Руската православна църква възкликва с българска поговорка: „Господи, аз ли криво ти се молих, ти ли криво ме разбра?”

Завесата пада.


неделя, април 26, 2009

Станишев, Путин и свинският грип


Свинският грип е вече в Европа.

Путин е създал комисия за борба със свинския грип.

Станишев ще ходи при Путин.

Очакваме скоро българска комисия за борба със свинския грип по руски модел.


събота, април 25, 2009

Интересни боклуци от стари времена

С колегата Джейсън се поровихме из разни боклуци, нахвърляни в една стая на училището и трупани там години наред. Оказва се, че е доста забавно да се ровиш в боклуци. Какво ли нямаше там, но на мене най-много ми допаднаха две табла за онагледяване на уроци по български език.

Първото табло обяснява зависимостта между яснотата и глаголната температура на текста:


Второто табло онагледява как "средната измерва положението на съвкупността от текстове върху оста на глаголната температура, а сигмата - разсейването им":


Не ме питайте какво означават тези неща. Не зная. Учеше се нещо такова някога отдавна, но аз подобни глупости винаги съм ги прескачал, прескачам ги и сега. А понеже стана въпрос за боклуци, виждате, че над ръката ми надничат цели три боклука (Маркс, Енгелс и Ленин - за недовиждащите).

Джейсън на свой ред пожела да се снима с Георги Димитров и нарече тази снимка "Аз и Дими":



петък, април 24, 2009

Петиция за българския език ли?

От масовото гледане на разни телевизионни Брадъри и други подобни май доста хора масово са изкукуригали.

Вървят из интернет призиви за подписване на една петиция за запазване на книжовния български език.

Текстът, който насочва към петицията, започва така (с известни варианти):


„Научихме, че освен всичко, което ни докараха, нашите политици искат да отменят българския език като задължителен за изучаване в българските училища.

Той пак ще се изучава, но не като задължителен предмет! Това означава, че държавата ни няма да изисква от гражданите си да са грамотни спрямо официалния език в нея - българският!

Предложението за отмяна на задължителността в изучаването на български език е дело на Лютви Местан (чийто майчин език е турският) и е прието на 20 март 2009 година на първо четене - без възражение!!!»


Няма да правим анализ на несъстоятелността на почти всяко изречение от текста, всеки средно интелигентен човек би трябвало да вдене, че той е съшит с бели конци и е писан от индивид, стоящ доста под средната интелигентност. Имаме пред себе си всъщност един долнопробен националистически предизборен пасквил.

Учудващото е обаче, че много хора хукнаха слепешката да подписват петицията, без изобщо да проверят посочените в цитата «факти», за да видят, че нямат нищо общо с истината.

Та във връзка с това питаме: петиция в защита на българския език ли трябва да подпишем (или да не подпишем)? Формално погледнато – да. Но иначе си е направо тест за интелигентност.


четвъртък, април 23, 2009

Леле, страх!

Когато си поел кормилото на властта и си блъснал кораба на държавата в най-кораловия от всички коралови рифове, съвсем естествено е да напълниш гащите от страх, че собствениците на този кораб могат в най-скоро време да ти потърсят сметка.

И нашите управници безусловно са напълнили гащите. Резултат са опитите да се изпратят протестите, митингите и манифестациите в гори тилилейски, далече от седалищата на властимащите.

Предусещат ли въпросните властимащи някакви бъдещи прояви на всеобхватна "народна любов"? Предусещат и още как! Нали тази "любов" са си я заработили с пот на челото.


Предизборно за Мюнхаузен

"Но тоя път се случи нещо ужасно: цамбурнахме с коня и аз затънах до шия в блатото. Навярно щях да загина, ако не се бях сетил да се хвана за собствената си коса и да се самоизтегля." - разказва за едно от приключенията си знаменитият барон Мюнхаузен чрез перото на Рудолф Ерих Распе.

А ние се чудим как да се измъкнем от блатото. Ами че баронът е казал как става това още през ХVІІІ век.


сряда, април 22, 2009

Ден на Земята в село Вакарел

Ръмеше дъжд, но осъществихме замисъла си. Направихме едно шествие от училището до центъра на селото, вдигайки колкото се може по-голям шум, за да събудим заспали съвести: Земята е наша и само от нас зависи дали ще я опазим!



На снимката: Александър с плаката, призоваващ живеещите около училището да не си изхвърлят боклуците в училищния двор, Антоанета с шапката за доброволни пожертвования, Джейсън Ислас (учител по английски език от Корпуса на мира, САЩ) с пионерското барабанче и моя милост с чинелите. Ако ви интересува в какво съм облечен - това е чувал, в който се слагат боклуци (!).


Моят предизборен лозунг

Ако трябва да измисля предизборен лозунг, той би бил следният:


Да ме простят Иля Илф и Евгений Петров за плагиатството, но звучи страшно актуално по отношение на предстоящите избори.


вторник, април 21, 2009

Вярващи с тоги на Велик инквизитор

"Оригне се Тартюф:
- Ах, Бог да ви помага!"
Молиер


Когато казвам, че в България гъмжи от лицемерни набожници, Тартюфовци от висока класа, които се тупат в гърдите, че са вярващи християни, но всъщност са такива, колкото аз съм трамвай, не съм си го изсмукал от пръстите.

Ето ви пресен пример от вчера.

В коментарите към публикация в един блог един анонимник (естествено, иска ли питане!) написа в 14:42 часа следното откровение:

"Аз съм вярващ... аз се доверявам и уповавам на Библията."

В 23:33 часа същият "вярващ" и "уповаващ се на Библията" ощастливи публиката така:

"Ще ми се да можех да го срещна драгоманския мангал Костов по улицата. Ей така, вървя си по Графа или Цар Освободител, и го виждам насреща и то, без да има придружители, бодигардове и т.н. Ще го ритам с удоволствие от центъра до Драгалевци и обратно."

А? Какво стана с вярващия християнин, къде отиде Библията с нейното "Обичай ближния си като себе си"? И дали не е прав Лео Таксил, като казва, че няма християнин, когото - ако го пляснат по едната буза, ще си обърне другата?

