Не е лесно

Болен Лидеров каза в Парламента, че когато става въпрос за членството на Турция в Европейския съюз, никой няма право да говори от името на България.

Което означава, че по въпроса България просто трябва да мълчи.

Не ви ли напомня това за бай Тошо?

Който викаше, че трябва да се понаведем, за да ни отмине бурята (перестройката).

Бурята, разбира се, не ни отмина, а скоро помете и Тато.

Както рано или късно Турция ще стане член на Европейския съюз, а Болен ще изпадне в сериозна безтегловност.

Няма ли я Турция като враг, спукана му е работата.

С какво ще си чеше тогава езика?

Ох, не е лесно да си болен!

Реклама

Преди много време ви споменах за един, който не вярвал на табели.

Защото веднъж видял табела „Жени“, влязъл вътре, а се оказало, че е тоалетна.

По същата причина аз не вярвам на реклами.

И пропускам рекламите покрай очите и ушите си.

Но когато мои приятели от далечна Америка „правят реклама“ на българска бира [1], не мога да се въздържа и да не ви я предложа (рекламата, не бирата!).

1. Публикация в блога „O it was lost for ever! and we found it not“.

Ах, това кино!

Големият румънският поет Михай Еминеску бил много беден.

То кой ли голям поет е бил богат, или ако е бил богат, не е зарязал богатството си (виж Байрон), но да не се отклоняваме.

Михай Еминеску имал един благодетел.

Който му помагал от време на време с пари.

Но не с много.

Мога да го позлатя, казвал неговият благодетел, явно мъдър човек, но тогава той ще престане да пише истинска поезия.

Тази история, която ми разказа много отдавна моят учител по френски език, добър познавач на румънската литература, си спомних, когато прочетох, че нашенските кинаджии са ревнали за държавната хранилка, без която, казват, нямало да има кино.

Каква е връзката с Еминеску ли?

Ами никаква, асоциацията е с обратен знак.

Първо Еминеску бил голям поет.

Затова получавал по нещо от своя благодетел, а не за да стане голям поет.

Второ, не получавал много, за да не се разглези.

Че то на разглезения и малко да му даваш след това, и много – загубен е за изкуството: научава се все да иска, а снася запартъци (развалени яйца).

И още, пак в този план на мисли, си представих едни фантазен образ: Дъстин Хофман и Стивън Спилбърг реват пред Чичо Сам за държавна субсидия.

Представих си това и ми стана много смешно.

Книга за четене

Дръпнах си от Мрежата интересна книга за четене ("Руско-ординската империя на страниците на Библията").

Не, изобщо не съм привърженик на „новата хронология“.

Фоменко и Носовски поставям там, където поставям гледачките на карти, но това е отделен въпрос.

Книгата определено ще ми бъде интересна.

Първо, свързана е с Библията, а аз не пропускам четиво, свързано с Библията (освен ако не е попско).

Второ, изгарям от любопитство да разбера как двамата бащи на „новата хронология“ поместват Русия на страниците на Светото писание.

Пък току-виж получа освен това и вдъхновение за присъствието на България в Библията [1], след което всички сидеровци и расатковци ще ме залюбят безвъзвратно.

1. Според Фоменко и Носовски Библията, във вида, в който я познаваме днес, е съставена през ХVІІ век, така че нищо чудно там да пише за България, ама ние с убогите си мозъци да не можем да го проумеем. Затова е нужно вдъхновение в стила на "новата хронология".

В акция

Момичетата от украинската организация „Femen“, бореща се за равноправие на жените, не пропускат да ударят от време на време по някоя „плесница на обществения вкус“ с нестандартните си акции.

Наскоро активистка на движението изненада участниците в бизнес-конференция с неочакваната си поява и лозунга: „Дайте на жените пари“ (в смисъл на „работа“).

Друга активистка, възмутена от грубото мъжко държание към жените в метрото, предупреди мъжете, че…

Лоша работа, „братя по пол“, на плаката пише: „Ще ви откъсна яйцата“.

Още един фотоментаж

Не мислех, че ще продължа темата за фотоментажите, но съм принуден.

По електронната поща получих следната снимка.

И текст: „Попаднах на тази снимка във Фейсбук и бях шокирана… след което пуснах търсачката с ключова дума „просветно министерство“ и попаднах на вашия блог. Сметнах, че може да бъде интерес за вас и да провокира следващия ви пост…“

Снимката наистина предизвика интереса ми.

Но и аз пуснах търсачката.

Защото съм от стара коза яре.

И проверих три онлайн книжарници.

Резултатът беше следният.

Блокирах веднага адреса на подателката.

Може би става въпрос за злонамереност.

А може би наистина е видяла и дръпнала фотоментажа от Мрежата.

Но това не смекчава „вината“.

Електронната ми поща не е пространство, където всеки може да ръси неща, които са го „шокирали“, но не си е направил труда да провери истина ли са, или не са…

Ментажи

Технологията винаги е помагала на човека да се бори с ментажите.

Някога например викането на духове било много на мода.

Дори сър Конан Дойл бил горещ негов привърженик.

И се събирали хората на спиритични сеанси, викали духове и духовете идвали от отвъдното, мяркайки се в дъното на почти тъмната стая, задължителна за всеки спиртичен сеанс, покрити с бял саван.

Идвали духовете, ама до изобретяването на ноктовизора.

Тогава настъпил краят и на спиритичните сеанси, и на появата на духове в почти тъмни стаи.

Никой „дух“ не би рискувал да се окаже, че е най-обикновен човек, наметнат с бял чаршаф.

С други думи – че е ментаж.

А същата съдба сполетя и фотоментажите (да не се бъркат с фотомонтажите!).

С появата на лесните компютърни техники за обработка на фотографски изображения, малцина вече ще се излъжат, че е истинска една обработена снимка, която се опитват да им пробутат като сензация.

Каквито са, да речем, следните фотоментажи, които трябва да ни убедят, че уж някога на Земята са живели хора-гиганти (има една такава недоказана с нищо теория).

Вярвате ли на тези снимки?

Ако им вярвате, повярвайте и на тази.

Нарекъл съм я: Смъртта излезе от гардероба, докато пеех „Ти ли ме бутна, или сам паднах?“.