ФРЕДЕГУНДА, КРАЛИЦАТА НА ФРАНКИТЕ: СЕКС, КРЪВ И ВЛАСТ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Предания от дълбока древност са запазили образа на една жена, чийто живот приличал на страшна приказка, исторически приключенски филм и еротичен анекдот едновременно.

Младата Фредегунда нямала знатен произход. Тя била красива, честолюбива и предприемчива девойка. Родила се в средата на VI век в северната част на днешна Франция, където се намирала Неустрия, едно от франкските кралства. В Париж, нейната столица, на трона седял Хилперих от династията на Меровингите. Още на дванадесет години го оженили за деветгодишната Аудовера. След петнадесет години съпружески живот кралското семейство имало вече трима синове. Именно при Аудовера се наела за прислужничка младата красавица Фредегунда.

Като се установила в двореца, тя разбрала, че длъжността на слугиня едва ли ще позволи да се разгърне нейното честолюбие. Харесала много Хилперик, а и самият крал постоянно показвал признаци на внимание към миловидната прислужничка. На Аудовера тъкмо ѝ предстояло да ражда отново и Фредегунда замислила хитър начин да отстрани своята господарка.

Когато кралицата родила дъщеря, съпругът ѝ бил на военен поход. Време било да кръстят малката принцеса и решили да не чакат връщането на бащата. Фредегунда пошушнала на господарката си, че в целия Париж няма достатъчно знатни дами, за да станат кръстници на новородената, и предложила на кралицата сама да кръсти дъщеря си. Така и направили. И когато се върнал, Хилперик се сблъскал с проблем: според тогавашните закони кръстниците се смятали за роднини, стоящи не по-долу от кръвните, и кралят не можел да продължи живота си с кръстницата на своята дъщеря (макар че била негова законна съпруга). Правният казус бил решен просто: кралят се обявил за ерген и изпратил несъобразителната Аудовера заедно с малката ѝ дъщеря в далечен манастир.

”Изгонването на Аудовера”, Албер Менян

Скуката на ергенския живот монахът убивал в обятията на Фредегунда, която дори му родила син. Но за разочарование на своята любовница кралят не помислил да се жени за нея. Вместо това през 567 година се оженил за вестготската принцеса Галсвинта. Най-напред новата кралица поискала да изгонят Фредегунда от двореца. Тя донесла със себе си такава голяма зестра, че Хилперик въздъхнал тежко, но изпълнил нейния каприз. Любовницата му се настанила наблизо и започнала да чака. Новият кралски брак не се отличавал със стабилност – между съпрузите постоянно избухвали скандали. След около година Галсвинта заявила, че ѝ дотегнало от парижкия живот, че мъжът ѝ може, ако иска, да се задави с нейната зестра и че заминава при своите родители в Пиренеите. Напразно кралят се опитвал да успокои разбеснялата се жена, а когато легнала да спи, накарал един от слугите си да удуши отвратителната съпруга. На сутринта „открил“ кралицата бездиханна, обявил траур и пратил да извикат Фредегунда.

Убийството на Галсвинта

След девет дена вдигнали сватба. Меденият месец бил вгорчен обаче от Брунхилда, сестра на покойната Галсвинта. Тя била жена на Сигиберт, крал на Австразия, франкска държава, разполагаща се на териториите на днешна Белгия, Холандия, Западна Германия и Северна Франция. Сигиберт бил роден брат на Хилперик, но не слушал гласа на кръвта, а на любимата си жена. Под нейно влияние Австразия обявила война на Неустрия. Отначало успехът съпътствал войските на Сигиберт – те успели да превземат Париж. Кралската двойка едва сварила да избяга от столицата в Руан. Докато Хилперик събирал отряди по своята Неустрия, Фредегунда решила да действа по-просто. Тя изпратила двама свои верни хора в лагера на враговете. Пред стражите пратениците заявили, че са австразийски шпиони, които се връщат от Руан с важни сведения. Завели ги при Сигиберт и те моментално проболи краля с кинжалите си. Охраната се опомнила и съсякла убийците, без дори да разбере кой ги е изпратил. В лагера на австразийците настъпила паника и точно тогава пристигнал Хилперик със свежи попълнения. Агресорите побегнали, през 575 година Париж бил освободен, а наскоро овдовялата Брунхилда била пленена.

САНТА БАРБАРА НА СТАРОФРЕНСКИ С КРЪВ

Фредегунда празнувала победа. Тя родила на мъжа си няколко деца и се наслаждавала на всички привилегии, съпътстващи кралската власт. Настроението ѝ помрачавало само съществуването на децата на Хилперик от първия му брак: именно те, а не нейните потомци трябвало да наследят престола. Плюс това доведените деца сами давали повод за безпокойство. Принц Меровей внезапно се влюбил в лежащата в руанския затвор Брунхилда. Двадесет и осемгодишната затворничка му отвърнала с взаимност и руанският епископ Претекстат венчал принца с неговата леля. Хилперик побързал да замине за Руан, изпратил Брунхилда по-далече от греха в нейната Австразия, заповядал да обръснат на сина му тонзура и го затворил в манастир. Меровей, който изобщо не мечтаел за монашески аскетизъм, избягал от манастира, криел се, докато не му пораснали косите, а след това вдигнал метеж срещу родния си баща. Когато кралската войска обградила отряда на Меровей, принцът, за да не попадне в плен, помолил един свой приятел да забие меч в гърдите му. Наследниците на Хилперик станали с един по-малко.

Скоро се разразила епидемия от едра шарка, която отнесла двама от синовете на Фредегунда. Безутешната майка се възползвала от загубата на децата си, за да се разправи с още един от доведените си синове – Хлодвиг. Обвинили го, че урочасал доведените си братя. Наложницата на Хлодвиг и майка ѝ били изгорени като вещици, а принцът бил изпратен на заточение, където скоро го убили по заповед на мащехата му.