На този индивид му наметнете тогата на Велик инквизитор и веднага по площадите ще пламнат клади, на които ще горят живи хора. В името на вярата, кръста и Библията.

Смиреният и кротък Исус ли? Не го търсете в случая. Него подобни "вярващи" изобщо не го бръснат за нищо!


Снимка: http://operata.net/


понеделник, април 20, 2009

По следите на "Титаник"

По случай 100-годишнината от катастрофата на знаменития „Титаник” норвежкият лайнер "Балморал" щял да повтори до най-малки подробности маршрута му.

Вече се продавали и билети.

Та си мисля дали да не натоварим на лайнера цялото наше правителство с президента в добавка. Пътешествието на „Балморал” не предвижда сблъскване с айсберг, но… да не мислите, че при „Титаник” се е предвиждало?


неделя, април 19, 2009

Бойко Борисов улучи десятката

Ако имаше състезание кой от политиците ще си направи най-добра предизборна реклама по време на великденските празници, Бойко Борисов щеше да грабне лавровата клонка.

Казал той, че когато ГЕРБ дойде на власт, Разпети петък няма да бъде работен ден. И, естествено, е ударил в десятката. Не, разбира се, защото „българинът е вярващ”, както обяснява Бойко, тъй като повечето „вярващи” българи пълнят църквите само по време на Рождество и Възкресение, главно заради сеира или защото днес е модерно да си вярващ (Гоце Първанов също беше на великденска служба!), а защото е напипал една тънка струна в душата на съвременния българин: да има как да кръшне по какъвто и да е повод от работа. Не че и сега не го прави: в петък следобед отидох за нещо до кметството на града, но уви – рано-рано му бяха ударили катинара. Та затова казвам, че Бойко се е проявил в случая като отличен стрелец – сега ще го заобичат и някои истински религиозни хора, но и мнозина от коледно-великденските вярващи люде.

Забележка: Ред е на Станишев. Дано вземе и обещае за почивен ден деня на апостолите Петър и Павел, че да се уредя с имен ден, през който да не ходя на работа!


Снимка: Булфото


Мажоритарно разочарование

Когато тези, които ни уредиха с „мажоритарен елемент” за изборите, казват, че така искат мнозина от избирателите, изобщо не лъжат. Много от избирателите наистина искат да гласуват „за личности”, защото им били омръзнали спуснатите отгоре кандидати в партийните листи.

Още малко остава обаче до голямото разочарование. И тези, които се канят да гласуват „за личности”, ще видят, че зад въпросните „личностите” пак стоят същите партийни централи, които са редили партийните листи за „пропорционалния елемент”. И точно техните кандидати (понякога маскирани като „независими с подкрепата на…”) ще влязат в парламента. Хайде познайте по какво ще се различават там от избраните пропорционално? Въпросът е реторичен, отговорът ясен – по нищо.

На някои хора трудно ще им уврат тиквите, че проблемът не е толкова в пропорционалната (аз лично я предпочитам) или в мажоритарната система, колкото в това, че няма механизъм за контрол над депутатите, след като бъдат избрани.

Впрочем, при изборите за Велико народно събрание имаше „мажоритарен елемент”. Мале мила, що боклук влезе тогава – и пропорционално, и мажоритарно!


събота, април 18, 2009

Алена contra Лещански

Така е. Лещански предсказа, че Хасково ще бъде разтърсено от унищожителни земетресения, а Алена не закъсня да го опровергае, наричайки твърденията му „лъжа”.

„Гарантирам с името си на водещия астролог на България (брех, ма`а му стара! – П.Н.), че науката астрология няма нито изчислителните формули, нито емпиричния опит, за да прогнозира ден за земетресение, следствие на някакви звездни аспекти.» - казала Алена по bTV, цитирана от новинарския сайт actualno.com.

Тя, астрологията, не само няма формули за прогнозиране на земетресения, а и изобщо не е била, не е и никога няма да бъде наука, за каквато се опитва да ни я пробута астроложката, но това е друг въпрос, а тук думата ни е, че Алена се оказва много по-хитра от Лещански. Знае жената, че да се случи опустошително земетресение е с много, ама много по-малък шанс от това да не се случи и не пропуска случая да натрие носа на колегата си.

А иначе: Алена-Малена, Лещански-Мещански – все шарлатани от един и същ калибър.


Добавка: "Gazeta Wyborcza" е публикувала материал по случая. Честито на хасковлии, градът им стана известен и зад граница!


петък, април 17, 2009

Има още боклуци за чистене

Почистихме за Великден, нали?

Почистихме. Така е по традиция. Празникът трябва да се посрещне на чисто.

Почистихме, но останаха още много боклуци за чистене. Тях ще ги чистим през месец юни. Ако искаме изобщо след това да има празник.

А ако някой не е разбрал какво искам да кажа, да знаете, че този ще гласува я за БСП, я за ДПС, я за... Яне Янев.


четвъртък, април 16, 2009

Синята коалиция



От Ихтиман до Вакарел и обратно

Е, най-сетне. Първият по-дълъг велосипеден маршрут след зимата. Днес аз и моят колега Джейсън Ислас отидохме на работа от Ихтиман до Вакарел (18 километра) "на педали". И се върнахме оттам пак така. Удоволствието беше върховно. Направих и един клип в движение, като мислех, че ще е адски размазано заради тръскането и снимането с една ръка; а и апаратът ми е куче марка. Но се получи горе-долу поносимо:


сряда, април 15, 2009

Без Морис Дрюон

На 90-годишна възраст е починал фреският писател и академик Морис Дрюон - съобщава в своя статия "Le Figaro".

Дрюон е известен и на българския читател с поредицата си от романи "Прокълнати крале" ("Les Rois maudits").

