петък, март 10, 2017

Предизборна платформа на „Да, България!“ – Здравеопазване

Визия:

Да създадем такава среда за развитие и работа на медицинските специалисти, че страната ни да достигне средноевропейски нива на здравните показатели (един от основните измерители за благосъстоянието на нацията) и висока удовлетвореност на пациентите.

Цели:

• Да възвърнем доверието на гражданите в системата на здравеопазването и във всички нейни представители.

• Да насърчим медицинските специалисти да избират България за своята професионална реализация, като предложим достойно заплащане и съвременни условия на труд;

• Да преодолеем натрупаната апатия у медицинските професионалисти и да ги мотивираме да работят съвестно и с грижа за доброто на своите пациенти в съответствие с най-добрите практики и научни достижения;

• Да спрем изтичането на средства в сивия сектор, да ограничим възможностите за корупция в здравеопазването и да намалим заплащането на здравни услуги „от джоба” на пациента;

• Да изградим ефективни институции и независим контролен орган, като включим в него представители на пациентската общност, като най-заинтересовани от съществуването на качествена медицинска помощ на оптимална цена.

Политики за решаването на съществуващите проблеми

Проблем:

В момента пациентите и медицинските специалисти са натоварени с това да обслужват системата, вместо тя да обслужва тях. Бюрокрацията е тежка, а контролният ефект от тази бюрократична тежест – нищожен.

Подход:

За да облекчим административния товар върху лекари, пациенти и лечебни заведения, и да постигнем по-голяма прозрачност и по-добър контрол на процесите в здравеопазването, ние планираме:

• Да интегрираме електронното здравеопазване като част от цялостната система за електронно управление;

• Да се възползваме от всички инструменти на проекта e-health/е-здраве, чиято употреба сама по себе си си ще намали възможността за корупционни практики: здравен портал, електронно пациентско досие, електронна рецепта, електронно направление, електронна пациентска карта, единен пациентски регистър и т.н.;

• Да централизираме и направим електронни регистрите в сектор „Здравеопазване“.

Проблем:

Настоящият модел на финансиране в здравеопазването е корумпиран по своята същност и води до:

• изтичане на пари в сивия сектор;

• неравномерно разпределение на средствата между медицинските специалности, диктувано от лобистки интереси;

• недостатъчно финансиране на някои здравни услуги за сметка на свръхфинансиране на други;

• несправедливо заплащане на труда на здравните специалисти.

В резултат, дори и старателно да внася здравните си осигуровки, българският пациент доплаща три пъти повече за здраве в сравнение с жителите на много други европейски държави, като плащането със собствени средства възлиза на 47% от всички средства, които се дават за здраве.

Подход:

За да постигнем облекчаване на финансовата тежест за пациентите, справедливо разпределение на средствата и адекватно заплащане на труда в здравния сектор, e необходимо:

• Да демонополизираме Националната здравноосигурителна каса и да създадем реален пазар за частните здравни застрахователи/осигурители с възможност пациентът да избира кое дружество да управлява здравните му вноски;

• Да въведем „втори стълб” на доброволното здравно осигуряване, който да финансира дейности, услуги, лекарства, консумативи и изделия в здравеопазването, които не се заплащат от основния пакет;

• Да променим системата, по която се остойностяват и заплащат дейностите в доболничната и болничната медицинска помощ (сегашните „клинични пътеки”) и да дефинираме справедливо съотношение на заплащане на дейностите;

• Да създадем система за превенция на нерегламентираните доплащания от страна на пациентите.

Проблем:

Както болничната, така и доболничната помощ са неефективно структурирани, което понижава качеството на предлаганите медицински услуги за сметка на количеството – отчитаме рекорден брой от два милиона хоспитализации за 2016 г.

Подход:

За да повишим качеството на здравните услуги и да улесним достъпа до специалисти, е нужно:

• Да превърнем доболничата помощ в ефективно средство за предотвратяване на нуждата от хоспитализации Можем да го постигнем като създадем стимули и условия за извънболнично лечение на пациентите и регламентираме възможността голям брой диагностични процедури и интервенции да се извършват в амбулаторната практика;

• Да въведем „персонален пакет“ направления, така че регулативните стандарти да се отнасят до конкретния пациент и неговите здравни рискове и да бъдат диференцирани по пол, възраст, наличие на хронични заболявания, предразположеност към определени заболявания и др.;

• Да облекчим държавната регулация на инвестициите в здравеопазването. Да създадем условия за инвестиции в лечебни заведения, намиращи се в неблагоприятни райони, както и да стимулираме инвестициите в липсващи или до момента зле регулирани/регламентирани направления като долекуване, рехабилитация, палиативни грижи и др.

