Горбама

(Статия на политолога Андрей Пионтковски в Грани.ру)

Когато на нас, бившите съветски хора, ни показаха вожд, който върви и при това никой не го подкрепя и който говори самостоятелно и не чете от листи, той ни се хареса на всички.

Отначало дори никой не се вслушваше в това, какво именно ни казва. Очароваше ни приятното ромолене на меката южноруска реч.

Първите съмнения в неговата адекватност се прокраднаха, когато той едновременно призова:

а) съветската автомобилна промишленост да се превърне в законодател на модата в световното автомобилостроене;

б) ядрените държави напълно и окончателно да се откажат от своите арсенали с оръжие за масово поразяване.

Оптимистите още дълго се надяваха, че двете предложения са обичайната за политиците от едър калибър демагогия, а не фундаментално невежество по отношение както на съветската икономика, така и на глобалната сигурност.

Минаха повече от 20 години и на свободния свят беше показан в Прага новият му вожд, който много по-бойко от неговия изтормозен от световната прогресивна общественост предшественик четеше текстове, написани от гениалния чикагски пиаршчик Дейвид Акселрод.

С американската автомобилна промишленост вождът се оправи у дома си още преди своето първо задокеанско посещение, а в Прага дума по дума повтори предложението на Михаил Сергеевич с двадесет и тригодишна давност за ядрено разоръжаване. И отново възниква класическият въпрос: демагогия или наивност?

Ядрената нула отдавна вече е обсъждана в близките до Демократическата партия побъркали се на тема пацифизъм ляволиберални академически кръгове (Carnegie Foundation, Center for American Progress, Brooking Institute). Нееднократно ми се е налагало да разяснявам пред тези аудитории абсолютната неприемливост на подобно предложение за Русия и се надявах, че то няма да се появи все пак на равнището на официалната американска политика. Но явно са надделели някакви съображения от идеологически и пропаганден характер.

Чуждестранните кореспонденти в Москва цяла неделя се опитваха да се доберат до някакъв официален коментар от МВР, Министерството на отбраната, администрацията на президента или просто от прикремълските говорещи глави. Но „темите” още не бяха спуснати и ми се налагаше да отговарям аз. Напомнях, че действащата руска военна доктрина съвсем справедливо подчертава, че Руската федерация може да се сблъска със заплаха от потенциален противник, забележително превъзхождащ ни на конвенционално равнище. В такъв случай сдържащ агресията фактор ще бъде ядреното оръжие, чието първо използване в критична ситуация доктрината не изключва.

Ако го кажем съвсем просто, в новия обамовски прекрасен безядрен свят Русия ще бъде съвсем беззащитна пред огромното и растящо (по отношение макар и само на демографските тенденции) предимство на Китай на равнището на обикновените въоръжени сили. Може би КНР е наша приятелска държава, но военните доктрини не познават термина „приятелски”.

Затова никое руско правителство – путиново, антипутиново, постпутиново – никога няма да се съгласи с всеобщата ядрена нула. Както между другото и правителствата на другите ядрени държави, а най-вероятно общественото мнение и Конгреса на самите Съединени американски щати.

Може би Дейвид Акселрод не разбира тези прости неща. Той изобщо не е по това. Но хората, които ще водят реалните руско-американски преговори за стратегическите настъпателни оръжия, прекрасно си дават сметка, че ще се договарят не за прекалено оптимистично разоръжаване, а за поддържане на условия за взаимно гарантирано унищожаване към малко по-ниско равнище на ядрените арсенали. И няма защо да си мътим взаимно мозъка с лозунги от съветските програми за мир в целия свят.

Превод от руски (във влака от Ихтиман за София и обратно): Павел Николов