Съавтор е и на популярната във Франция "Песен на партизаните" ("Chant des partisans"):



вторник, април 14, 2009

БСП И ДПС ИЗВЪРШИХА ПОДЛОСТ И ТРЯБВА ДА БЪДАТ НАКАЗАНИ

Едвин Сугарев


Открито писмо до гражданите на България


Това, което се случи вчера в българския парламент, прехвърли всякакви граници на допустимото. Опитът на управляващите да елиминират своите политически противници, прекроявайки в последния момент изборното законодателство, не е просто и само непочтен, нагъл и вреден за нашето общо бъдеще. Той е и подъл. БСП и ДПС извършиха подлост и тази подлост трябва да бъде наказана.


Едвин Сугарев и Румяна (съпругата ми) по време на протеста пред Народното събрание на 14.01.2009 г.

Драстичните изменения в изборното законодателство, гласувани само три месеца преди изборите, могат да бъдат определени само по един начин: като Закон за нов мандат на тройната коалиция. Целта е очевидна: да бъде елиминирана дясната опозиция и да бъде постигната служебна победа на изборите: мачът да бъде продаден още преди да е игран. ГЕРБ да бъде оставена без избор – и да трябва или да се съгласи на коалиция с БСП, или да остане в опозиция – и неразчленимата вече двойка от БСП и ДПС да управлява отново.Това е подло и тази подлост трябва да бъде наказана.

Този закон бойкотира демокрацията, той минира нейната морална основа. Законодателното прекрояване на правилата в полза на властта е по същество антидемократичен акт. И е първа стъпка към диктатурата. Той е и нещо повече: прекрояване на българските геополитически приоритети, ревизия на пътя ни към цивилизования свят.

Целият досегашен мандат на БСП и ДПС не просто говори, той крещи за тази перспектива. Под властта на тройната коалиция се превърнахме в най-корумпираната страна в Европа, бяха предприети безпрецедентни мерки за ограничаване на наглата крадливост на новата партокрация, бяха блокирани стотици милиони евро, отпуснати на страната ни за повишаване на нейния стандарт, бяхме с основание наречени “троянския кон на Русия в ЕС”. Това е не само бъркане в джоба на всеки от нас, унищожаване на нашите шансове и трудно завоювани позиции – това е национално унижение. Още един мандат на тези национални предатели ще ни извади от цивилизована Европа и ще ни запрати в Азия – в орбитата на Путинова Русия. Комуто харесва това бъдеще, нека гласува за тях. Но и нека помни, че в един решаващ момент е предал родината си.

Подменяйки изборното законодателство, управляващите промениха изцяло правилата на играта, които важат в нормалния демократичен свят. Те използваха българския съд със същата цел – да предотвратят регистрацията и явяването на избори на дясната коалиция между СДС и ДСБ. Няма как по друг начин да се тълкуват мотивите за отказа на фирменото отделение на СГС да впише новото и законно избрано ръководство на СДС в своите регистри. И няма как да се определят аргументи като абсурда, че тайния вот на всички членове на СДС бил “недемократична” изборна процедура – освен като откровено политически. Тройната коалиция гарантира своите кражби от европейските фондове и българските данъкоплатци с неработещо правосъдие и тотална липса на справедливост, но направи и нещо повече: превърна съдебната власт в инструмент за разчистване на политически сметки. Това е опасно – и нещо повече – това е подло. И тази подлост трябва да бъде наказана.

Сергей Станишев използва своята власт, за да дисквалифицира по всякакъв начин и с всякакви действия политическите си противници – включително и чрез въвеждането на “извънредно положение” в столицата на България. И това бе направено прозрачно, пред очите на всички. Не по времето, когато благодарение на рекета на Румен Гайтански–Вълка София бе зарита с боклук. А след като кризата беше преодоляна – и за да бъде върнат в боклучения бизнес отново същият Вълк. Подобно използване на властта в полза на собствени политически интереси е опасно за всяка демокрация, но и нещо повече. То е нагло и подло. И тази подлост трябва да бъде наказана.

За българския премиер и неговата политическа шайка (съжалявам, но думата е точна – няма как по друг начин да бъдат определяни негодниците, които ни управляват) не бе достатъчна сервилността и услужливостта на държавните радио и телевизия и множеството негласни официози. Той предприе безпрецедентно дори за българския преход усилие да създаде медиен монопол и да си осигури медиен комфорт по време на изборите, използвайки държавната власт и нейните материални ресурси. От няколко дни българската държава е съдружник на Ирен Кръстева, чиято медийна корпорация владее вече една трета от българския вестникарски пазар – а благодарение на гласуваното от управляващите законодателство ще заеме монополни позиции в цифровизацията на електронните медии.

Този акт бе гарантиран от правителството с една откровено далавераджийска сделка с близката до ДПС дама, в която държавата се включи с миноритарен дял и от която медийната корпорация на Ирен Кръстева ще получи имотите на Националната агенция по приходите в центъра на столицата – на стойност десетки милиони евро. Тези действия на управляващата политическа шайка са безпрецедентно посегателство спрямо свободата на словото и независимостта на медиите. Те са жест на директно корумпиране на медиите на най-високо държавно ниво. Този жест е опасен, нагъл и подъл. И тази подлост трябва да бъде наказана.

Българският премиер има една любима политическа рожба и нейното име е Държавната агенция по национална сигурност. ДАНС се роди в битката за влияние между Сергей Станишев и президетския наместник в правителството – Румен Петков. Тогава вътрешният министър бе принуден да подаде оставка заради тайната си среща с тъй наречените “братя Галеви” – дупнишките феодали, които от месеци са в ареста за рекет и организиране на престъпна група. В същото време Алексей Петров, агентът на НСС под прикритие, който организира тази среща и на чийто терен се проведе тя, не само че не беше санкциониран, но беше и повишен в ранг на личен съветник на Петко Сертов в ДАНС – въпреки добре известните си контакти с престъпния свят. Чрез него и други подобни фигури Сергей Станишев на практика превърна ДАНС в инструмент за оказване на политически натиск и острие за политическа разправа. Последният пример: само един министър, Николай Василев, се противопостави на позорната сделка с Ирен Кръстева. Дни след това ДАНС започна разследване срещу него. Подобна употреба на тайните служби за политически цели е опасна: тя е връщане към традициите на Държавна сигурност. Тя е и подла – и тази подлост трябва да бъде наказана.