За всеки случай кралицата се разправила даже с младата дъщеря на покойната по това време Аудовера, същата, която била кръстена „неправилно“. Слугите на Фредегунда изнасилили девойката и я заточили в манастир. Сега наследник на престола останал Теодорих, двугодишният син на Фредегунда, но той починал внезапно от дизентерия. Заради смъртта му пострадали няколко придворни, също екзекутирани за магьосничество.

“Фредегунда“, Л. Алма-Тадема, 1878 г.

Кралицата имала спешна нужда от нов син. Като не разчитала само на мъжа си, тя си намерила няколко любовника. През 584 година се появил на бял свят принц Хлотар. Наистина, съвременниците смятали, че негов баща не е кралят, а дворцовият управител Ландерих.

Четири месеца след раждането на момчето Хилперик отишъл на лов. Преди още да стигне гората, той решил да се върне, защото, според думите на хрониста, „го овладяла внезапна страст към кралицата“. Нахлулият в покоите на съпругата си монарха видял, че жена му си мие главата, наведена ниско над леген с вода. Хилперик не се сдържал и потупал с една пръчица забележителната задница на Фредегунда, при което тя ласкаво помолила Ландерих да не се закача. Внезапно прозрелият истината крал „се опечалил много“ и отишъл отново на лов. Явно е казал на тръгване нещо не много ласкаво на жена си, защото кралицата, осъзнала своята трагична грешка, извикала любовника си, за да реши как да се оправи положението. Отначало Ландерих проклинал часа, в който срещнал за първи път тази развратна жена, но след това се съгласил да отдели от щата на двореца двама здравеняци, необременени с висок морал и умеещи да си служат с нож. Двамата заклали същата вечер Хилперик, веднага щом се върнал от лова.

КЪРВАВАТА КРАЛИЦА НА РАБОТА И ВКЪЩИ

Овдовялата Фредегунда започнала да управлява от името на младенеца Хлотар, провъзгласен за крал. Като начало наказала руанския епископ Претекстат, който преди десет години се осмелил да венчая нейния доведен син с Брунхилда. Кралицата изпратила при него двама убийци с кинжали, вероятни същите момчета, които ѝ помогнали да овдовее. Този път те обаче не се справили добре: надупчили епископа направо в олтара, но не смъртоносно. Поръчителката на убийството дори успяла да навести с престорени съболезнования своята жертва и Претекстат проклел преди смъртта си кралицата. Тя, наистина, не била много огорчена от това.

“Фредегунда при Претекстат “, Л. Алма-Тадема, 1878 г.

След това Фредегунда се заела с външната политика. Трябвало да си разчисти сметките с омразната Австразия, управлявана от Хилдеберт, син на Брунхилда. Няколко пъти изпращали при него убийци, но безуспешно – научени от горчивия опит, австразийците пазели добре своя крал. Тогава започнала нова война. Изходът ѝ бил решен с военна хитрост, измислена лично от Фредегунда. На шиите на рицарските коне окачили кравешки хлопки, а на конниците било заповядано да вземат в ръцете си по наръч клони с листа. В безлунната нощ подрънкващият по кравешки отряд успял да се добере плътно до лагера на австразийците. Часовоите успели само да се удивят, когато в равнината изведнъж израснала сенчеста горичка. Като захвърлили клоните, неустрийците нахлули в лагера на Хилдеберт и го подложила на клане. Австразийският крал успял да се спаси с големи усилия.

Като очистила хоризонта от вътрешни и външни врагове, Фредегунда се заела със семейни дела. Растяла дъщеря ѝ Ригунта, чийто личен живот бил нещастен. Още докато баща ѝ бил жив, я сватосали за един вестготски принц. Като се уморил от дългия път към Испания кортежът на принцесата спрял да почине в Тулуза, където го застигнало известието за смъртта на Хилперик. Местните феодали, като научили, че принцесата е останала без височайшото покровителство, нападнали кортежа и заграбили зестрата, без която не било възможно да се отиде при жениха. Ригунта се върнала позорно в Париж.

Вестготският принц извадил късмет, че останал ерген, защото характерът на Ригунта съвсем не бил сладък. Тя тормозела постоянно майка си, като все ѝ натяквала, че е от прост произход: „Ти си бивша прислужничка, а аз съм кралска дъщеря! Ако поискам, ще те върна обратно в кухнята!“ Нещата в кралското семейство стигали даже до побои. Изгубилата търпение Фредегунда решила да даде урок на дъщеря си. Тя я извикала в съкровищницата и ѝ предложила да вземе от един огромен сандък всичко, което си поиска, само и само да престане да я навиква. Алчната принцеса се навряла в сандъка, чийто капак кралицата захлопнала веднага. Главата на принцесата се оказала притисната от сандъка и тя щяла да се задуши, ако при воплите на прислужничките не изтичала стражата, която спасила Ригунта от побеснялата ѝ майка. След тази възпитателна процедура принцесата станала много по-сговорчива.

Фредегунда, Ригунта и сандъкът

Кралица Фредегунда починала в леглото си през 597 година. Безутешните поданици я погребали до съпруга ѝ, убит от нея, в парижката църква „Сен Жермен дьо Пре“. Делото на майка си продължил Хлотар. Като станал пълнолетен, той обявил нова война на Австразия, разбил я и я присъединил към своите земи. Разделил се и с Брунхилда. Като обвинил съперницата на майка си в убийството на десетима крале, Хлотар заповядал да я вържат за опашките на четири коня, които разкъсали тялото на нещастната жена.