СЛУЖБОМЕР

сряда, март 25, 2009

Американски спор за границата на цензурата

„Хилари: Филмът” е заглавието на документален филм с продължителност час и половина, заснет преди миналогодишните избори и финансиран от консервативното сдружение Citizens United (Гражданско обединение). Филмът не направи кариера, но от вчера с него се занимават девет необикновено влиятелни надзорници: съдиите от Върховния съд на САЩ. Тяхното решение, твърдят коментаторите, ще има фундаментално значение за установяване на границата между журналистиката и предизборната реклама. „Резултатът от това дело ще повлияе на това как ще разясняваме на хората важните явления в американската политика” – твърди продуцентът на „Хилари” David Bossie.

Предмет на спора е интерпретацията на приетия преди седем години закон на McCain – Feingold (съавтор е бившият кандидат на републиканците за президент John McCain), който определя дълъг списък от ограничения за „предизборните послания”, иначе казано – за програмите, излъчвани по време на предизборна кампания. Едно от условията е финансирането на продукциите да става от регистрирани организации, които на свой ред могат да подкрепят избрани от тях политически кампании само до определена сума. Когато законът започва да действа, всички си мислят, че се отнася само за кратките телевизионни спотове.

Но преди началото на миналогодишните предварителни избори Федералната избирателна комисия (FEC), която отговаря за спазването на закона McCaina – Feingolda, реши, че „Хилари” подлежи на същите ограничения като нормалните спотове. На създателите на документалния филм беше наредено да ограничат рекламата на филма, не им беше разрешено дори – без това да е съгласно с изискванията на закона – да го излъчват в pay-per-view каналите, позволяващи на зрителите да гледат платени програми по поръчка.

Продуцентите на „Хилари” се обърнаха към съда, но през януари 2008 година, когато предварителните избори с участието на кандидатиралата се за президентската номинация на демократите сенатор Клинтън едва започваха, съдът застана на страната на комисията.

Според правителствената страна „Хилари” е обичаен разширен политически памфлет. „Без съмнение основното послание на филма е, че характерът, убежденията, квалификацията и личната история на сенатор Клинтън я правят негодна да изпълнява функциите президент на САЩ” – пише правителственият адвокат Edwin Kneedler в разяснението, направено от FEC.

Адвокатът Ted Olson, който представлява Citizens United, смята, че единствената цел на филма е била да привлече колкото се може повече зрители. Той добавя, че произведението не убеждава да се гласува за когото и да било. Според него изискването да се посочват източниците на финансиране заплашва свободата на словото, гарантирана от конституцията; защото някои влиятелни спонсори желаят да останат анонимни и могат да оттеглят подкрепата си, ако се държи на това посочване. Властите смятат обратното – повечето информация за спонсорите означава повече информация за общественото мнение, което разширява свободата на словото.

На страната на комисията застана вестник „New York Times”. Според вестника победата на Citizens United би създала „огромна празнина в правото, позволяваща на корпорациите да залеят политиката с пари до такава степен, каквато не сме виждали от десетилетия”. Според Citizens United делото има по-широки измерения, особено във времето на еволюцията на медиите и заличаването на границите между журналистиката и публичното изразяване на мнението. Комисията обаче намира, че сдружението не е информационна медия, а филмът не е имал информационен характер.

С критичните бележки на Citizens United е съгласен Репортерския комитет за свобода на печата, който защитава свободните изяви на медиите в САЩ. „От създаването на Америка публицистичните разкрития, свързани с публичния живот, са обхващали не само информацията, но и коментара” – отбелязва комитетът, изисквайки съдът за отхвърли решението на FEC. „Кой е дал право на FEC да решава какво е информация и в какъв формат трябва да се представя тя?” – пита юристът на комитета Gregg Leslie.


Превод от полски: Павел Николов (по Piotr Gillert, вестник „Rzeczpospolita”)


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.