Сергей Станишев и неговата политическа шайка си даваха много ясно сметка, че законодателната екзекуция на българската опозиция няма да бъде посрещната с овации от мислещите български граждани. Затова си потърсиха политически мекерета, които да задействат гилотината вместо тях. И ги намериха – в лицето на глашатая на ДАНС Яне Янев, неговата “консервативна” партия и неколцина провокатори от СДС, използвани вече със същата цел – за бламиране и блокиране на дясната коалиция. С техните подписи беше свършена мръсната работа вместо управляващите: беше внесено предложението за вдигане на изборния праг за коалиции от 4 на 8 процента. Това е подло и тази подлост е политическата идентификация на партията “Ред, законност и справедливост”.

След нея е ясно поне едно: няма никакъв консервативен проект, Джефри ван Орден напразно е бил път до София. Яне Янев и партийката му нямат нищо общо нито с консерватизма, нито със справедливостта, нито с българската опозиция. Те принадлежат към тройната коалиция и служат като нейно мюре, като нейни шутове и нейни момчета за мръсни поръчки. Тази роля е позорна и подла и тази подлост трябва да бъде наказана. Как? Като им обърнем гръб – защото не заслужават повече. И като им повторим истината, която е видна от вчера: Яне Янев, Иван Колчаков, Георги Марков и компания са просто мекеретата на тройната коалиция. Който иска нов мандат за сегашните управляващи, нека гласува за тях.

Подли са още много неща. Подло е да се хвалиш, че за четири години си построил шейсет километра магистрали, а подведомствените ти Батковци да сключват договори за стотици милиони с родните си братя – и да бастисват доброто име на България в очите на цивилизования свят. Подло е да обещаваш на избирателите си да се бориш срещу корупцията и да поемаш гаранции да разрешиш казуса с царските имоти, а после да сключиш корупционно-коалиционна сделка с въпросния, с извинение, цар. Подло е да се пишеш социалист и да обещаваш социална справедливост – и в същото време да къташ в най-висшия си партиен орган нагло охранени олигарси, на които да правиш подаръци от мащаба на Пловдивския панаир.

Подло е да говориш за “двойните стандарти” на ЕС към България, а сред твоите политически спонсори да са точно далавераджиите, съдени за доказани злоупотреби в размер 7,5 милиона евро. Подло е и техните авери в ЕС да са вече ефективно осъдени, а българският съд да бави топката по делата срещу реалните извършители – заради твоя политически чадър над тях. Подло е да говориш за националната сигурност на България и в същото време да работиш за пълната й енергийна зависимост от Русия. Подло е да лъжеш хората с приказки за по-доброто им бъдеще, като в същото време подготвяш безумни мегаломански проекти, които ще висят на българската шия поколения наред.

Подло е да говориш за справедливост и да делиш властта с политическа корпоративна групировка, чийто лидер се пъчи с обръчите си от фирми и хвърля в лицето на хората предизвикателства от рода на това как не яхта, а летяща чиния би си купил, стига да имаше възможност. Подло е да се гордееш с верую, отпечатано в пъстра книжка с название “Защото сме социалисти”, когато никакъв социалист дори не си, ами си най-обикновен комуняга – и не случайно и ти самият, и елитът на твоята властова свита са все синове или внуци на онези, които тормозеха България в течение на половин век. Подло е цялото това време, с което ни одари тройната коалиция: прогизнало от корупция, затънало до шия в простащина, култивиращо липса на морални критерии, политическа амнезия и чалга-култура. Подло е и цялата тази четиригодишна подлост трябва да бъде наказана.

Как? Като им го кажем в очите. Казвам им го: Вие сте подлец, г-н Станишев. Вие сте подлец, г-н Доган. Подлеци са всичките Ви свити и мекерета. Подлеци ще бъдат и тези, които гласуват за Вас. Подлеци и предатели – спрямо България. И тази подлост ще бъде наказана.

А ще бъде наказана, като ги изпратим там, където отдавна им е мястото: в историята. Затова нека си гласуват изборните капани, нека следващата седмица гласуват нова, по-висока изборна граница за коалиции. Ние пък ще направим така, че тези капани да не проработят. Ще направим така, че техните подлости да се обърнат срещу тях. Някой трябва да плати за мизерията и лъжата, за националните унижения и срама да се наречем българи, в които живеем от началото на новото хилядолетие насам.

Те трябва да бъдат тези, които ще платят – защото те са отговорните за всичко това. Трябва да гласуваме срещу тях и така да ги изпратим в историята. Българинът има инструмент, с който да изрази протеста си – и това е неговият глас в предстоящите парламентарни избори. И те – тези подлеци, които ни управляват от четири години насам, трябва да понесат целия протестен вот, целия гняв, цялото презрение, целия отказ да приемем тяхната недостойна игра и да играем по тяхната свирка – чрез които единствено можем да възвърнем националното си достойнство.

Можем ли да го постигнем? Можем го. Стотиците хиляди, които бяха на митинга на Орлов мост през 1990-а, не са се стопили в небитието, нито пък са се присъединили към днешната каста от подлеци. Те могат да накажат подлостта и могат да променят България. Трябва само да си повярват, да се убедят, че има смисъл да се опитва отново и отново, че не сме овце, които някакви пастири водят накъдето им скимне, че съдбата ни – и личната, и общата – е в нашите собствени ръце.

Знам много добре възраженията, съмненията, аргументите против. Знам – защото и аз съм възразявал, съмнявал съм се и съм имал аргументи против – и продължавам да ги имам. Знам, че наличната десница съвсем не е идеалният тим, че бъдещето, което би я очаквало като управляваща България, съвсем няма да е розово и безбурно. Само че това е, с което разполагаме днес. Няма как и откъде да си внесем друто политическо представителство. Срещу това имаме подлост, която трябва да бъде наказана – защото, ако не бъде наказвана, тя се превръща в норма за живеене. И имаме реална опасност – и за демокрацията, и за бъдещето на страната ни. Единственото реално оръжие, което имаме в ръцете си, е нашият избирателен вот.