• Да определим сферите на приоритет и сферите на дефицит в системата, за да насочим усилията си към онези от тях, в които се предлагат най-малко услуги, или, в които нивото на предлаганите услуги нанася най-сериозни социални вреди. Такива сфери например са: майчиното и детското здраве, палиативните грижи, рехабилитацията и др. Смятаме за ключово да създадем условия за приоритетно развитие на специалисти, инфраструктура и дейности във всяка от тези области.

• Да регламентираме ролята на парамедиците и лекарските асистенти в системата. Да прецизираме правомощията и степените на автономност и отговорност на всички професионалисти-бакалаври в сферата на здравеопазването, с оглед на все по-нарастващия кадрови дефицит;

• Да преструктурираме и оптимизираме дейността на Спешна помощ, за да може да достигне до всеки нуждаещ се в разумен срок. Това ще стане възможно, ако осигурим държавно, проектно и европейско финансиране за инвестиции в спешната помощ: инфраструктура (ремонт, оборудване, а където е необходимо – и строителство на спешни центрове и звена), материална база (линейки, хеликоптер(и), високопроходима техника, апаратура);

• Да създадем нормативна рамка и институции, които да подготвят работещи политики за борба с употребата на наркотици, както и да реализират програми за превенция и лечение на зависимости.

Проблем:

Експертните нива на ръководство в основните институции страдат от политически и лобистки зависимости. Това компрометира качеството на тяхната работа и води до налагането на мерки, които не са в интерес нито на пациентите, нито на медицинските професионалисти.

Подход:

За да противодействаме на тези порочни практики, е необходимо: • Да променим механизмите по които се назначават и освобождават ръководители на органи и лечебни заведения под “шапката” на Министерството на здравеопазването (изпълнителни агенции, държавни лечебни заведения, национални центрове и институти). Така ще намалим пряката политическа зависимост от личността на министъра;

• Да извадим контрола върху качеството на медицинската дейност (ИАМО) от Министерството на здравеопазването и да го обособим в самостоятелна агенция към Министерския съвет. Да регламентираме нормативно контрола в реално време върху качеството на медицинската дейност и да разработим критерии за качество, свързани с ефективността и ефикасността на медицинската помощ и пациентската безопасност.

Проблем:

Медицинските специалисти в България нямат условия и възможност, а често губят и мотивация да поддържат знанията и уменията си адекватни и актуални. Причините за това са както недостатъчното качество на обучението и клиничната практика, така и липсата на изисквания за продължаваща професионална квалификация и следдипломно обучение.

Подход:

За да бъдат стимулирани и мотивирани да работят според най-добрите професионални стандарти и в съответствие с актуалните научни достижения, е необходимо:

• Да обособим консултативен орган, който с помощта на експертни работни групи;

• да изготвя медицински стандарти, съобразени с изискванията на съвременната наука;

• да организира продължаващо обучение във всяка медицинска специалност;

• да представя най-новите научни достижения, здравни технологии и да подпомага внедряването им в клиничните практики;

• да отговаря за акредитацията на лечебните заведения;

• да изготвя критериите, на база на които контролът върху медицинската дейност да има качествени, а не само административни измерения.

• Да обвържем нормативно клиничната практика с медицинските стандарти, съобразени с изискванията на съвременната наука;

• Да се погрижим трудът на медицинските специалисти да бъде справедливо остойностяван и заплащан като заложим минимална часова ставка според квалификация, стаж и др.;

• Да изготвим цялостна концепция за осъвременяване на медицинското образование със съдействието на всички Медицински университети в страната. Целите ни ще бъдат да внедрим добри практики, да осъвременим учебните планове и съдържание и да подобрим международния обмен на преподаватели;

• Да развием системата за специализация и следдипломно обучение на всички медицински професии, като насърчим тези медицински специалности, в които има най-тежък кадрови дефицит и които са най-засегнати от неравномерното разпределение на средствата в системата, като например педиатрия, неонатология, анестезиология, патология, акушерство и др. съобразно профила по места.

• Да изготвим такива нормативни критерии и такава система за кариерно и академично развитие на специалистите, които да елиминират влиянието на фактори като политика, корупция и роднински/приятелски връзки при назначението и хабилитирането на медицинските професионалисти.

Проблем:

Най-големите допълнителни здравни разходи, които пациентите сами се налага да правят, са разходите при доплащане или пълно заплащане на медицински изделия и лекарства. Поради липсата на нормативна рамка, това е и сферата, подчинена в най-голяма степен на корупционни практики.

Подход:

За да облекчим финансовия товар върху пациентите и да гарантираме контрол на качеството, е необходимо:

• Да създадем нормативна рамка за пазара на медицински изделия – регистър, система за ценови контрол и контрол на качеството;

• Да осъвременим лекарствената политика и да създадем дългосрочна стратегия за сектора;

• Да въведем гъвкави механизми за договаряне с производителите, които да позволят богата гама от медикаменти да присъстват на икономически неатрактивен пазар като нашия;

• Да въведем ефективни мерки за ограничаване на паралелната търговия с лекарства.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.