ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ
ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
Мумиите на чачапоя – цивилизация, покорена от инките през XV век – разтърсват зрителя: гримаси на ужас, неестествени пози, вдигнати в опит за защита ръце.
УЛОВЪТ НА „НЕЛЕГАЛНИТЕ АРХЕОЛОЗИ“
„Безмълвният“ вик на мумия от цивилизацията чачапоя направил неизгладимо впечатление на Едвард Мунк. Според една от версиите именно този артефакт вдъхновил художника да създаде най-известната си картина. Отчаяние и безмерна тревога – художникът живеел във властта на страховете и се лекувал в психиатрична клиника. Викащата човешка фигура Мунк рисувал отново и отново. Изследователите предполагат, че е видял перуанската мумия по време на Световното изложение през 1889 година в Париж. Как се е озовала там?
Мумията принадлежала на чачапоя – така се наричала древната цивилизация, съществуваща в Перу до средата на XV век и покорена от инките. Испанският свещеник и географ Педро Сиеза де Леон обръща внимание на необикновената външност на чачапойците: „Това са най-светлокожите и най-красивите от всички индианци, които съм виждал. Жените им са така прекрасни, че инките са взели много от тях за жени“. Чачапойците живеели високо в планините, заради което инките ги нарекли „облачни вóйни“, и обработвали земята върху стъпаловидни тераси. Първите им постройки са от IX век. В планините на височина три хиляди метра над морското равнище се криела крепостта на чачапойците Куелап. Към нея водела тясна пътечка, оградена със стени. Представителите на древната цивилизация заемали територия с площ около тридесет хиляди квадратни километра. Да се противопоставят на стремително растящата империя на инките с редовна армия, те не можели. Чачапойците преуспели повече в обработването на земята, отколкото във военния занаят. Инките унищожавали старателно традициите, битуващи сред съседите им. Те превзели чачапойците само няколко месеца преди своето превземане от испанците. Инките се отнесли жестоко с покорения народ, а пленените млади жени принасяли в жертва на боговете. За да умилостивят боговете, те убивали и децата на подчинените племена. Преди страшния обред им давали кока и алкохол. На жертвите изтръгвали сърцата, прерязвали им гърлата, оставяли ги да умрат на студа или ги погребвали живи, поставяйки наоколо дарове за боговете. Подобни ритуали и жестоката експлоатация на чачапоя, разбира се, правели невъзможни мирните отношения с инките. Освен това, според вече утвърдената традиция, инките подложили покорените племена на насилствено преселване. Много от чачапойците застанали на страната на европейските завоеватели, предполагайки наивно, че в такъв случай ги очаква по-добра участ. Те сформирали въоръжени отряди и се борели с империята.
Представителите на древната цивилизация така и не се покорили на инките. Учените стигнали до този извод, опирайки се на ДНК анализи. „Геномите на жителите на провинция Чачапояс имат в себе си големи съставки от ДНК на древните индианци. Нещо повече, тяхната структура се отличавала радикално от структурата на гените на жителите на Централно и Южно Перу, където се е намирал центърът на империята на инките и където геномите на всички народи са били равномерно „премесени“ с техните“ – заявява за резултатите от изследванията Киара Барбиери, сътрудничка на Института за проучване на човешката история в Йена.
За запазените мумии от цивилизацията чачапоя са характерни неестествените пози. Много са замрели в позата на ембрион, прикривайки очите си с ръце, сякаш в опит да се защитят. Това навело археолозите на мисълта, че инките са изгаряли селищата на чачапоя заедно с техните жители. Вероятно същата съдба е имала и мумията, която поразила Мунк и се намира днес в парижкия Музей на човека. Тя попълнила музейната колекция в края на XIX век. От Перу я изнесъл „нелегален археолог“, чиито следи по-нататък се губят.
ЕКЗОТИКА ЗА ПАРИЖКИЯ ЕЛИТ
Артефактът направил незабравимо впечатление на представителите на творческата интелигенция. Скици на експоната, от който замръзва кръвта в жилите, направил Пол Гоген. Художникът, чиито картини днес се оценяват на няколко милиони долара, се увличал от всичко пъстро и екзотично. До седмата си годишнина той живеел със семейството си в Перу. Тропическата природа била забулена от парижката сивота и Гоген търсел вдъхновение в пътешествията. Той творял в сламени колиби и не тъгувал за плодовете на цивилизацията. Градският живот за Гоген бил лишен от всякаква прелест.
На много негови картини има тотеми и идоли. Гоген не един път заявявал, че иска да вижда „само туземци“. Перуанската мумия, символизираща първобитния ужас, поразила художника. Според една от версиите тя е намерила отражение в картината „Откъде сме дошли? Кои сме? Къде отиваме?“, в която са шифровани множество символи. Изследователите смятат, че видяното от художника е фиксирано във фигурата на старицата отляво. Образите, подобни на застиналата в ужас чачапойска мумия, привличали Гоген. Той казва: „Керамиката придава усещането за огън и затова изваяната фигура сякаш се извива в адски пламък. Мисля, че благодарение на това фигурата става по-експресивна“.
Немският режисьор Вернер Херцог, заснел повече от триста документални филма, имал намерение да снима мумията във филм на ужасите, но след това намерил подходящ експонат в Музея на мумиите в Гуанахуато. Най-ранните тамошни експонати са от 1833 година, когато в Гуанахуато свирепствала холера.
Мумиите и артефактите, намерени от учените, хвърлили светлина върху погребалните обреди на чачапоя. Чачапойците вадели вътрешностите на труповете и запълвали тяхното място с треви. Както инките, така и те оставяли тялото на мъртвия в седнало положение, обвивайки го с плат.
Перуанската мумия в Музея на човека в Париж вече дълги години остава експонат, неизменно привличащ вниманието на посетителите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.