И многото работа, която трябва да извършим, за да го превърнем в политическа реалност. Нужна е воля, нужен е кураж, нужно е говорене, нужно е споделяне, нужно е това писмо да достигне до всеки, нужни са още много такива писма, нужно е да бъдем не поданици, а граждани, и да определим сами съдбата си, да носим с достойнство отговорността за нашето общо бъдеще. Защото, ако се доверим на своите болки и огорчения, ако пропуснем да накажем подлостта и да защитим нашата национална чест и достойнство, утре можем да се събудим там, откъдето тръгнахме преди двадесет години: в условията на маскирана като демокрация диктатура – и във функциите си на сателит на Путинова Русия. Това ли е бъдещето, което искате да завещаете на Вашите деца?

Това не е бъдещето, което аз, Едвин Сугарев, искам да завещая на своите деца. Аз обичам родината си и не искам да я оставя в ръцете на подлеци, далавераджии и демагози. И затова казвам: аз няма да подкрепя подлостта и няма да живея в лъжа. В дългия си път съм имал и имам много съмнения, нанасяни са ми много рани, които болят и до днес, казвал съм открито и най-неприятните истини за тези, които днес водят дясната коалиция. Само че сега е време разделно – и загърбвам огорченията, оставям ги настрана. Ще гласувам за тях – въпреки всичко. И призовавам всички свои приятели – всички огорчени, наранени, изстрадали десетилетията на мизерния български преход, да го направят. Без тази подкрепа да е безусловна: защото една от причините, поради които сме на това дередже, е че не потърсихме овреме отговорност от тези, на които бяхме гласували доверие. Но и без лични амбиции – и само с една надежда – за повече истинност и автентичност в българския живот. Защото живеем във времена на подлост и тази подлост трябва да бъде наказана. И защото България заслужава по-достойна съдба. И всички сме отговорни пред нея.


14.04.2009


неделя, април 12, 2009

Едно есе на Станислав Стратиев

Покрай коментарите към пубикацията "Ден на майстора" в блога "Нямам идея" на Владимир Иванов (krizt) се сетих за едно есе на Станислав Стратиев от 90-те. Порових се малко из книжните си архиви (имам и такива) и успях да го открия. Станислав Стратиев почина през 2000 г., но девет години след неговата смърт написаното в "Обратни открития" продължава да звучи все така актуално. Ето:


Обратни открития


Напоследък правя обратни открития. Обикновено хората откриват, че нещо има - земно притегляне, Северен полюс, атомно ядро, Америка. Аз откривам, че нещо няма. Последното ми откритие се отнася до съзнанието. И националния ни манталитет. Все очакваме да се променят съзнанието и манталитетът, за да заживеем по друг начин. Ако не по-добре - поне по-цивилизовано. Тези очаквания са безпочвени - съзнание и манталитет няма. Те са като Годо - допуска се, че съществува, но го няма. Това откритие направих на Зюдбанхоф, гара почти в центъра на Виена. Оттам тръгват автобусите за България. Прииждат от цяла Европа европейци - дрехите им европейски, куфарите им европейски, децата им европейски и те самите също европейци. Държат се като европейци мислят като европейци, усмихват се като европейци. Манталитетът им европейски и съзнанието също европейско. В момента, в който се качат в автобуса - на българска територия - европейците изчезват. От Европа ги дели само едно стъкло, милиметри, още са на европейска земя, а вече не са европейци. Вече са си това, което са - жители на познатия ни до болка Балкански полуостров. С познатото ни до болка съзнание и познатия ни до болка манталитет. Тук е и същността на откритието - защо? Защо в Германия имат един манталитет, а у нас - друг? Защо в Швейцария едно съзнание а у нас - друго? Отговорът е прост до неправдоподобност - защото съзнание и манталитет няма. Те може би идват някога, също като Годо, може би някой някъде и да ги е виждал, но първите петдесет-сто години ги няма. Има закони, силно организирана държава и безпощадно преследване на всеки, който нарушава законите. Това е. Нищо не е оставено на съзнанието, нито пък на манталитета. Ефикасна и педантична полиция, високоразвито гражданско общество, правосъдие, което не прави изключение за никого. Всяко нарушение, дори и най-дребното, се наказва. Когато това работи петдесет години, започва да се оформя така нареченият немски манталитет или швейцарско съзнание. Попаднал в него, българинът като високоорганизирана и много гъвкава материя моментално се ориентира и няма проблеми. Играе според правилата на играта и в повечето случаи печели. Той е доказал свърхестествената си адаптивност със собственото си оцеляване на място, където въобще не може да се оцелее - Балканите. Затова може всякак - може със съзнание и с манталитет, може и без съзнание и без манталитет. Може с немски манталитет, може и с български манталитет. Всичко зависи от правилата на играта и дали изобщо има правила. Или е един съзнателно поддържан юруш, където със съзнание и с манталитет може само да си умреш от глад.


петък, април 10, 2009

Само Яне ще спаси София от боклука

Като видях с каква лекота Яне Янев събра разни отпадъци и даже си направи от тях парламентарна група, мисълта ми сама се насочи към извода, че нито Бойко Борисов, нито Сергей Станишев, нито никой друг няма да се справи по-добре със софийския боклук от Яне. Истина, истина ви казвам – правилният човек е Яне Янев! Хем събира отпадъци, хем ги рециклира!!


Развод с sms

Мъж от Саудитска Арабия се развел с жена си, като й изпратил sms със съдържание: „вече не сме семейство”. След това се уверил чрез познати, че жена му го е получила и… получил от съда потвърждение, че отново е ерген.

Мъжът се намирал по това време в Ирак, където участвал в нещо, „което описва като джихад” – пише "Arab News".

Разводът бил финансиран от съда в град Джеда – информира вестникът, според който това е първият случай на развод по този начин в Саудитска Арабия.

