Ръмеше дъжд, но осъществихме замисъла си. Направихме едно шествие от училището до центъра на селото, вдигайки колкото се може по-голям шум, за да събудим заспали съвести: Земята е наша и само от нас зависи дали ще я опазим!
На снимката: Александър с плаката, призоваващ живеещите около училището да не си изхвърлят боклуците в училищния двор, Антоанета с шапката за доброволни пожертвования, Джейсън Ислас (учител по английски език от Корпуса на мира, САЩ) с пионерското барабанче и моя милост с чинелите. Ако ви интересува в какво съм облечен - това е чувал, в който се слагат боклуци (!).
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.