В тази страна действат ислямските норми на шариата, според които мъжът може да се разведе с жена си, като каже три пъти думите: „развеждам се с тебе”.


Публикувано в "Gazeta Wyborcza".


четвъртък, април 09, 2009

Фейсбук с 200 милиона потребители


- Днес ще приветстваме 200-милионния потребител на Фейсбук – информира Марк Цукерберг, съосновател на социалната мрежа. – Това е добро начало – добавя той.

Бройката не трябва да учудва никого – всички специалисти признават единодушно, че Фейсбук е променил света.


Фейсбук е най-популярната социална мрежа. По популярност е надминал не само конкурентите си, но и най-оптимистичните представи на своите създатели. Създадена през 2004 г. от студенти в Харвард, мрежата е трябвало да улеснява връзките между студентите от учебното заведение. Начинанието се оказало толкова находчиво, че за кратко време Фейсбук се появил и в други учебни заведения, а сега… чества своя 200-милионен потребител.


Комуникацията е сила


Днес Фейсбук е достъпен в целия свят и продължава да се развива. Благодарение на него потребителите си показват свои снимки, създават специални приложения (като куизове или тестове), но преди всичко мрежата помага за общуването и организирането в групи. Достатъчно е да си спомним, че последните протести в столицата на Молдова – Кишинеу, нямаше да са такива, каквито бяха, ако не можеше да се достигне лесно до хиляди хора… регистрирани във Фейсбук.

С посредничеството на мрежата студентите се уговаряха за демонстрациите, разменяха си снимки и си уговаряха срещи. Обменът на информация беше по-бърз от всеки друг път преди това, защото за разлика от телефоните, или есемесите, всеки можеше да изпрати съобщение на стотици хора едновременно.


Удивителният феномен


Фейсбук, наричан от много интернет потребители просто Фейс, направи своя създател най-младия милиардер в света. 24-годишният Марк Цукерберг попадна благодарение на мрежата в списъка на най-богатите хора…

Днес разположената в Калифорния фирма има над петстотин служители, а годишните й приходи надминават 150 милиона долара.

В своя интернет блог Цукерберг споделя мисли за предизвикателствата, които очакват фирмата.

- В света са останали много хора, групи и общности, чиито гласове искаме да свържем и да направим чуваеми за всички, които ще поискат да ги чуят – четем там.

- Затова, дори и когато празнуваме нашите успехи, ние не преставаме да работим върху овладяването на силата за споделяне на информация с когото и да е в целия свят – добавя Цукерберг.


Превод от полски: Павел Б. Николов


Заглавие

"Аргументы и факты" пише в свое заглавие:


"Беларус. С лице към Европа, а към Русия?.."

Ако персонифицираме Беларус, въпросът май ще се получи реторичен.


сряда, април 08, 2009

Куче разнася филия на гара Ихтиман


Да ви прилича по нещо на Яне Янев?


Тъжно

Късно е, минава полунощ. Главата започва да ме наболява.

Добре. Само още един вестник и край.

Заглавие с едри букви в LAVANGUARDIA буквално ме разтърсва:


"Приятели и близки се простиха с Мари Трини"


Videos tu.tv

вторник, април 07, 2009

Горбама

(Статия на политолога Андрей Пионтковски в Грани.ру)


Когато на нас, бившите съветски хора, ни показаха вожд, който върви и при това никой не го подкрепя и който говори самостоятелно и не чете от листи, той ни се хареса на всички.

Отначало дори никой не се вслушваше в това, какво именно ни казва. Очароваше ни приятното ромолене на меката южноруска реч.

Първите съмнения в неговата адекватност се прокраднаха, когато той едновременно призова:

а) съветската автомобилна промишленост да се превърне в законодател на модата в световното автомобилостроене;

б) ядрените държави напълно и окончателно да се откажат от своите арсенали с оръжие за масово поразяване.

Оптимистите още дълго се надяваха, че двете предложения са обичайната за политиците от едър калибър демагогия, а не фундаментално невежество по отношение както на съветската икономика, така и на глобалната сигурност.

Минаха повече от 20 години и на свободния свят беше показан в Прага новият му вожд, който много по-бойко от неговия изтормозен от световната прогресивна общественост предшественик четеше текстове, написани от гениалния чикагски пиаршчик Дейвид Акселрод.

С американската автомобилна промишленост вождът се оправи у дома си още преди своето първо задокеанско посещение, а в Прага дума по дума повтори предложението на Михаил Сергеевич с двадесет и тригодишна давност за ядрено разоръжаване. И отново възниква класическият въпрос: демагогия или наивност?

Ядрената нула отдавна вече е обсъждана в близките до Демократическата партия побъркали се на тема пацифизъм ляволиберални академически кръгове (Carnegie Foundation, Center for American Progress, Brooking Institute). Нееднократно ми се е налагало да разяснявам пред тези аудитории абсолютната неприемливост на подобно предложение за Русия и се надявах, че то няма да се появи все пак на равнището на официалната американска политика. Но явно са надделели някакви съображения от идеологически и пропаганден характер.

Чуждестранните кореспонденти в Москва цяла неделя се опитваха да се доберат до някакъв официален коментар от МВР, Министерството на отбраната, администрацията на президента или просто от прикремълските говорещи глави. Но „темите” още не бяха спуснати и ми се налагаше да отговарям аз. Напомнях, че действащата руска военна доктрина съвсем справедливо подчертава, че Руската федерация може да се сблъска със заплаха от потенциален противник, забележително превъзхождащ ни на конвенционално равнище. В такъв случай сдържащ агресията фактор ще бъде ядреното оръжие, чието първо използване в критична ситуация доктрината не изключва.

Ако го кажем съвсем просто, в новия обамовски прекрасен безядрен свят Русия ще бъде съвсем беззащитна пред огромното и растящо (по отношение макар и само на демографските тенденции) предимство на Китай на равнището на обикновените въоръжени сили. Може би КНР е наша приятелска държава, но военните доктрини не познават термина „приятелски”.

Затова никое руско правителство – путиново, антипутиново, постпутиново – никога няма да се съгласи с всеобщата ядрена нула. Както между другото и правителствата на другите ядрени държави, а най-вероятно общественото мнение и Конгреса на самите Съединени американски щати.

Може би Дейвид Акселрод не разбира тези прости неща. Той изобщо не е по това. Но хората, които ще водят реалните руско-американски преговори за стратегическите настъпателни оръжия, прекрасно си дават сметка, че ще се договарят не за прекалено оптимистично разоръжаване, а за поддържане на условия за взаимно гарантирано унищожаване към малко по-ниско равнище на ядрените арсенали. И няма защо да си мътим взаимно мозъка с лозунги от съветските програми за мир в целия свят.


Превод от руски (във влака от Ихтиман за София и обратно): Павел Николов


понеделник, април 06, 2009

Да се наредиш до големия

Мечтата на джуджето е да си намери великан, до когото да се нареди, че да не изглежда чак толкова джудже. Така, ако не друго, мисли си джуджето, ще добие вид на най-голямото джудже от всички други джуджета, както се казваше в стария лаф за съветското джудже. И не става въпрос, разбира се, за джуджета като тези от „Снежанка и седемте джуджета”, а за едни други джуджета.

Така, да речем, президентът Първанов се нареди до Хилари Клинтън. Цяла седмица бяхме облъчвани медийно, че държавният секретар на САЩ ще посети световния (?) енергиен форум, който трябва да протече под президентската егида. После се оказа, че Хилари Клинтън даже и не знае за това. Но през въпросната седмица на пропаганда никой от Президентството не опроверга лъжата. И в съзнанието на много хора се запечата невероятна картина: Хилари Клинтън идва на крака при Георги Първанов.

Сега пък Сергей Станишев се нареди до Барак Обама. Още неуспял да се върне от Прага, премиерът уведоми журналистите, че е поканил американският президент на посещение в България (нищо лошо дотук) и че (забележете обаче!) това е възможно да стане още до края мандата, който има неговият кабинет. За всеки здравомислещ е ясно, че подобна възможност е от сферата на фантастиката, но подети от пресата, думите на министър-председателя ще стигнат до мнозина и все в нечие съзнание все ще се запечата невероятната картина: Барак Обама идва на крака при Сергей Станишев.

Ех, джуджета, джуджета…


неделя, април 05, 2009

А японският император?

"Джефри Ван Орден агитира за Яне" - четем в пресата.

След това: "Берлускони удря рамо на Ковачки".

И чакаме с нетърпение: Кого ли ще подкрепи император Акихито?


Паралел

(по вдъхновение от Сандо и публикацията му „Първоаприлските майтапи на историята”)



Първото нещо, което му идва на човек да си помисли, когато види горния монтаж, е какво общо има между БСП и цар Иван Василевич (наречен Грозни, което в превод ще рече Страшен). Може и да има, може и да няма, но не за това е думата. А за общото в постъпките на народа.

В края на 1564 година цар Иван напуснал внезапно Москва с цялото си домочадие, приближени, слуги, държавната хазна и държавния архив. След един месец път царят се установил в Александрова слобода (днес град Александров), откъдето изпратил в столицата две грамоти, които били прочетени по негова повеля на площада пред целия народ. В първата грамота се изреждали имената на всички цареви изменници (измислени в това си качество, разбира се) – „князе и боляри, воеводи и дяци (министри), архимандрити и игумени „ (Радзински, „Йоан Мучитель”), а във втората грамота хитрият монарх се отричал от престола.

И какво направил честният народ („народ чесной” е стар руски израз, с който по правило руските управници наричали двукракото си овче стадо)? Вместо да зареже коварния и жесток цар в далечната (за онова време) Александрова слобода (имало е кой да оглави престола), народът изпаднал в ужас. Специална свещеническа делегация заминала да моли Иван да се върне. Дълго не скланял царят, докато най-сетне делегатите не приели неговите условия. А те отдалече предвещавали „велика кръв” (пак Радзински).

Сатрапът се върнал в Москва и сложил началото на опричнината

Това е историята на Иван ІV Грозни и народа му, който не намерил сили да се раздели със своя мъчител.

Каква е приликата с българския народ ли? Сетете се сами.

А на тези, които ще кажат, че това е предизборен намек, отговарям: никакъв намек няма, то си е направо очевидно!


събота, април 04, 2009

Другите за нас: „Ще ти продам евтино българско дете”

(статия във вестник „Gazeta Wyborcza”, 4 април 2009 г.)


Най-голямата акушеро-гинекологична болница в София печели от търговия с изоставени новородени деца. В подобна процедура са заподозрени и други български болници.



Проблемът се появява за първи път в българските медии в четвъртък. Оттогава е информацията, че е изчезнала цялата документация от 2003 до 2008 година за децата, изоставени от майките си в софийската болница „Шейново”.

За това, че липсват документи, е информирана през февруари местната управа в София от новият директор на болницата Иван Костов. От есента на 2008 година, когато напуска предишният директор Димитър Драгиев, Костов се занимава в болницата с преглед на документацията.

Общинските съветници веднага констатират, че от януари 2003 до август 2008 година в болничната документация не се появява нито едно дете, изоставено от майка си. В същото време работещите в болницата лекари-педиатри признават по време на разисквания в общинския съвет, че там се изоставят новородени деца поне два-три пъти в седмица.

Юрисконсултът на болницата Йова Петрова най-напред обещава на съветниците да им представи доклад за изоставените деца след два дена, после след един месец, а накрая признава, че документи просто няма. Според българските вестници юристката също е осиновила дете, родено в „Шейново”. Не се знае дали това осиновяване е било легално.

Драгиев е замлъкнал и твърдо отказва всякакви коментари. Ден след съдбоносното за него заседание на Софийския общински съвет агенцията за социално подпомагане съобщава, че „много неща навеждат на мисълта, че в болницата са правени опити да се заличат следи от търговия с новородени деца”.

Българските журналисти от вестник „Стандарт” разговарят с жени, които разказват за подробностите по процедурата.

Процедурата по осиновяване в България продължава много дълго. Така че някой намира начин за заобикаляне на закона, а цялата система започва бързо да живее свой собствен живот.

Двойката, която иска да осинови дете, но не възнамерява да се бори с бюрокрацията, може да се сдобие с детето веднага – ако само е готова да заплати добре. Най-скъпи са здравите белокожи новородени. След заплащане на сумата участващият в процедурата юрист отвежда бъдещите родители в родилното отделение, където вече чака биологичната майка, готова да даде детето си. Двете страни подписват документи, приготвени предварително от юриста…

Едно дете струва обикновено 5 хиляди евро. 2 хиляди евро от тази сума взема юристът, 1.5 хиляди - лекарите, останалото е за биологичната майка, най-често малолетна или много млада, често безработна и изоставена от бащата на детето. Според „Стандарт” самите лекари посочват майките, които са потенциално лесни за убеждаване да дадат детето си срещу малко средства.

Въпросът с търгуването на деца доминира от няколко дена в българските медии, вземайки връх дори над новините за кризата. Според много журналисти „Шейново” изобщо не е изключение, а с деца по този начин се търгува в много – някои твърдят, в повечето – български болници.

- За 5 хиляди евро съм щастлива майка на здраво момиченце и не виждам в това нищо лошо – разказва на журналистите жена, която си е купила дете. – Нямам угризения на съвестта, защото зная, че ако трябваше да премина през процедурата за осиновяване, щях да чакам за решение цели години.

Определеният от кмета на София за разследване на ситуацията общински съветник Данаил Кирилов признава, че ще има трудна задача.

- Когато някой унищожи първоначалната информация, следите по-нататък се губят. От административна гледна точка тези деца изобщо не съществуват – обяснява той.

Въпросът се разследва и от държавната агенция за закрила на детето.

- Проучваме информацията, но вярваме, че не става въпрос за криминално, а за административно нарушение – смята нейният говорител Христо Монов. – Няма как деца да изчезват от системата и никой да не знае какво е станало с тях.

На свой ред вестник „24 часа” твърди, че дори ако съдът нареди да се извършат ДНК проби за установяване на майчинство и бащинство, нещата така и така ще се проточат най-малко една година. През това време детето ще живее с новите си родители. Като резултат, дори ако ДНК покаже, че те не са негови биологични родители, заради доброто на детето съдът все пак ще му позволи да остане с тях.

Това не е първият български скандал с търговия на деца. През лятото на 2007 година журналистическа постановка на BBC успява да засече трафикант, който за 60 хиляди евро продава български деца в Германия и Норвегия. Родителите на децата, към които се е насочил трафикантът, обясняват постъпката си с липса на средства за отглеждане на детето и желание да му осигурят по-добър живот.


Автор: Марта Кажимерчик

Превод от полски: Павел Б. Николов


Хитрец Яне

Яне Янев внесъл предложение изборният праг за коалиции да се вдигне от 4 на 8 процента.

Хитрец си, Яне – би възкликнал Елин Пелин, ако беше жив, забравяйки за своя герой Андрешко.

Защото Яне Янев, който иначе заявява, че партията му „Ред, законност и справедливост” ще се яви самостоятелно на изборите, много добре знае колко са му шансовете да влезе при това положение в парламента. Знаем ги и ние. Нулеви.

Затова Яне се надява, че ако прагът за коалиции стане по-голям, някоя коалиция може да го гушне и него, за му гледаме сеира още четири години като депутат.

Този път обаче май не е познал.


петък, април 03, 2009

Не само нашите са хвърлили око на интернета

Прехвърляйки чуждите издания, попаднах в беларуския независим информационен портал SVABODA.NET на следното интересно заглавие – "ФІЛАРЭТ ПРА ІНТЭРНЭТ" ("Филарет за Интернет"). Ето какво четем там:


"Необходимо е активно регулиране на Интернет-съдържанието на законодателно равнище" — заявил митрополит Филарет на среща на Александър Лукашенко с членове на Синода на Беларуската православна църква. Във връзка с това, както отбелязал предстоятелят на Беларуската првославна църква, за Беларус можело да бъде полезен опитът на Китай. «Китайският опит е интересен с това, че отговорността за използването на Интернет не е възложена на държавата, а лежи на тези, които дават достъп до мрежата» - казал митрополитът. Според него «Интернет, който е разкрита врата към света, притежава могъщо влияние върху съзнанието на хората».


Пък ние, наивниците, си мислехме, че само министър Миков и компания са обзети от маниакална любов към интернета. А то я какви мисли се въртели в главите на беларуските земни наместници на Дядо Господ. Добре че нашите синодални отци в момента са заети да глозгат кокалите на просветния министър заради религиозните символи и вероучението, защото току виж и те започнат да припяват някоя благочестива и богоугодна ария на интернет тема.


четвъртък, април 02, 2009

Камъни за искащите подслушване в интернет

Сайтът ВИРТУАЛНА ГРАМАДА предлага на всеки, който не приема промените в Закона за електронните съобщения, даващи възможност за безконтролно слухтене в интернет, да хвърли виртуален камък върху портретите на тези депутати, които ще гласуват промените. Сайтът е предвидил и друга изненада за радетелите на следенето в Мрежата.

Хвърлянето вече започна! Първата цел е не депутат (гласуването на промените беше отложено), а самият министър Миков, който проля най-много сълзи за подслушването!!


сряда, април 01, 2009

Новата книга на Станишев сигурно ще бъде епистоларна

Ако някой е очаквал, че след издаването на книгата (?) "Защото сме социалисти" (на български и английски език - допълнена, с какво ли?), Сергей Станишев е залегнал да пише ново произведение ("Защото ще сме в опозиция", например), дълбоко се лъже.

В момнта премиерът се труди яко над писмовната форма ("Сергей пише писмо след писмо", Иван Бедров). Та следващата премиерска (трябва да побърза, че не му остава много да е премиер) книга неминуемо ще бъде епистоларна.

Да ме вземат дяволите, ако този път не отида да си взема автограф!..